Тема: КВАНТИФИЦИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ ЕФЕКТИ ОТ ПОДКРЕПАТА НА ДОХОДИТЕ И НА РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В ПЕРИОДА 2014-2020 Г.
Продължителност: От 01.01.2013 г.до: 31.12.2014г.
Ръководител: проф. д-р Румен Попов, E-mail: rgpopov@yahoo.com
Научен колектив:
1. проф. д-р Румен Попов
2. доц. д-р Иванка Янакиева
3. доц. д-р Минка Анастасова-Чопева
4. доц. д-р Божидар Иванов
5. доц. д-р Нона Маламова
6. доц. д-р Пламена Йовчевска
7. асист. Емилия Соколова
8. асист. Стоян Шопов
9. гл. експ. Атанаска Джоджова
10. ст. експ. Марина Лазарова
11. асист. Васил Стойчев
Анотация
За дълъг исторически период земеделието на България е било не само основа на нейната икономика, но и на цялостния й обществен живот. Днес неговият дял в БВП и в заетостта устойчиво намалява. В същото време селското стопанство запазва своето значение и роля на доставчик на продукти от жизнена необходимост, като едновременно с това на преден план излизат нови аспекти на тази стопанска дейност – рационалното използване на природните ресурси, както и балансираното териториално развитие. Членството на страната в ЕС превърна ОСП в определящ фактор за неговото развитие. От тази гл.т. заявените промени в ОСП за програмния период 2014-2020 следва да получат своевременна оценка, за да може България да определи своята национална позиция по тях в съответствие с условията в страната и политическите си приоритети. Също толкова важно е, че България ще може в определени граници да взема самостоятелни решения относно организацията на земеделската подкрепа, което изисква оценка на ефектите от отделните алтернативи. Ето защо членството на страната в ЕС не намалява отговорността на националните органи за управление в сектора – не само защото важни аспекти на земеделската политика остават национална задача, но и защото България може да участва в развитието на ОСП.
В този смисъл определянето на позицията на България относно бъдещата ОСП за периода 2014-2020, както и готовността и способността й да коригира в допустимите граници начина за на приложение на механизмите и инструментите на ОСП, е от особена важност. Това от своя страна изисква яснота по три кръга въпроси – оценка на състоянието и тенденциите на развитие на българското земеделие; предизвикателствата пред европейското земеделие и свързаните с тях предложения на Комисията на ЕС за промени в ОСП, и трето и най-важно – оценка на очакваните резултати от приложението на новата организация на директните плащания и на подкрепата за развитие на селските райони върху българското земеделие. В крайна сметка предизвикателството пред българската земеделска политика и управлението на сектора е да приложи ОСП по начин, който отговаря най-пълно на условията в страната, като по този начин допринесе в максимална степен за нарастването на благосъстоянието както на земеделските производители, така и на потребителите. От тази гл.т. оригиналността на изследването е безспорна.
Ключови думи: Квантифициране, ефекти, подкрепа, доходи, селски райони
Тема: УПРАВЛЕНИЕ НА ИНОВАЦИИТЕ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО
Продължителност: от:2013г. до: 2014г.
Ръководител: Доц.д-р Димитър Николов, E-mail: dnik_sp@yahoo.com
Научен колектив:
1. доц. д-р Димитър Николов
2. доц. д-р Минка Анастасова – Чопева
3. доц. д-р Мимоза Младенова
4. доц. д-р Иван Боевски
5. гл ас. Теодор Радев – АУ, Пловдив
6. гл. ас. Петър Борисов – АУ, Пловдив
7.ас. Десислава Тотева
8. ас. Стоян Шопов
9. ас. Станислав Димитров
10. д-р Димитър Ванев – НССЗ
Анотация
В Европейския съюз, както и в световен мащаб, условията и изискванията към селскостопанското производство постоянно се променят. Селскостопанският сектор трябва да увеличи производството, за да отговори на значително повишеното търсенето на храни в световен мащаб. От друга страна, земеделските стопанства трябва да подобрят устойчивостта си и ресурсната ефективност, като извършват дейности, свързани с опазване на околната среда и биоразнообразието. Земеделските производители са изправени пред предизвикателството да произвеждат не само повече храни, но също така и да внедряват съвременни технологии за производство (Дуайър и др. 2012 г.; ЕО, 2012 г.)
При тези условия, земеделските стопани трябва така да адаптират своите производствени и управленски системи, за да успеят да запазят или дори да повишат конкурентоспособността си. Фермерите се нуждаят от задълбочени знания за земеделското производство и околната среда. За целта те могат да разчитат на подходящи управленски инструменти и информация. Иновациите в широк смисъл се изразяват в структурни промени (размер на стопанството, сътрудничество, собственост върху земята, съотношение на собствения и привлечения капитал, инфраструктура, структура на пазара). В тесен смисъл те са свързани със селскостопански практики (интензивност, производителност и специализация / диверсификация, прилагане на съществуващите системи, внедряване на нови продукти, технологии и управление на иновации).
Информационното обезпечаване на земеделието, знанията и непрекъснатото обучение са предпоставки, които са нужни, за да могат земеделските стопани да се справят с предизвикателствата на съвременния свят. Задълбоченото познаване на иновативационните процеси е от решаващо значение при осъществяване плановете на фермерите, свързани с:
• Увеличаване на производителността на традиционното производство, чрез въвеждане на нови технологии (интензификация);
• Внедряване на нови култури, животни или услуги (диверсификация);
• Намаляване обхвата на земеделски продукти (специализация);
• Преминаване от традиционно към биологично земеделие;
В настоящия проект се предвижда да се направи анализ на наличните идеи, концепции, стратегии и инструменти за иновации в земеделието в страната и да се оцени въздействието им по отношение на икономическата жизнеспособност на земеделските стопанства.
В проекта иновационните процеси ще се изследват, чрез промените в цените, наличните технологии, конкурентните условия, правилата за търговия, опазването на околната среда, хуманното отношение към животните или здравните проблеми. Освен това иновациите ще се изследват и като процес, включващ изследвания, трансфер на технологии и знания, инвестиции в технологията на производство и инфраструктура. Специално внимание ще се отдели и на връзката между институциите и управлението, която е особено важна за координиране на обществените нагласи, системата за консултации и подпомагане на политиката за иновации в земеделието.
Ключови думи: Иновации, знание, управление на земеделските стопанства, трансфер на технологии и знание
Тема: ЕКО-УПРАВЛЕНИЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
Продължителност: от: 1.01.2013 г. до: 31.12.2014 г.
Ръководители: Проф. д-р Храбрин Башев, E-mail: hbachev@yahoo.com
Доц. д-р Иван Боевски
Доц. д-р Пламена Йовчевска
Cайт на проекта: http://iae-eko.alle.bg/
Научен колектив:
1. Проф. д-р Храбрин Башев
2. Доц. д-р Пламена Йовческа
3. Доц. д-р Диляна Митова
4. Доц. д-р Иван Боевски
5. Доц. д-р Красимира Кънева
6. Доц. д-р Божидар Иванов
7. Ас. Десислава Тотева
8. Ас. Антон Митов
Анотация
Еко-управлението в селското стопанство е управление на човешката дейност за опазване на природната среда. Поведението и координацията на дейността се управлява посредством пазара (търсене, конкуренция), частни и колективни форми (кодове за поведение, договори, коопериране), обществени (регулация, подпомагане, финансиране, данъци, държавна организация) и хибридни форми. Проблемът за усъвършенстване на еко-управлението е сред най-актуалните, тъй като: (а)селскостопанската дейност е основен фактор, водещ до деградация, и съществен фактор за консервация на природната среда; (б)изследванията на социално-икономическите аспекти са в начален стадий, ограничени са до отделни управленчески форми, прилагат секторен, едно-дисциплинарен, и нормативен подход, и игнорират институционалните, поведенчески и транзакционни фактори; (в)нарастващия обществен интерес към „новите” еко-проблеми, рискове и конфликти; (г)„позеленяването” на ОСП и увеличаващите се частни и обществени средства за съхраняване на природата.
Проектът цели да: (1)приложи интердисциплинарен подход (комбиниращ икономика, организация, социология, право, екология, поведенчески и политически науки) и разработи холистичен подход за анализ, оценка и усъвършенстване на системата за еко-управление в селското стопанство; (2)идентифицира многообразните (частни, пазарни, колективни, обществени, формални, неформални, интегрални, многолатерални, транснационални, хибридни) форми за еко-управление в процеса на Евро-интеграция на нашето селско стопанство, и (социално-икономическите, институционални, поведенчески, технологически, природни, международни) фактори за тяхното развитие, и да оцени тяхната ефективност, взаимнадопълняемост, и перспективи за развитие в условията на променяща се ОСП, социално-икономическа и природна среда; (3)предложи насоки за усъвършенстване на обществените политики, формите за обществена интервенция, и публичните еко-програми в селското стопанство, и за подобряване на индивидуалните, бизнес и колективни стратегии и действия за устойчиво развитие на отрасъла.
Ключови думи: еко-управление; пазарни, частни, колективни, обществени и хибридни форми; управление на аграрните структури; аграрна и екологична политика; устойчиво развитие на селското стопанство
Тема: ВЪТРЕШНО-ОТРАСЛОВО И СТОПАНСКО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ В АГРАРНАТА СФЕРА
Продължителност: От 01.01.2013 г.до 31.12.2014 г.
Ръководител: доц. д-р Нина Михайлова Котева, E-mail: ninakoteva@abv.bg
Научен колектив:
1. доц. д-р Нина Михайлова Котева
2. проф. д-р Румен Грозданов Попов
3. доц. д-р Мимоза Маринова Младенова
4. доц. д-р Диляна Илиева Митова
5. доц. д-р Божидар Антонов Иванов
6. доц. д-р Нона Тодорова Маламова
7. доц. д-р Красимира Димитрова Кънева
8. гл. ас. д-р Петър Стефанов Кировски
9. доц. д-р Пламена Георгиева Йовчевска
10. ас. Десислава Георгиева Тотева
11. ас. Радослав КириловЧерийски
Научно-технически сътрудници:
1. ст. експерт Кремена Кирилова Горчева
2. ст. експерт Живко Стоянов Котев
3. ст. специалист Мария Николова Симова
4. ст. експерт Валерия Стоилова Стоева
Анотация
В българското земеделие и хранителна промишленост протичат динамични структурни промени, ускорявани главно под влияние на ОСП на ЕС. Променя се съотношениeто между растениевъдството и животновъдството в брутната селскостопанска продукция. Констатират се промени в производствената структура на селскостопанското производство – между произведената продукция по групи култури и видове животни. В редица подотрасли на селското стопанство, в които България има конкурентни предимства, се очертават тенденции на драстичен спад в производството и страната ни от нетен износител се превръща във вносител на тези продукти. Земеделието като отрасъл все по-малко изпълнява основната си функция да обезпечи продоволствената сигурност на страната /с изключение на зърното и слънчогледа/ – както на крайните потребители така и необходимите суровини за предприятията от хранително-вкусовата промишленост. В условията на единния европейски пазар, регламентираното по-ниско подпомагане по линия на директните плащания на новите страни-членки на ЕС поставя стопанските единици в неравностойно положение и засилва конкурентния натиск върху тях. Стои открит въпросът, как протичащите структурни промени се отразяват върху икономическия потенциал, ефективност и конкуренкоспособност на стопанските структури. В ХВП също протичат процеси на организационно, продуктово и пазарно преструктуриране. След присъединяването ни към ЕС, предприятията от ХВП работят в една по-силно конкурентна среда, вкл. и на националния ни пазар. Направените от тях инвестиции за преструктурирането им са спомогнали за оставането на пазара, но нарасналите разходи са намалили техните ценови предимства. Необходимостта от разработването на предложения научен проект се налага и от липсата на цялостни изследвания по въпросите за протичащите структурни промени и бъдещото развитие на аграрния сектор в условията на единния европейски пазар.
Ключови думи: селско стопанство, растениевъдство, животновъдство, хранително-вкусова промишленост, преструктуриране, хранителни вериги, ефективност, конкурентоспособност, земеделски стопанства
