•  Под заглавие „България е сред страните, където инфлацията при храните е сред най-високите в ЕС“  списание A ZONA публикува анализ доц. д-р Божидар Иванов

Някои акценти:

-Инфлацията е в неотчитани от 30-40 години насам размери

-Как  свиването на разходите за производство чрез намаляване разходите за труд може да доведе до рецесия

-Факторите на повсеместната инфлация / анализът изследва в дълбочна причините, а не само симптомите/

-Цитиран е доклада на Световната банка посветен на хранителната сигурност се посочва, че инфлацията при цените на храните (измерена като годишна промяна в хранителния компонент на индекса на потребителските цени (CPI) на дадена страна) остава висока в целия свят. България е сред страните, където инфлацията при храните е сред най-високите в ЕС и в номинално изражение достига 25% през август, 2022 г. на годишна база, като в Унгария за същия месец е 34%, Литва – 30,1%. Същевременно реалната инфлация на храните в България за август, 2022 г се равнява на 10% и е единствено по-ниска от тази в Унгария – 15,4%. Средно за ЕС-27 реалната инфлация при храните е 4,2%.

-В България разходите за храна на домакинствата са сред най-големите в ЕС.

-Растящите доходи в страната облекчават инфлационната тежест, като размествания в структурата на потреблението на населението не се отчита.

-Потреблението се запазва и дори се покачва при месото и месните продукти, при сирената и яйцата и намалява при хляба и тестените изделия. Хлябът и тестените изделия, независимо, че имат свойството да растат във време на криза на потреблението показват намаление, което означава, че реално ситуацията с доходите и покупателната способност на хората не се е влошила към момента.

-Но в страната ни има висок процент на хора в бедност и не трябва да се забравя, че ако инфлацията не бъде овладяна в по-скорошна перспектива, какъвто и ръст на доходите да се предприеме, инфлацията ще бъде винаги крайният победител в това състезание. Процентът на хората в България с риск от бедност и социално изключване през 2021 г. е 31,7%, докато средните нива в ЕС-27 са 21,7%.

-В икономиката съществува риск от това да се наблюдава стабилност и ръст в доходите, поддържане на ниски нива на безработица заради участието на държавата, като потреблението остава силно, но не поощрява предлагането, което да води до „непродуктивно потребление”. Предизвикателствата по този въпрос са по-скоро в ръцете на големите икономики и публичните институции в развитите икономически държави, в техните монетарни и геополитически решения, като стремежът на България трябва да бъде да излезе с относително по-малко щети за икономиката, доходите и потреблението отколкото при другите, с които е в една общност.

Вижте как са развити тези акценти в анализа, публикуван в сп. Агрозона и Агрозона.бг на 04.10.22 г.