„Устойчиво земеделие и селските райони в контекста на климатичните промени“ е основният тематичен фокус на Десетата / 2024 / традиционна Международна научна конференция, организирана от Института по аграрна икономика – ССА „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието“ 24 г.,29-30.10.24г. 

Къде: Хотел Експо /София,бул. Цариградско шосе 149, п.к. 1784, гр. София/ от 9.00 часа

В пленарната  сесия „Земеделие и устойчивост в светлината на климатичните промени“ с модератор проф. д-р Храбрин Башев, която последва поздравителните речи и ключови презентации,  се представиха различни научни аспекти по отношение изграждане на стратегии за приспособяване към климатичните промени в селските райони, устойчивите и зелени инвестиции като трансформатор на икономическото развитие, предизвикателствата пред Общата сеслостопанска политика за фермерите в Полша и оценка на устойчивостта в румънското земеделие с използването на изследователски инструмент на ФАО, а именно: глобален индекс на хранителната сигурност.

Проф. д-р Шенгуан Че от Шанхайски Университет Жао Тонг, Китай направи обстоен преглед на научно изследване на тема „Многоцелеви компромиси и изграждане на стратегии за приспособяване към климатичните промени в селските райони“. Той акцентира върху изключително ползотворното коопериране между китайските  и български учени /и от Институт по аграрна икономика – ССА/ в създаването на Съвместна  лаборатория за изследване влиянието на климатичните промени върху  икономиката в селските райони на Китай и България. Китайският учен цитира форумите в Щанхай и София, както и тазгодишната конференция и теренна работа в България, събрала на територията на Самоковско и страната водещи професори и докторанти.

Проф. д-р Че насочи вниманието на аудиторията върху бързо променящите се климатични промени и влиянието им върху работата и производствените функции на земеделските стопанства, но и също така върху живота в селските райони.  Според изследването на учените климатичните промени все по-силно ще бъдат изразени във вътрешността на страната ни, като ще се наблюдават продължителни периоди на слънцестоене, което ще води до засушаване и риск от загуба на реколтата. Едновременно с това районна на Черноморието ще се характеризира със заначителни валежи.

В заключение проф. д-р Че обърна внимание, че следва да се работи задълбочено върху адаптацията на различни видове култури, според техните специфики.

Павел Хмиелински от Полша представи научно изследване на тема „ Оценка на 20-годишното членство в ЕС и предизвикателствата за следващите години: Общата селскостопанска политика в Полша. В своето научно изследване той наблегна върху въпроса как да увеличим производителността на земеделските стопанства, особено в контекста на Зелената зделка. Д-р Хмиелински направи обзорен преглед на изменение на структурата на земеделските стопанства, като посочи, че за разлика от много други държави-членки, в Полша не с наблюдава намаление в броя на стопанствата. Все още се регистрират голям брой малки стопанства – до 80% от стопанствата, които обработват под 3 ха земя. Използваната земеделска земя в по-забавени темпове се концентрира в по-големите ферми. Въпреки това, все още има изоставена земя от около 8 млн. ха.

Втората част от своето изследване , д-р Хмиелински  посвети на цените на земеделските продукти както и върху съотношението на предлаганите  земеделски продукти на националния пазар и пазара в ЕС. В Полша, както и в редица държави-членки се наблюдава увеличение цените на суровините за производство на земеделска продукция (торове, препарати и др.), но въпреки това тези трендове не влиаят на количеството произведена продукция. Основният пазар за реализация на произведената продукция е ЕС.

В пленарните сесии през първия и втория  ден на конференцията активно участва /с две презентации/ и полският учен, проф. д-р Агнешка Вжохалска: с анализ на хранително -вкусовия сектор в Полша и на селското население 20 години след присъединяването на Полша към ЕС.

В първия пленарен ден, 29.10.24 , проф.дин д-р Агниешка Вжохалска анализира  хранително-вкусовия сектор в Полша: минало, настояще и предизвикателства„.  Заключенията сочат, че получената подкрепа от Фондовете на Европейския съюз и бюджета на ОСП са довели до по-добра конкурентоспособност и иновативност на икономическите субекти , до развитие на предприемачеството и по-високи доходи, включително и в селското стопанство, а също и до подобрено качество и безопасност на храните в Полша.

Връзка с публикация в този Уебсайт за втория ден на конференцията, където е обобщено и участието на проф. Вжохалска с двете презентации и направените заключения

 

 

Проф. д-р Светлана Александрова, УНСС,  представи научно изследване на тема: “Устойчивите и зеленибб

инвестиции като двигател на трансформацията на икономическото развитие на селските райони“. В разработката си  тя представи сравнителен анализ на няколко икономически показатели като нетни приходи, стойност на продажбите и разходи за производство,  които правят общините в България. Ученият от УНСС  обърна внимание, че има сходна динамика на растеж на малките общини с тези в урбанизираните райони, които са над 30 000 жители (актуализираната дефиниция на селски райони). Измененията на тези икономически показатели показват също и концентрация на капитал и ефективно използване на ресурси в общини с над 5 000 жители.

Фотогалерия: Проф.д-р Светлана Александрова с презентация УСТОЙЧИВИТЕ И ЗЕЛЕНИ ИНВЕСТИЦИИ КАТО ДВИГАТЕЛ НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

проф.д-р Храбрин Башев, модератор на плнарната сесия от първия ден на Десетата конференция на ИАИ

По капиталови инвестиции, дял на капиталовите разходи от националния бюджет на общините, изследването  показва по-голям процент на инвестиране от общинската администрация на селските райони, в сравнение с урабинизираните общини. Капиталовите инвестиции от националния бюджет за селските общини са по-незначителни  от тези, в по-големите градски общини, като съществува риск от ниска възвръщаемост и те биха оказали по-силно въздействие. Причината затова е в по-ниските бюджети на малките общини и съответно, в  по-малките им приходи. В заключение проф. д-р Александрова обобщи, че според изследването,  развитите селски общини, с над 5000 жители, са склонни да диверсифицират икономиката си. Интересно е също така, че се наблюдава известна динамика на инвестиции, както и на национален капитал в общини в близост до урбанизирани центрове, както и в някои индустриялни зони в развитите общини.

Д-р Леонте Мари Жаклин Козет обърна внимание на изследване направено в Румъния на тема: „Оценка на устойчивостта в румънското земеделие с използване на изследователски инструмент на ФАО: глобален индекс на хранителната сигурност“ .  Подробности: вижте публикацията с резюметата на конференцията:

Да припомним основните тематични акценти на конференцията, която продължава и на 29.10. :

  1. Производство и пазарна перспектива в земеделието
  2. Обзор на управленските практики в развитието на земеделието и селските райони
  3. Устойчивост на селските райони в земеделието в условията на климатичните промени

Тук може да намерите ПРОГРАМАТА/ЕN/: IAE Symposium Program_29-30.10 (1) /с посочен линк за онлайн участие в двата дни на конференцията/.

ПРОГРАМА/БГ/:Bg.Agenda 29-30.10.2024

Вижте цялото обобщение с ключовите лекции, поздравителни слова и презентации от сесиите в Първия ден на конференцията:

Още от фотогалерията от 29.10.24 г.