На 29 март 2023 г., в зала 1 на Институт по аграрна икономика-ССА, на семинар, на които учените представят етап от своята работа, гл.ас.д-р Даниела Цвяткова от ИАИ обобщи резултатите от анкетната работа на екипа по проект АГРОРИНГ, във втория му етап. Темата „Мотивация и нагласи на земеделските производители за използване на утайките от ПСОВ“ сумира отговорите в анкетните карти, раздадени на 11 земеделски производители в района на Самоков.
Проучването е продължение на работната среща в зала „Арена“ Самоков от 29.09.22 г. , на която са очертани насоките на последния етап от анкетното проучване по Проекта „АГРОРИНГ „/„Социално-икономическа ефективност от използване на утайките от ПСОВ в селското стопанство“. Договор Номер КП-06-Н36/11от 13.12.2019 година. Финансиране: Фонд „Научни изследвания“ на МОН, срок на изпълнение 13.12.19 – 13.12.22.
Проектът е с базова организация Института по Аграрна икономика – ССА. Изказва се благодарност на ФНИ за подкрепата на изследвания по актуални теми, свързани с изискванията на Европейската регулация и възможностите за решения на специфични проблеми на земеделието и околната среда. Сред водещите специалисти в него е проф. д-р Светла Маринова от Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията(ИПАЗР)”Никола Пушкаров”. Партньор по проекта: Национален център за обществено здраве и анализи – НЦОЗА.
Линк към работна среща в Самоков преди анкетното проучване:
Линк към срещата в ИАИ в края на 2022 г.:
При представенето на резултатите от анкетната работа на 29.03.22 г., гл.ас. д-р Даниела Цвяткова обобощи какво означава осъзнатост на проблема за оползотворяването на утайките от ПСОВ сред земеделските производители: разбиренето, че при спазване на регламента и изискванията, оползотворяването на утайките не е опасно, че те са полезна биомаса, която може да отговори на нуждите на почвата от органични вещества, констатираната нужда от повече информираност и недостатъчна инициативност на пречиствателните станции и други заинтересованистрани страни в процеса. Анкетираните са на възраст между 42 и 50 години.
В дискусията въпросите от участниците и получените отговори бяха поставена в по-широк контекст : за необходимите гаранции за безопасността на използваните утайки, за състоянието на изсушителните полета и възможностите на ПСОВ в България, където за разлика от други страни, включването на утайките в земеделието е много по-ограничено, за посоките за затваряне на цикъла и размера на инвестициите, които други страни влагат за да преработят от утайките, за да произведат, например, биогаз. Приведени бяха от конкретни примери за оползотворяването на утайките в някои европейски страни, като например Ирландия и Германия.
Доц.д-р Божидар Иванов, ръководителна проекта, акцентира на аспекти на демотивацията на земеделските производители да включат утайките като тор в своите стопанства, свързани с вземането на проби, транспортирането, влагането на утайките в почвата и др. изисквания, произтичащи от действащия регламент.
Прибавено към фотогалерията: 
