Доц.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика към ССА, благодари на всички лектори и участници  в работата и подготовката   на Седмата международна конференция „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и аграрни политики“ на 27 и 28.10. 2020 г.

Следва обобщение на втория ден, който започна с приветствия от Виолета Недева от Фондация „Америка за България“, Симеон Караколев, съпредседател на НОКА и Стефка Боева, председател на Борда за говеждо и агнешко месо

Създаването на работещи съобщности  е основна дейност на Фондация“Америка за България“. А вече има достатъчно голям брой специалисти в земеделието, готови да си сътрудничат. Земеделието е ключов сектор за българското развитие, посочи Виолета Недева от Фондация „Америка за България“, програмен директор на „Бизнес, предприемачество и технологии“ . „Форуми като този са важни за тясната връзка с частния бизнес и професионалните организации, защото в средата на такова съдействие може да се оценят разработваните сценарии и модели за оздравителни решения в интересното време, в което живеем“, заяви тя в приветствието си. 

Стефка Боева, председател на Борда за говеждо и агнешко месо, изтъкна нуждата от съвместни проекти като този, по  който  Борда и ИАИ и в момента си партнират. 

За такова партньорство с науката, което да доведе до модерно, иновативно и устойчиво земеделие, говори и Симеон Караколев, председател на НОКА. Целта е да се насърчат инвестициите и дигиталното земеделие. Важно е моделите, разработвани от науката, да са достъпни,  разбираеми и допустими, отговарящи на реалността, подчерта той.  И отново  припомни, че сега много говорим за дигитално земеделие, но 60 % от фермерите не могат да работят със смартфон. Акцентът в приветствието му бе поставен върху нуждата и от финансиране, през Държавен фонд „Земеделие“,  банките и други институции на съвместни дейности с учените в земеделието и в частност- в животновъдството. И върху очакванията за партньорства с ИАИ при разработването и гарантирането  на модели, които реално ще помогнат фермерите чрез прогнозиране на резултати.  Скоро ще бъде изработена и обявена такава методология за оринетиране в резултатите и стандартите, обеща Симеон Караколев.

Доц.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика, презентира на български темата „Глобални тенденции в стоковите пазари“ на Джулиян Бинфийд, от Университета „Мисури“ в САЩ. В началото той поясни, че Университетът в САЩ е създаден с пари на Конгреса на САЩ и има възможността да дава алтернативи на предвижданията на Министерството  на земеделието в САЩ. Гост на поредица от предишни конференции, поради епидимиологичната обстановка, на Седмата конференция, Джулиян Бинфийд се представи дистанционно, като  графиките му бяха подробно разясенни от директора на ИАИ, София. Някои от акцентите:

-Над 20 % от свиневъдството в Китай е загубено и са нужни решителни мерки за

          преодоляване на кризата             

         -Пазарите са твърде неспокойни поради търговското напрежение  Китай-САЩ          

        -В случай, се открие ваксина срещу  COVID,  през 2021 година ще има поло

          жителен растеж в  макроикономическите показатели, след което отново – спад

  • Последните години, различно от очакванията, че под натиск в новите обстоятелства, цените ще се движат надолу, те бележат отчетлив ръст
  • Един от най-засегнатите сектори е ресторантьорският бизнес
  • Ограничителните мерки от страна на Китай към Германия и намалелия внос на свинско от Китай за Германия допълнително засилват натиска
  • През 2020-та година Китай ще внесе много повече соя, 100 милиона тона, което  ще благоприятства свиневъдството там и излизането от кризата
  • През последните години цените  вървят тенденциозно нагоре, защото COVID кризата провокира участниците на пазарите да играят дългосрочно напред
  • Спадът от 2012-та до 2016-та на цените на царевицата и пшеницата, бе последван от  постоянен  ръст нагоре, от 2020-та
  • Защо е така? Някои от отговорите – монетарната политака на държавите, презапасяване, включване на повече пари с номинална, а не реална стойност, което се отразява на инфлационните показатели
  • Очаква се намаляване на консумацията на свинско месо в Европа заради проблемите с доходите. А също така  свинепроизводството в Китай  да се възстанови по-бързо
  • При  млякото, от 2019-та, с изключение на сухите млека, цените ще вървят нагоре

Във втория ден на конференцията доц. д-р Божидар Иванов представи изследването си „Средносрочни предвиждания на пазара на зърнени и маслодайни култури. Той обобщи тенденцията търсенето да расте по-бързо отколкото досега, което е неочаквано. Расте и производството, но това бе предвидено. Съществено преструктуриране при производството на зърнени и маслодайни култури не се забелязва, коментира доц.д-р Божидар Иванов. Пшеницата остава най-устойчивата култура.От петте най-рентабилни култури, царевицата е най-печеливша и затова някои стопани започват да се връщат към нея. Докато рапицата е много чувствителна към климата и стопаните я избягват повече. Илюстрираните мултимедийно графики отчетливо показаха, че добивите са най-високи при царевицата. В дискусията активно се включиха представители на бранша, сред които Наталия Шукадарова от НАЗ. Повод директорът на Института по аграрна икономика Божидар Иванов да изтъкне нуждата от консултации между ортанизациите на производителите  и учените. Това ще съдейства да се заложат по-верни параметри при изследванията за да се  избегне висок процент на възможни грешки в констатациите.

Темата за верен подход при анкетните проучания и яснота на изследваните понятия / например какво всъщност е инвестиция и кой как я разбира/бе широко  дискутирана през втория работен ден на форума. Конкретни въпроси, в този дух,  бяха зададени от доц. д-р Божидар Иванов по  темата „Потенциален риск от производствено замърсяване в градското земеделие“, представена от екип на Лесотехническия университет, София. Той изтъкна, че не е едно и също да се изследва на 8-ия етаж градско земеделие в град София и в чисто малко пленинско гредче. Разработката е заложила показатели на различен тип опасности в градовете на България и има характера на сериозно предупреждение, обясниха  авторите.

Още участия на учени от Института по аграрна икономика, предизвикали научен и медиен интерес /интервю с Божура Фиданска в Агролбг./

Търсене на цифрови услуги в българското земеделиена 

Божура Фиданска, докторант ИАИ; доц. д-р Петър Борисов, АУ-Пловдив;

проф. д-р Димитър Николов, ИАИ, София

Резюме:

Въвеждането и използването на дигиталните (цифрови) услуги става все по-неизменен процес пред перспективите и развитието на селскостопанския сектор. Обобщени са   данни за състоянието и използването на пазара на дигитални услуги в земеделието от страна на търсенето. Представя се  готовността за използване на цифрови услуги сред земеделските производители и общините. В статията са представени резултати от проучване, извършено в рамките на проект „Теоретични модели за цифрово развитие на земеделието” – ДИАГРО, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ), България.

Резултатите от изследването показват доста големи разлики, както при въвеждането, така и при използването на цифрови услуги сред фермерите в различните региони в България. По-голямата част от земеделските стопанства научават за цифровите услуги, предлагани от интернет страници и платформите на доставчиците на тези услуги.

В залата при обсъждането бе проявен интерес към метода на анкетиране и как точно се осъществява контакт с общините, както и за  яснотата на понятието „дигитални услуги“ за различните типове участници в анкетата.

Темата:“Конкурентоспособност на българския млечен и месен сектор“ на конференцията се представя от Васил Стойчев, Институт по аграрна икономика – София, България

Резюме: През последните години данните показват, че коефициентите на самозадоволяване с краве мляко и говеждо месо намаляват.

Изследването е основано на методология разработена от Центъра за икономически анализи на селското стопанство (CAPA)[1] като представя резултати в динамиката за конкурентното представяне на млечния и  и говедовъдния сектор в България.  Изследваният период е след присъединяването на България към ЕС, тъй като е важно да се проучи ефекта от интеграцията в общия пазар и на двата сектора. Връзката между представянето им се  изследва посредством корелационен анализ. Обобщават се тенденциите при развитието на стадото от ЕРД .

CAPA е част от Института по аграрна икономика (ИАИ), София.

В следващите публикации ще се представят и други участия от двудневните дискусионни и постерни участия в МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 2020-а

Следва фото-галерия от втория ден на конференицята:

Страницата обобщи Ваня Манолова