Нужда от специализираното обучение и от повече консултации, свързани с агроекосистемните услуги (земеделски дейности, опазващи екосистемите) изпитват много от българските ферми в страната. Особено тези, които са далеч от големите урбанистични центрове или пък не ползват външен консултант. Това е малка част от изводите на последното проучване на Института по аграрна икономика “Механизми и форми на управление на агроекосистемните услуги в страната”, посочва в публикацията си в.“Български фермер“ по повод новата кинга на Института по аграрна икономика. Уточнено е,че това  е първото по рода си у нас, което позволява да се направят важни изводи за размера, структурата и формите на управление на екосистемните услуги в българските ферми на този етап.

Публикацията е от седмицата 28 април-04 май, 2021 г., брой 17, в която се празнува Великден/о2.04.21/

Публикацията цитира, че са  направени 162 анкети с фермери из страната (40 от които в биологично производство) експертите констатират големи разлики в знанието що е то агроекосистемна услуга в зависимост от техния пол, възраст и образование,

В.“Български фермер“ акцентира на извода в изследването на ИАИ, че услугите за опазване на екосистемите увели­чават икономическата, екологичната и соци­алната ефективност на стопанството. Интересът на медията е съзредоточен върху констатациията в изследването на ИАИ, подчертана от болшинството от фермите – че природо­съобразната им дейност води до 59% повишава­не на икономическата ефективност и до 55% – на екологичната; както и до подобрено опаз­ване на екосистемите в района – 47%.

Високата икономи­ческа ефективност се констатира най-вече при пчелини, зеленчуци и гъби – 100%, смесено растениевъдство – 75%, растениевъдно-живо­тновъдни ферми – 73% и полските култури – 60%, а най-малко при тези в смесено животно­въдство – 25% и свине, птици и зайци – 0%. За висока екоефективност съобщават всички от смесено растениевъд­ни стопанства, както и голямата част от тези с тревопасни животни – 60% и растениевъдно-животновъдство – 63%. Най-нисък е делът на специализираните в смесено животновъд­ство – 40% и свине, пти­ци и зайци – 0%.

Висока социална ефек­тивност се регистрира от всяка втора ферма “тревопасни животни” и “растениевъдно-живот­новъдство”, по-малка част – от тези в трайни насаждения (39%) и смесени животновъдни (25%) и от нито едно от останалите категории стопанства.

А кой е водещият фактор, който стимулира природосъобразните дейности?

Фермерите отговарят – пазарното търсене и цени (51%). На следва­що място са конкуренци­ята (37%), възможност­ите за повишаване на печалбата (37%), учас­тието в програми за подпомагане (37%),фи­нансовите възможности (35.8%), директни суб­сидии (34%), личната убеденост и удовлетво­рение (30%) и други, се казва още в публикацията на в.“Български фермер“, която представя новата книга на Института по аграрна икономика.

24042021_BF_1_006

24042021_BF_1_007

24042021_BF_1_008