„Емисиите от парниковите газове в българското селско стопанство са по-ниски от средните в Европейския съюз“- ВИЖТЕ ТУК ПУБЛИКАЦИЯТА НА АГРО. БГ
Секторите, които се изследват за парниковоите газове са плодове и зеленчуци. Статията акцентира на заключенията на презентацията и резултати. Сред тях: емисиите на парникови газове от овощни градини надвишават въглеродния отпечатък от зеленчукова площ, но може да се адаптират по подходящ начин поради потенциала за улавяне на въглерод и устойчивост на минерално торене. И още – Зелената сделка поставя различни предизвикателства пред селското стопанство на ЕС и това производство ще струва повече. Ограниченията за минералните торове с 20% ще засегнат националното селско стопанство, но в по-малка степен от земеделието в ЕС. Данните и заключенията сочат, че емисиите на ПГ в българското селско стопанство са по-ниски от средните за ЕС, въпреки нарастването през последните години, което предвижда по-лесен начин за посрещане на изискванията.
Снежана Благоева: ЕК има стриктни изисквания по отношение на публичността за стратегическия план
написа в заглавие след Конференцията AGROCLUB.BG:
„Очаквания на Европейската комисия по отношение на стратегическите планове на страните членки за общата селскостопанска политика.” Темата беше обсъдена в рамките на VIII-та Международна научна конференция „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и политики”, организирана от Института по Аграрна икономика.
Повече по темата споделя Снежана Благоева – Пълномощен министър на постоянното представителство на България в Брюксел.
Снежана Благоева:
Това на което комисията (ЕК) много държи и го обясни на заседанието на министрите е процесът по разработване на стратегическият план да включва пълноценно всички партньори, така че земеделската общност и не само – хранителният сектор, селските райони, общините – да бъдат активно включени в процеса, информацията да бъде достъпна, за да може този план да бъде общият план на държавата, общият план на всички заинтересовани лица и тези по отношение на които, и тези които ще го прилагат в лицето на министерството. Но и онези по отношение, на които ще бъде прилаган, за които ще бъдат давани възможности да правят неща финансирани от плана.
Така че, Европейската комисия има стриктни изисквания по отношение на публичността и консултациите, диалога със заинтересованите страни. И другият въпрос, който беше обсъждан е за прозрачността. И то тази прозрачност има не само вътрешният аспект – тоест, държавите членки трябва да са прозрачни по отношение на заинтересованите страни, на широката общественост, и при консултацията с Европейската комисия – но и имаше поставен въпрос от страна на самите държави членки, което е искане към комисията за прозрачност от нейна страна“.
ВИЖТЕ ТУК ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ НА AGROCLUB.BG
Защо срокът за Стратегическия план може и да не е повод за притеснение?
Това извежда за свое заглавие заглавие след презентацията на Снежана Благоева – Пълномощен министър на постоянното представителство на България в Брюксел, „Български фермер“. Медията съобщава, че „поне шест месеца след като държавите членки подадат Стратегическите си планове за ОСП ще тече процес на диалог и прецизиране на текстовете преди окончателното одобрение от страна на Европейската комисия. Това съобщи Снежана Благоева, експерт към МЗХГ и постоянен представител на Република България в Брюксел, по време на осмата научна конференция на Института по аграрна икономика.
В този период държавите имат възможност да допълват данни и да го прецизират, тъй като окончателният срок за предаване – декември 2021 г., е твърде кратък и от страна на Еврокомисията има разбиране.
По думите на Благоева не всички държави-членки на ЕС ще предадат Стратегическите си планове за ОСП с окончателна оценка за въздействието върху околната среда до края на 2021 г. Следва направения Кратък обзор от дискусиите в Брюксел“.
ВИЖТЕ ТУК ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ В „БЪЛГАРСКИ ФЕРМЕР“ ПО ТЕМАТА
Публикацията в АГРИ.БГ по темата, след Осмата конференция на ИАИ и презентацията на Снежана Благоева гласи:
Какво остана да се прави по ОСП?
В нея се цитира,че в момента се ориентираме към завършването на законодателните текстове след като вече беше постигнато политическото съгласие и подготовка на прилагането. И още: „Това каза Снежана Благоева, пълномощен министър, Специален комитет по селско стопанство, Постоянно представителство на Република България в Брюксел по време на конференция, организирана от Института за аграрна икономика.
Предстои да бъдат приети три законодателни акта, като базовите регламенти вече са финализирани, но към момента се работи по езиковите версии. Това обаче са детайли, поясни Благоева.
Тя припомни, че гласуването в Европейския парламент предстои да стане на 23 ноември в пленарна зала. “Това ще бъде основата за окончателното одобряване на текстовете в началото на декември”, каза тя и обърна внимание на мнението, че може би това гласуване е късно. Причината е, че има голям обем вторично законодателство, което трябва да бъде прието и което дава детайлите, необходими да могат държавите-членки да пристъпят към прилагане на бъдещата ОСП чрез националните стратегически планове“.
ВИЖТЕ ЦЯЛАТА ПУЛИКАЦИЯ В АГРИ.БГ
АГРИ.БГ в друга своя публикация от първия ден на конференцията и дискусиия за стоковите пазари и цени, цитира мнението на Наталия Шукадарова/НАЗ/ по време на Международната научна конференция „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и политики“, която се организира от Института по аграрна икономика – ССА, че европейските земеделски производители не са готови за постигаето на целите, поставени от Зелената сделка. ТУК
Скокът в цените на млякото и млечните продукти е неизбежен, е заглавието в Economic.bg. Медията потърси свой поглед по темата за цените на суровини и продукти, в интервю с доц.д-р Божидар Иванов от 04.11.21 г.
Вижте това интервю ТУК
А ето и обобщения информационен отзвук в очакване на конференцията. ТУК:
