Темите, с които започна вторият ден на Осмата международна научна конференция „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и аграрни политики“ категорично говорят за своято актуалност и значимост и представят сериозни научни изследвания, за среща с практиката и решенията за управление. Доклади презентираха гостите от Македония, Полша и Унгария и Румъния.
Първата пленарна сесия бе „Конкурентоспособност на земеделието и развитие на хранителната верига“ с модератор доц.д-р Божидар Иванов /ИАИ/ и ключов лектор за конкурентоспособността на българските ферми – проф.д-р Храбрин Башев.
“ Насоки за трансформиране на хранителните системи към устойчивост – можем ли да действаме заедно в макро региона Централна и Източна Европа“. Впечатляващото за участниците в конференцията изследване бе презентирано от доц.д-р Павел Хмелински, Варшава. Той постави акцент върху общия интерес на хората да се инвестира в хранителната верига. Прецентацията ще бъде публикувана.
В презентацията си „Пазарът на храни – COVID -19 и международната търговия“ , доц.д-р Мариус Хамилчук от Университета по природни науки във Варшава представи изследвания за влиянието на COVID -19 върху цените и търговския оборот. Ученият открои целта на работата на екипа: да се установи влиянието на COVID-19 върху цените на на агрохранителни продукти в страните от Европейския съюз. Теоретичната основа за този анализ е моделът на пространственото частично равновесие и пространствената пазарна интеграция. Изследването приема, че в условията на отворена икономика, факторът, определящ нивото и насоките на изменение на вътрешните цени, е търговският баланс на агрохранителните продукти. За извършване на анализа са използвани месечни данни за цена и търговия. Работата на учените потвърждава, че в резултат на търговските ограничения, свързани с COVID-19, цените в страни с експортни излишъци могат да намалеят, а в страни с недостиг – могат да се увеличат. И още: най-голямото въздействие на COVID-19 върху цените на селскостопанските храни се наблюдава през първата фаза на пандемията.
Но на въпроса как ще се отразят постоянно нарастващите цени, констатирани и илюстрирани в графиките, върху бъдещето и доходите, авторът e на мнение, че науката не може да даде категоричен отговор в този динамичен момент. Причината – влиянието и на много други фактори върху ръста на цените.
„Факторна производителност на избрани сектори от българското земеделие“е темата на презентацията, докладвана от докторант Васил Стойчев, ИАИ, в съавторство с гл.ас. д-р Десислава Тотева.
Интерес и въпроси сред участниците предизвика презентацията на унгарския учан д-р Норберт Потори „Европейската земеделска политика – насоченост към земеделските производители в Унгария“. Темата събуди интерес в по-общия контекст как да се влагат и усвояват ефективно Европейските субсидии и възможностите за обединяване и кооперерине на стопаните. Презентацията се фокусира върху развитието на селскостопанското производство и структурите за използване на земята в Унгария през последното десетилетие. Ученият се стреми да хвърли светлина върху размера на мрежите за собственост и да демонстрира въздействието на стремежа за максимална пряка подкрепа от ЕС, като паралелно се минимализират националните данъчни задължения. Анализарт се и ограниченията върху собствеността върху земята, наложени от националното законодателство. Научната работа дава представа зад наличните статистически данни и обсъжда последиците от гледна точка на Зеления пакт на ЕС. Тема, която има почва и повод за сериозен анализ и в България, както се очерта във въпросите към автора. Унгарският учен анализира практиката фермите в страната му да се обединят или да кандидатстват поотделно, според конкретния период и вид на Европейските мерки и субсидии.
Проф. д-р Ивана Стаменковска и научен екип от Македония разгледаха „Ролята на земеделското застраховане като инструмент за управление на риска“. Прецентацията бе изградена върху анализа на два типа рискове – външни /климатични промени, пандемия, бедствия/, които напоследък чертаят много наситени световни предизвикателства и вътрешни / мерки, политики и пр./ Представените графики показаха най-висок интерес към застраховенето в растениевъдството, но и ръст през последните години – на застраховките в останалите сектори на земеделието. Проф. д-р Храбрин Башев попита как влиаят другите фактори за въдействие при риск на фермите, освен пазарните, и сподели българския опит.
Темата за конкурентоспособността на българските ферми бе представена от проф. Храбрин Башев. Той засегна и темата за ефекта на Ковид-19 пандемията върху различните по размер и характер ферми, което като фактор ще продължи да се проучва.
Ето и цялата прецентация, богато илюстрирана, на тема:“Каква е конкурентоспособността на българските ферми“, автори проф.д-р Храбрин Башев и проф.Нина Котева, ИАИ-София:Bachev-Koteva-28.10.2021 (1) . Обобщението представи общо добро ниво на конкурентоспособност на фермите у нас. Но в същото време – ниски нива на адаптивност и икономическа ефектиност, продуктивност и финансови възможности. Факт е и слабата приспособимост към екологичните промени. Изследването и заключенията насочват към нуждата от по-добър мениджмънт и адекватно държавно подпомагане.
