Денят на народните будители има много отражения, защото будителството е свързано със Словото като светлина. През годините има и периоди на подмени и неразбиране на дълбокия му смисъл. Заслужава си тъкмо на този ден пожелание за физическо здраве и научна бодрост на всички учени, ангажирани със селскостопанската наука и земята, както и на работещите в тази сфера.
Два факта от историческата справка, с връзка към това пожелание:
Първият факт, свързан с избрания ден и духовния харектер на Празника:
С окръжно № 17743 на Министерството на народното просвещение от 28 юли 1922 г. 1 ноември, деня, в който се празнува пренасянето на мощите на Свети Йоан Рилски/, се определя за Ден на заслужилите българи. Предложението е на министър Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Алексъндър Стамболийски. На 31 октомври 1922 г. е обнародвано постановление на МС (утвърдено с Указ № 391 от 22 ноември с. г.) за обявяване на 1 ноември „за народен празник на заслужилите българи”.
Предложението за наименованието на празника Ден на народните будители е на проф. Боян Пенев.
Композиторът Добри Христов пише текста и музиката на Химна на народните будители.
Стоян Омарчевски лично изработва и програмата за първото честване, състояло се през 1922 г. в София, която донякъде става традиция.
Денят започва с молебен на площад „Александър Невски”. Присъстват министър-председателят, министърът на Народното просвещение, министърът на войната и други членове на правителството, представители на Двореца, културни организации, граждани, учащи.
След 1947 г. Денят на народните будители е изваден от празничния календар.
Традицията се възобновява едва през 1992 г., когато Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители.
Вторият факт – свързан със знанието, добрата традиция и земята: Празникът е насочен към образованието, но и възпитанието на децата, като послание. Стоян Омарчевски, който дава предложението за празника, е министър на народното просвещение. А самият той е земеделец в земеделско правителство. Просперитетът и здравата традиция в България в това време неизменно са свързани със земеделските и корени, настроения и вдъхновяващи примери /учени, предприемчиви българи, управленици/, за което е добре да се доразкаже и в други публикации.
И няколко стиха, прибавени към пожеланието, за които ни подсети доц.д-р Диляна Митова и ръководството на Института по аграрна икономика:
