На 18 май 2016 г. в сградата на Института по аграрна икономика за втора поредна година се проведе Ден на отворените врати „Аграрната наука в подкрепа на земеделието“. Събитието беше организирано съвместно от шест от институтите на Селскостопанска академия, намиращи се на територията на град София – Институт по аграрна икономика, Агробиоинститут, Институт по животновъдни науки, Институт по криобиология и хранителни технологии, Институт по декоративни растения и Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н.Пушкаров“.
Целта на събитието беше популяризирането на аграрната наука и нейните достижения, както и обсъждане перспективите за нейното развитие. В рамките на Деня на отворени врати всеки от институтите имаше възможност да представи своята работа и основни достижения пред гостите на събитието и обществеността. Проведоха се и две кръгли маси.
Първата кръгла маса беше на тема „Управление на механизираните работи в земеделието с използването на норми и нормативи”. Целта на дискусионната среща беше да се обсъди ролята на Селскостопанска академия за предоставяне на бизнеса на осъвременени норми и нормативи за осъществяваните от тях земеделски дейности. В рамките на кръглата маса бяха направени две презентации – доц. д-р Нина Котева (ИАИ) представи „Управление на механизираните работи в земеделието с използването на норми и нормативи”, а проф. д-р Георги Костадинов (ИПАЗР “Н.Пушкаров”) представи значимостта на определянето и използването на научнообосновани норми и нормативи с презентацията „Планиране на разходите за гориво в земеделието и енергоефективността на производството“, разработена в сътрудничество с доц. д-р Елена Видинова.
В своята презентация доц. д-р Нина Котева представи значението на използването на норми и нормативи в управлението на земеделското производство, след което запозна присъстващите с опита на Института по аграрна икономика в разработването и прилагането на норми и нормативи, както и с нормирането на труда до 1997 г. В заключение бяха представени настоящите предизвикателства пред ИАИ и ССА за актуализирането и представянето на земеделските стопани на нормативна база, отразяваща новите машини и технологии, използвани в земеделието. Изтъкна се необходимостта от широка нормативна база, която да бъде отворена система, т.е. да се актуализира редовно, като по-пълно да обхваща многообразието от природно-производствени условия, новите марки машини и технологии. До 1997 г. ИАИ е издал 22 сборника с норми и нормативи в земеделието: 4 сборника с норми за изработка и разход на гориво за механизираните полски работи (вкл. тракторно-транспортните работи в селското стопанство); 2 сборника с норми за дъждовални и стационарни машини; сборник норми за ръчните работи в растениевъдството; 4 сборника с нормативи за разход на време, норми за обслужване и численост в животновъдството; 8 сборника с норми за ремонт на техниката. Въпреки, че тези издания не отразяват настоящото състояние на земеделието у нас, те продължават да бъдат търсени от бизнеса. В заключение доц. Котева подчерта, че въпреки съществуващия методически инструментариум и научен опит сред служителите на ИАИ, актуализирането и издаването на нови сборници с нормативи е процес, който изисква сериозно финансиране, което на този етап няма как да бъде осигурено самостоятелно от ИАИ или ССА без помощта на държавата.
В своята презентация проф. д-р Костадинов представи на практика предизвикателствата пред бизнеса пред коректното определяне на разходни норми на гориво, като потвърди необходимостта от научнообосновани нормативи, които да подпомагат земеделските производители при вземането на управленски решения. Различията в нормите на разход на гориво в земеделието са породени от три групи фактори – технически, агротехнически и организационни. Той също така представи и основните методи, чрез които могат да бъдат разработени нормите за разход на гориво. Тези методи са: аналитичен метод, експериментален метод и смесен метод, като разработваните норми могат да бъдат типови и индивидуални. Проф. Костадинов отново подчерта важното значение на нормите за практиката, като тяхното приложение би могло да бъде както за етапа на планиране на производството, така и за оптимизирането на производствените разходи и по-добро управление на дейността.
Всички участници на кръглата маса, включително представители на НССЗ, се обединиха около становището, че разработването на актуални нормативи има важно практическо значение за по-доброто управление на земеделския бизнес в България и земеделските стопани проявяват голям интерес към тях. Също така като основна пречка за създаването им беше посочена липсата на достатъчно финансиране. Въпреки заявяваното разбиране от страна на МЗХ, все още не са направени постъпки за намиране на начин за финансиране на тази дейност. Участниците на кръглата маса решиха да бъде направено предложение до ръководството на ССА и МЗХ да се подкрепи разработването и издаването на актуални норми и нормативи за основните процеси в българското земеделие.
Втората кръгла маса в рамките на проведения Ден на отворени врати беше посветена на дискусия за „Мястото на аграрна наука в ПРСР – оперативни групи”. Първата презентация беше представена от д-р Мая Нинова, дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХ. Д-р Нинова запозна присъстващите с мярка 16 „Сътрудничество“ от ПРСР 2014-2020, като основно внимание беше обърнато на подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост“. Засегнати бяха основният напредък по разработването на подмярката. Специално внимание беше обърнато на начина на сформиране на оперативните групи; условията за участниците в оперативната група; допустимите за изпълнение дейности; бюджета по подмярката и допустимите разходи; начина за кандидатстване и вида подкрепа. Д-р Нинова представи и предвижданите приоритетни области. Разработването на наредбата по подмярката се извършва с активното участие на заинтересованите страни. Все пак интересът и ангажираността на земеделските производители е ограничена за момента. Също така беше подчертано, че е необходимо и се предвижда осъществяването на поне едногодишна информационна кампания преди обявяването на първия прием по подмярката, за да се осигури максимална информираност на всички потенциални бенефициенти.
Втората презентация беше на проф. д-р Светла Русева (ИПАЗР “Н.Пушкаров”). Тя представи практически иновационни идеи за сформиране на оперативни групи по конкретни проблеми на земеделското производство. Бяха представени 7 идеи. След нея проф. д-р Димитър Николов (ИАИ) също представи своите виждания за възможна тема на оперативна група, която да е важна както за малките земеделски производители, така и за обществото като цяло в контекста на запазването на земи с висока природна стойност.
