Основна тема в края на 2020-та, по която и учените имат своя принос. Повод да разгърнем по-долу едно от публикуваните изследвания в Сборника, издаден от Института по аграрна икономика:“„Европейско земеделие и новият период на ОСП 2021-2027″
Първо темата в края на 2020-та:
По-индивидуализиран подход , обвързан с местния контекст и отчитащ постигатото ниво на развитие и благосъстояние, сътрудничество между институциите, разширени правомощия на регионалните съвети на развитие – това са някои, от прехвърлящите границата на двете години 2020-2021 -а, акценти за съобразено с местните условия развитие на българските общини и региони.
Такъв е духът и на Стратегията за децентрализация за периода 2016-2025 г.Това бе подчертано от заместник-министър Николай Нанков на онлайн среща с представители на Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, както и в изказвания на зам.министър Деница Николова в края на годината, разпространени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството:
„Регионалните съвети да могат в по-дългосрочен хоризонт да управляват средствата в целия им цикъл, а не функциите им да бъдат ограничени основно до преселекционния процес, както е предвидено към настоящия момент.
Основните цели са създаване на жизнени и икономически силни и устойчиви региони, справяне с негативните демографски тенденции:
–увеличаване на икономическия растеж
–насърчаване на териториалното развитие по начин, по който да балансираме развитието на различните територии
–привличането на все повече заинтересовани страни в лицето на неправителствения сектор, на икономическите оператори, както и все повече да се разчита на активното гражданско участие при избирането на приоритетните инвестиции.
-в новия програмен период ще се акцентира на конкретни специфики на територията и създаването на предпоставки за партньорства, които да имат влияние и отражение върху нея, така че да постигаме икономически растеж.
Темата е повод да разгърнем Сборника, издаден от Институт по аграрна икономика – обобщение на целите, темите и участията в Шестия международен научен форум „Аграрната икономика в помощ на земеделието“, 2019-та, с тема на Конференцията 2019-та: „Европейско земеделие и новият период на ОСП 2021-2027: Прогнози и резултати“. В изданието една от публикуваните теми е тъкмо „Диверсификацията на икономическите дейности –по-добро бъдеще за българските селски области„, с автори: Svetlana Aleksandrova, Monika Kabadzhova University of National and World Economy.
Припомняме някои от заключенията в този доклад на учените за диверсификация на икономическите дейности и общините, публикувани в Сборника на ИАИ:
–Развитието на селските общини се определя от общата социално – икономическа картина и стабилност на макросредата.
-Човешкият фактор е един от ключовите за икономическата дейност
-Демографските предизвикателства продължават да ограничават растежа. Ситуацията е по-остра в изостаналите региони. Изоставащите региони имат нетна миграция, които пада под градската средно аритметично.
-Изостаналите и изоставащите региони се различават значително по своите структури на заетост и по-ниска производителност. Диверсификацията на селскостопанските дейности гарантира преодоляване на риска от ниски доходи и може да допринесе значително за подобряване на жизнения стандарт на селските жители.
-При политиката за подкрепа на диверсификацията на селската икономика инвестиционните сектори трябва да бъдат интегрирани с нови индукриални, бизнес дейности и иновации.
-Микропредприятията продължават да имат положително въздействие върху местната икономика.
-Микропредприятията играят значителна роля в генерирането на заетост и доходи в селските райони.
-Икономическият профил на повечето селски селища се формира от земеделието и семейния бизнес.
-Семейният бизнес има самодостатъчен производствен характер и възможностите за заетост са ограничени, особено в селските общини.
-Основният въпрос, залегнал в основата на документа, е степента, в която малките предприятия, разположени в селските райони, имат нужди от подкрепа. Този анализ показа, че има значителна подкрепа
-Проблемът е, че бизнесът е концентриран в търговията и услугите, а не в производство.
-Основните двигатели на промените в икономическия профил на селските общини са:
Технологична промяна – цифровите и други форми на технологично развитие предлагат потенциалза повишаване на ефективността и производителността; насърчаване на развитието на нововъзникващите сектори като възобновяема енергия и биотехнологии.
– Демографски промени – остаряването на населението, миграциите между селските и градските райони са най-важните фактори, чието въздействие върху местната икономика. Това предизвикателство може да бъде преодоляно чрезотваряне на възможности за съживяване на обезлюдените села.
– Предприемачество – изграждане на бизнес възможности.
– Политиката на местното управление – особено важна за създаването на целенасочена икономическа политика.