Младите учени. Още от Седмата международна конференция „Земеделие и снабдяване с храни:пазари и аграрни политики“, организирана от Института по аграрна икономика

Това са две от темите, представени от млади учени на Института по аграрна икономика в Първия ден на Седмата международна конференция „Земеделие и снабдяване с храни:пазари и аграрни политики“

Ас. Михаела Михайлова от Института по аграрна икономика представи изследването си  „Фактори за регионалните разлики в добивите в Северна и Южна България“/в научен екип с: доц.д-р Божидар Иванов, ас. Петко Симеонов/

Целта на изследването е да се намери връзката между природните  условия, климата и човешката дейности и да се направи преценка на околната сpeда, в която прецизното земеделие  може да се приложи  с цел по-високи добиви и  и качество на продуктите. Изследват се научни методи и анализ за оценка на даден фактор-причина или  група фактори-причини. Използва се факторен анализ за да се оцени дали влиянието на даден фактор-причина или  група фактори-причини е статистически значимо. Така се стига до определящите фактори  в сравнение на Северна и Южна България. Презентацията предизвика широк отзвук и въпроси в залата.

През втория ден на конференцията, 28.10.2-та,в постерната следобедна сесия , ас. Михаела Михайлова ще представи „Динамика на пазара на земеделска земя в България до присъединяването към ЕС “  като разгледа земевладението в страната в периода 1990 – 2007 г. Данните са събрани от САПИ, Министерство на земеделието и горите и по-голямата част от тях имат отправна точка от 1999 г. поради липсата на събрани данни по-рано в периода . През този период наблюдаваме динамични промени в поземлените сделки и поземлените отношения. Разглежда се броят на сделките със земя и продадената площ за периода 1999-2003 г., където 1998 г. се отбелязва като годината, в която са завършени аграрната реформа и процесът на реституция на земята. Целта на изследването е да проследява промените и да изследва основните процеси за тях.

Преходът на България от планова икономика и промените в структурата на законодателството през следващите години оказват влияние върху реалната икономика. Със стремежа за обогатяване, носен от капиталистическия модел, българите, на които са върнати, се стремят към отворянето на големи ферми, и се ориентират към закупуване на земя от наследниците на земя, вече отделени от този поминък.

В първия ден на конференцията интерес в залата предизвика и изследването  на Снежана Благоева, докторант в Института  по аграрна икономика към ССА /на снимката/

В резюме бе представено, че сръбската селскостопанска политика включва прилагане на схеми за пряко подпомагане от 2008 г. През последните години схемите за директни плащания постепенно се променят, за да отговорят по-добре на нуждите на земеделските производители и да се сближат с типа пряка подкрепа от ЕС. Въпреки това все още има значителни разлики в общия подход при изпълнението на директните плащания в Сърбия, секторите, които се подпомагат, условията за допустимост, както и начина на изпълнение. Подчертава се, че целта на този документ е да направи обща оценка на съвместимостта на схемите за директни плащания в Сърбия с Общата селскостопанска политика (ОСП) и да предложи път за бърз преход към съвместима с ЕС подкрепа за директни плащания.  По време на прехода отделената подкрепа трябва постепенно да замени обвързаните в вастоящето  схеми в Сърбия. Всякакви възможности за двойно финансиране трябва да бъдат премахнати. Нужно е  да се въведе опростяване в процедурата за кандидатстване, както и подобрения в системите за контрол. Преходът ще отразява не само секторите, отговарящи на условията за подпомагане по ОСП, но и типовите производства, субсидирани в момента в Сърбия, които не са в системата на директни плащания в ЕС.