Книга на Института  по аграрна икономика – ССА. Разработката е част от научноизследователски проект АИ 1 (РД06-09/08.07.2019 г.) към Института по аграрна икономика на тема „Предизвикателства пред българското земеделие и
селските райони за прилагането на новата ОСП”, с ръководител
доц. д-р Божидар Иванов, финансиран от Селскостопанска
академия, със срок на изпълнение 2019-2020 г.

ВИЖТЕ ЦЯЛАТА КНИГА: Kniga-2021-BI-Печат (1)- Божидар Иванов

Автори:
доц. д-р Божидар Иванов – ръководител,
проф. д-р Румен Попов, проф. д-р Нина Котева, доц. д-р Диляна
Митова, доц. д-р Цветана Харизанова, гл. ас. д-р Даниела
Димитрова, гл. ас. д-р Десислава Тотева, гл. ас. д-р Ангел Саров, гл.
ас. д-р Даниела Цвяткова, гл. ас. д-р Антон Митов, ас. д-р Росица
Микова, ас. Веселин Кръстев, докт. Васил Стойчев.

Рецензенти
проф. д-р Храбрин Башев
проф. д-р Наньо Нанев
Предпечатна подготовка
Атанаска Джоджова

Издателство
Институт по аграрна икономика – София
Печат
Авангард Прима, София
ISBN 978-954-8612-33-38612

Още: Във Въведението доц. д-р Божидар Иванов посочва, че
икономическите модели се променят и съвременният световен
икономически модел, доминиран от теориите на ХХ век, също е на път да
бъде заменен и променен. Това, което се случва като икономически
процеси и което все повече се утвърждава, като парадигма е, че
икономика става все по-зависима и в централна се превръща ролята на
потреблението, което зависи от цените, а те се повлияни от разходите за
производство. Водеща през всички десетилетия на миналия век, с малки
изключения, е  теорията  е на предлагането, като  се допуска, че то  създава само
по себе си необходимото търсене. Изхождайки от това, управлението в
икономиката е ориентирано преобладаващо към подкрепа на предлагането,като стимулите за търсенето са до степен да се осигури пазар на произведенотозащото в противен случай се изпада в рецесия или в по-дълбока икономическа криза.
Икономиката еволюира, като увеличаването на производителността и
създаването на огромна маса от финансов и материален капитал намаляват
ценността на същия и той не е вече критичният фактор, за да има
икономика. Стигнали сме равнище, в което е много по-лесно да
произведеш нещо, отколкото да го продадеш и предлагането вече не може
да създаде собствено търсене. Пазарната среда на търсене и предлагане
се променя, като предлагането превишава търсенето, от което следва, че
цените трябва да падат. Това обаче не се случва или почти не се случва,
погледнато буквално, защото се знае, че това ще означава болезнена криза.
И за да се избегне този риск, се включват монетарните механизми за
стимулиране на потребителите –  да купуват този излишък от стоки и услуги,
които предлагането създава. Но подобно на природните закони, и в
икономиката – енергията от всяко действие не се губи.  В случая тя  се  проявява

най-вече в огромна задлъжнялост на домакинства, компании и държави.
Корпоративната задлъжнялост в глобален план през 2019 г. достига
72 трил. долара и вече представлява 92% от световното производство,
докато през 2009 г. е формирала 84%. Съгласно Глобалния дългов
часовник (разработен и поддържат от сп. The Economist), измерващ
равнището на публичните дългове в глобален план, показва, че  те вече превишават 59
трил. долара, а страни като Япония, САЩ, Италия, Франция и др. имат
6 показатели близки или надхвърлящи размера на техния годишен БВП.
Събрана задлъжнялостта на трите основни икономически субекти показва,
че човечеството в съвременната икономика има задлъжнялост към самото
себе си в размер, надхвърлящ 2 пъти годишната стойност на продукцията,
която създава, което е директен ефект от неравновесието между търсене и
предлагане.
През 2020 г., светът се изправи пред непредвидимо предизвикателство на опасно заболяване,

което успя да пренесе здравната криза върху
икономиката и социалната система. КОВИД-19 е коронавирус, появил се от
края на 2019 г. в далечна провинция на Китай и за няколко месеца заради
високата си вирулентност и контагиозност, опосредствано от силно
глобализирания свят, се разпространи в почти всички краища на света. За
този вирус няма разработена ваксина и действащо лечение от познатите
до момента, което накара Световната здравна организация да обяви
COVID-19 за световна пандемия и голяма част от държавите да
предприемат мерки, които са невиждани по своя мащаб и характер, като
въвеждане на социална и физическа изолация, затваряне на публични
места и карантиниране, задължително носене на маски. Едни от най-засегнатите

сектор са тези в сферата на услугите, като много голяма част от развлекателния бизнес,

общественото хранене, туризма и транспорта претърпяват огромни загуби.
Третичният икономически сектор на икономиката – услугите
съставляват между 50-70% от икономиките на страните. Тези сектори имат
не само най-голям принос във формирането на добавена стойност в
световната икономика, но и там са заети голяма част от работещите. По
данни на Световната банка през 2019 г. 49% от заетите са в сферата на
услугите. Последвалият спад в споменатите сектори на услугите доведе до
спад в доходите на много голяма част от заетите и до безработица.
Безработицата достигна в напредналите икономики по данни на МВФ до
8,3% през м. март-април, като в САЩ стигна 14,7%, Канада 13%, Еврозоната
– 7,4%. Вече казахме, че същината на икономиката е потреблението, което
се извършва от 3 икономически субекти – домакинствата с груб дял в
създаваните годишно икономически блага от 60%, държавите разходи –
около 30% и частните фирми – 10%. В световен план се наблюдават два
модела на отношение към здравната криза с КОВИД-19: единият – въвел
мерките на „Голямото затваряне”, а другият – либерален, предписващ
справяне с екстремни последствия от болестта без да се налага по-строги
мерки по затваряне на социални и икономически дейности. Световната
икономика обаче е толкова глобализирана и свързана, че едностранните
действия на отделни страни по запазване някакъв ритъм на работа на
икономиките им не може да ги изведе незасегнати и имунизирани от
настъпващата световна икономическа криза.
Целта на настоящето изследване е на основата на задълбочен и
дискриптивен анализ на състоянието на основните подотрасли на
българското земеделие и на въздействието на различните инструменти на
подпомагане по ОСП да се разработят сценарии, разкриващи производственото развитие в следващия програмен период 2021-2027 г. Това ще
послужи да се проследят ефектите и силата на въздействие, което има
подпомагането по различни линии, както в зависимост от нивата на
финансиране, така и за извеждане на еластичностите и реакционната
чувствителност на зависимите променливи. Обект на изследването са
растениевъдството (полски, протеинови култури, зеленчуко-производство
и овощарство), животновъдство (млечно животновъдство). Разработване
на сценарии на въздействие е направено и за ефектите и резултатите
върху структурата на земеделските стопанства. Значително място в
анализа е отделено на „Зелената сделка” на ЕС, като специално внимание
и прогнозна оценка за преките и непреки последствия върху социалноикономическите аспекти на средата е разработена и осъществена.
Социално-икономически и сценариен анализ е направен и в областта на
селските райони, като  тясната помощ по линия на развитие на селските
райони е взета като независима променлива за проектиране тенденции на
движение по отношение на броя на населението и състоянието на
безработицата.

ЛИТЕРАТУРА
1. Иванов Б., Попов Р., Йогениил Р., Соколова Е. (2012), „Как да създадем
жизнеспособно и конкурентоспособно земеделие: Оценка на
оптималния пакет от мерки на земеделската политика на България“,
ИАИ, София, Нидерландски институт по аграрна икономика (LEI),
Авангард Прима.
2. Иванов Б., Р. Попов, Н. Котева, Д. Митова, Ц. Харизанова, И. Боевски, Д.
Димитрова, Д. Тотева, А. Саров, Д. Цвяткова, А. Митов, М. Михайлова,
П. Симеонов, В. Кръстев, В. Стойчев. (2020) „Предизвикателства пред
бъларското земеделие и селските райони за прилагане на новата ОСП”,
Институт по аграрна икономика, стр. 143.
3. Котева, В., М. Марчева, 2012. Продуктивност и качество на слънчоглед,
отглеждана без торене в Югоизточна България, Юбилейна
международна научнопрактическа конференция „България на
регионите“ 18 октомври 2012, Пловдив, New Knowledge Journal of
Science, II : 1, 188-193.
4. Славова Я., М. Атанасова, Ц. Ковачева, Н. Котева, Хр. Башев, М.
Младенова, Н. Маламова, И. Петрова, Кр. Кънева, Д. Митова, Б. Иванов,
В. Мицов, Д. Панталеева, (2011). “Конкурентни възможности на
аграрния сектор”. Авангард прима.
5. Щерева, Д. (2010). Пестицидни остатъци в растителните продукти –
оценка на експозицията на потребителите – Научни трудове на
Русенския университет – 2010, том 49, серия 1.1
6. Аграрни доклади , 2008-2019 г. МЗХГ.
7. МЗХГ, Отдел „Агростатистика”, БАНСИК. Окончателни резултати за
заетостта и използването на територията на България (2008-2019).
8. МЗХГ, Отдел „Агростатистика”, Добиви от земеделски култури (2008-
2019).
9. НСИ, Статистически годишник, С., 2008-2019.
10 Bradfield, R. (2004) ‘Origins and evolution of scenario techniques in the
context of business’, Working paper series, Paper No. 10, University of
Strathclyde, Graduate School of Business.
140
11. Giaotzi, M, Van Leeuwen, D. Stratigea, P. Nijkamp (2012). “Scenario analysis
as a foresight tool in agriculture”.
https://www.researchgate.net/publication/261873928
12. Organic Data Network: http://www.organicdatanetwork.net/
http://ec.europa.eu/agriculture/markets-and-prices/marketbriefs/pdf/03_en.pdf
13. Porter, M. (1985). “Competitive Advantage”. Free Press, New York.
14. Robinson, J. (1990) “Futures under glass: a recipe for people who hate to
predict”. Futures, Vol. 22, No. 8, pp. 840-842.
15. Van Notten, P. (2005) ‘Scenario development: a typology of approaches’,
Chapter 4 of OECD. Report on Think Scenarios, Rethink Education, OECD,
Paris, pp. 69-90.