На 22 и 23.10.2013 г в Гранд хотел София се проведе финалната конференция по проекта DAS-CESE на тема „ЕФЕКТИВЕН СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ НА СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ, АКТЬОРИ В ПРОМЕНИТЕ В СТРАНИТЕ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА”- едногодишен проект финансиран от Европейската комисия. Конференцията бе организирана от Института по аграрна икономика(ИАИ) и Селскостопанска академия със сътрудничеството на браншовите синдикати на КНСБ и КТ Подкрепа. Участие в конференцията взеха представители на организациите партньори по проекта от Германия, Франция, Италия, Македония и Турция,както и Ханс Йоахим Вилмс заместник председател на Европейския Икономически и Социален Комитет.
Конференцията бе открита от директора на ИАИ професор д-р Румен Попов. Той посочи, че аграрния сектор има нужда от подобряване на социалния диалог, тъй като заетостта бележи рязък спад. Под 12% от общо заетите в българската икономика работят в сферата на селското стопанство (738 600 души), което е с 45% по-малко, в сравнение с 2003 г., когато са техният брой е надхвърлял 1 млн. Един от основните проблеми е че фермерите не се самоосигуряват, както и неплащането на осигуровките на наетия персонал. Тази практика ощетява земеделските работници и води до дефицити в осигурителните фондове..
В приветствие към участниците Министъра на земеделието и храните професор Димитър Греков подчерта важността на темата за развитието на аграрния отрасъл. Необходимо е процесът на социален диалог да се регламентира, чрез приемането на закон за браншовите организации. Този закон би трябвало да изясни и въпросът с представителността на браншовите организации участници в диалога. Според министъра е необходимо да се потърси финансиране за да може да продължи работата по проекта с оглед на неговата важност.
В словото си при откриването на конференцията Ханс Йоахим Вилмс подчерта, че социалният диалог между партньорите се основава на компромиса и взаимното доверие между страните. Основна роля при организацията на диалога между страните има държавата, тъй като тя формира рамката, в която той се провежда и организира местата за среща на участниците. Всички участници в диалога трябва да имат право да контролират процеса в последствие. Хората очакват решения и те трябва да се приемат бързо. Голямо значение има публичността. И всичко това трябва да бъде изпълнено при един ограничен бюджет от социалните партньори Трябва да се напомня на правителството, че има задължения и в селските райони. Трябва да имаме визия какво искаме след 10 години. Всичко това трябва да бъде съобразено със спецификата на отделните страни – в държави като Испания и Гърция, където е имало диктатура и работодателите са били потискани диалогът вероятно ще е различен от Северна Европа. В Източна Европа е по-трудно, няма го опита натрупан в старите страни членки, трудно е да се определи кой е репрезентативен. Основни проблеми, които предстои да бъдат решавани са на първо място безработицата в селските райони достигаща нива от над 40 % в страните от Южна Европа (Гърция, Италия, Португалия) , намаляването на работната ръка в резултат на миграцията и емиграцията, социалното осигуряване на работещите, проблемите в областта на културата и други
Председателят на Европейската организация на работодателите в Земеделието (GEOPA)разгледа влиянието на реформата в ОСП върху заетостта. Системата за социален диалог в Западна Европа е изграждана в продължение на десетилетия с помощта на държавата. Поради продължителния период на формиране и регулиране представителността на участниците не е въпрос на обсъждане за разлика от новите страни членки. При срещите си представителите на работниците и работодателите постигат споразумения, които се отнасят и за пазарните участници, които не представени – като независимите производители и сезонните работници. В този смисъл добра практика е сключването на секторни споразумения да влезе в дневния ред на социалните партньори. Важно е да се прави разлика между-секторен и вътрешно секторен диалог. Социалният диалог е полезен и за решаването на специфични за селското стопанство проблеми – например законово регламентираното работното време във фермите.
Тенденция за цяла Европа е влошаването на възрастовата структура на работещите в селското стопанство – работещите над 65 г са повече от тези под 35 г., като за периода 2005-2012 г. броят на младите работници продължава да намалява. През 2012 г. едва 5,2% от ангажираните в икономиката на Общността (или 11 млн. души) са били в аграрния сектор.Най-висок е процентът на заетите в Румъния – 30% и Полша 19 %. Изключително важно е в този смисъл как ще се противодейства на тази тенденция. Политиката би могла да противодейства, като се търсят решения за възможност за пенсиониране на хората над определена възраст. За младите работници да се търсят варианти за обучение и подобряване на квалификацията, а оттам за повишаване заплащането на труда им. Като тази система трябва да е ориентирана не само към настоящите потребности, а и към очакваното развитие на трудовия пазар с перспектива 2020 г. Естествено ние не можем да се абстрахираме от състоянието на глобалната икономика –но кризата от 2007 г влияе по различен начин на различните страни членки – в някой държави, като Литва и Латвия безработицата намалява, а в Румъния има дори повишаване на броя на заетите. На обратния полюс са държави, като Ирландия и Белгия, където тя ускорява трансформацията и промяната на структурата на селското стопанство.
Друга възможност е активното използване на различните политики, които предлага ОСП. Увеличаването на капиталоемкостта на земеделското производство почти винаги води до ефект на заместване на труда с капитал Важно е в този смисъл да се подкрепят сектори, които са по-малко ефективни, както и намаляване на подкрепата за тези които са по-конкурентоспособни – за да се запазят жизнеспособни селските общности.
В последвалата дискусия Людмила Тодорова от КНСБ посочи, че в България работното време и заплатите се регулират от държавата, като промените в политиката се дискутират в тристранния съвет между представителите на правителството, работодателските организации и синдикатите. Проблемът е, че сектора е слабо представен при тези преговори – има само един представител. За да има по-добри резултати е необходимо подобряване на представителността. В момента не се обръща достатъчно внимание на предложенията на браншовите организации от страна на представителите на държавата. Към момента няма и колективно трудово споразумение в областта на земеделието. Необходимо е да се помисли и за програми за квалификация на младите работници във връзка със застаряването на работниците и негативната възрастова структура.
Представител на КТ Подкрепа допълни, че в Министерството на земеделието и храните съществува отраслов съвет. В него е структуриран социалния диалог, като са представени пет професионални организации на работодателите и две организации на работещите. На ниво професионални организации липсва представителство на самонаетите и дребния бизнес. В този смисъл събития, като конференцията на които се споделя опита на старите страни членки са изключително важни за да се подпомогне структурирането на социалният диалог в България.
Г-н Ботерман отговори, че в Белгия проблема с представителността е решен, чрез създаване на паритетни комисии – в които работодателите и синдикатите са представени с еднакъв брой представители на работодателите и работниците. Има отделна комисия, която определя представителността на участниците и необходимия брой комисии. Важно е и работниците и работодателите да познават и признават тяхната организация- за да има репрезентативност при диалога.
В отговор на въпрос на професор Попов относно влиянието на глобализацията върху социалния диалог в ЕС г-н Вилс отговори, че Европа е съюз основан на социалните стандарти, не само на печалбата. Водещо е какви права имат хората и до какви организации имат достъп. Докато в Китай например всичко се определя от най-високо ниво. Ценностите са важни – как могат да се включат в пазара на труда и онези, които в момента са изключени, като инвалидите.
В изложението си Патрик Кудро посочи, че социалният модел е избран за основа на ЕС и макар това да не ни дава конкурентно предимство е важно да се наблегне на осъществяването му в практика. На първо място трябва правилното да се идентифицират социалните партньорите. Да се установи защо ритъма на промените не е достатъчно бърз. Социалната кохезия изисква време, познания и търпение. Необходимо е да се поставят цели, като:
-да се транспонира европейското законодателство в областта и да се прилага,
– да се изготвят стратегии за въвеждане на резултатите от диалога в реалността.
Налице е еволюция на професията и квалификацията на участниците във времето. Необходимо е изграждане на система за квалификация и ясно дефиниране на термините. Трябва да се отчитат очакванията на социалните партньори. Не всички участници имат еднакви цели и това може да блокира процеса – има различие между финансирането по ОСП на малките и по-големите стопанства, младите работници са по-подготвени от по-възрастните и имат по-високи очаквания и други подобни.
Важно е да се знае ,че Европейската комисия признава ролята на социалните партньори, като селскостопанския сектор е мотор за изграждане на модела. В социалният диалог участват основно страните основателки, в Източна Европа той не е много развит. Социалният диалог в земеделските стопанства на западните страни отразява професионалната структура стопанствата. Процесите на ниво ЕС се ускоряват, чрез приемането на социално законодателство на европейско ниво , което след приемането му става задължително за всички страни членки.
Секторният диалог функционира, като:
-поддържа функционирането на селското стопанство за да има социален мир.
-направлява процеса на промяна, като превантивно се управлява развитието на работниците.
-за регионите, които не могат да бъдат конкурентни се иска помощ на европейско равнище.
В презентацията си Никола Чикория представител на ALFA – сдружение на малки италиански селскостопански производители и независими работници – описа особеностите на италианското селско стопанство , както и трудностите, с които се сблъскват фермерите в резултат на кризата. Основните резултати са икономическа несигурност и спадането на приходите. Това принуждава много фермери:
– да увеличат временните трудови договори;
– да започнат да работят, като работници в собствените си ферми;
– да обработват по-малки и по-слабо плодородни парцели, които досега са пренебрегвали.
Естествено и в Италия селските стопани се сблъскват и се опитват да решават проблеми общи целия ЕС, като – безопасността на работното място, безопасността на храните и опазването на околната среда. За обучение на работниците , доколкото е възможно се използват средства по програми на социалните фондове на ЕС , като се привличат външни обучители.
Представителките на немския PECO Институт -Ханелоре Имиг и Бетина Пейфер представиха германската система за дуално обучение. При нея работниците едновременно се обучават в професионалните училища и имат практика във фермите. Различна е системата на финансиране на обучението – тя се формира от вноски на фермерите. Със закон е прието, че всяко стопанство отделя 0.8 % от оборота си в специален фонд , от който се финансира програмата.
Представителя на Регионалният синдикат на земеделските производители Ристо Велковски описа трудностите при диалога между представителите синдикалните организации и правителството в Република Македония.
В презентацията си на 23.10 Колод Соде представи развитието на политиката по отношение на френското селско стопанство през годините, както и постигнатото развитие.
След дискусия конференцията завърши с пресконференция за медиите.
