Видеоконферентно обсъждане
„Уникален шанс за българското земеделие е да бъде включено в Плана за възстановяване и устойчивост. Прекият ефект е един обективен контрол върху системите за управление на мерките за подкрепа на сектора“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, по време на видеоконферентна публична дискусия, посветена на втори стълб от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България – „Зелена България“.
След зеления преход, което е същността на реформата на ОСП, ще има повече за екологично съобразени храни
Два проекта, „Дигитално земеделие“ и „Подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктур, ще са водещи
Първият от гях цели контрол върху обемите, движението на ресурсите и суровините в българското земеделие. Той предвижда създаване на цялостна Електронна информационна система в земеделието
Състоянието на напоителните системи отразява целия преход на селското стопанство след 1990 г. ,по думите на министър Танева. А стратегическото развитие на земеделието и оттук нататък е тясно свързано с напояването. Заложени са 265 обекта за модернизация.
Тези и други акценти от изявлението на министърът на земеделието, храните и горите можете да проследите в публикацията в сайта на МЗХГ
ТУК/кликни върху подчертаното/
Ето и текста на публикацията на МЗХГ:
По думите на земеделския министър Танева, трябва да се създадат средата и базата, фундаментът въз основа, на който да се надгради инструментариум по новия Стратегически план и Програмата за развитие на селските райони. „След реформата на Общата селскостопанска политика за новия програмен период, която категорично е оформена като зелен преход, ще има повече средства за озеленяване и екологосъобразно произведени храни, това иска потребителя. Производителите трябва да се съобразят с тези изисквания, за да отговорят на пазарната нужда, а управлението трябва да се съобрази с обществените настроения“, поясни министър Танева.
Тя каза още, че с реализирането на тези два проекта „Дигитално земеделие“ и „Подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура“, ще се извърши един качествено нов скок в управлението и развитието на българското земеделие.
Проектът „Дигитално земеделие“ ще даде възможност да се дигитализират всички публични органи и системи за управление на подпомагането, както и контролът върху обемите, движението на ресурсите и суровините в българското земеделие. Той предвижда създаване на цялостна Електронна информационна система в земеделието, която включва изграждане на модул за проследяване на препарати за растителна защита (ПРЗ), торове и ветеринарномедицински препарати. Ще бъдат създадени системата „От Фермата до трапезата“ и такава за онлайн обучение и консултации. Предвижда се създаване на мрежа за комуникация от полеви и водни сензори, както и инструменти за достъп до пространствени данни и регистри.
Предоставянето на ваучери ще позволи внедряване на умни системи за проследяване на животните в земеделските стопанства.
Посредством модула „От фермата до трапезата“, чрез QR код или баркод системи, ще стане възможно пълното проследяване на всички етапи по агрохранителната верига – производство, преработка, разпространение до крайното потребление. Целта е по-голяма информираност на потребителите и стимулиране производството на качествена и достъпна храна.
„Вторият проект „Подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура“, който сме предложили и среща голямо разбиране в бранша, е планът за модернизация на напоителните системи. В последните 30 години системите не са поддържани добре и състоянието им отразява целия преход на селското стопанство след 1990 г.“, посочи Танева. По думите й, стратегическото развитие на земеделието в страната е тясно свързано с напояването. „Заложили сме 265 обекта за модернизация. В Североизточна и Северноцентрална България ще се създаде възможност площите за напояване да се увеличат 11 пъти, а в Южна България до 3 пъти. Благодарение на тези райони започнахме да диверсифицираме сектор „Плодове и зеленчуци“, каза още Танева. Тя подчерта, че в цялата инфраструктура на Напоителни системи ще се постигне до 75 процента икономия на вода. Индикативният бюджет на проекта за модернизация е 847 млн. лв., посочи още министър Танева.
Тя обясни, че е невъзможно тези средства да бъдат приложени чрез друг инструмент за подкрепа, каквито са държавните средства или от ПРСР. Танева подчерта, че всички действия ще са синхронизирани с подготовката на Стратегическия план за новия програмен период. По думите й, в него ще се даде възможността за изграждане на системи за напояване и в самите земеделски стопанства. Това ще е възможно само с водоспестяващи технологии и с достъп за доставка на Напоителни системи. Така цялата система ще бъде свързана.
Земеделският министър каза още, че страната ни очаква финалното европейско законодателство за преходния период. „Предвижда се до края на декември да излезе и нашето законодателство, което ще реши въпроса с 200-те млн. евро, предоставени по правилата на старата Програма. Ако плана се приеме и реализира, тези средства ще ги предоставим на земеделските стопани именно за напояване“, поясни Танева. Тя добави, че стопаните ще имат и по-висок интензитет на подкрепа.
Министърът обобщи, че Планът за възстановяване и устойчивост има много кратък срок на договаряне и реализация, което е огромна възможност и шанс за надграждане и развитие на сектора. „Това ще скъси времето, в което можем да постигнем много от целите, които са заложени в новата ОСП“, категорична беше тя.
Сподели в: