Завърши Седмата международна конференция "Земеделие и снабдяване с храни:пазари и аграрни политики"2020, Първи ден: текст и фотомоменти

Седмата научна международна конференция“Земеделие и снабдяване с храни: пазари и аграрни политики“ бе открита от д-р Лозана Василева, зам.министър на земеделието, храните и горите. Акценти от първия ден:

„Темите на Седмата международна конференция, организирана от ИАИ показват, че науката поема подадената и ръка от бизнеса и икономиката – за тясна връзка и приложност“- каза зам.министърът на земеделието Лозана Василева

И фундаменталната наука в новите обстоятелства е нужно да стане по-приложна, каза в приветствието си доц.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика. Той акцентира, че това изисква не само голям талант и знания, но и голям ресурс.

Основната хипотеза е, че COVID-19 оказва значително влияние върху цените на пшеницата на разглежданите пазари, в България и Черноморския регион

В България за 2019 г., в резултат на заразата от африканска чума, броят на наличните свине в края на годината е с 25% надолу в сравнение с предходната година, докато цялото поголовие спада с 28%, което води до загуби и икономически вреди

Събитието е съпроводено с голям медиен интерес. Виж накрая на публикацията, след фотогалерията, ПРОГРАМА и за втория ден , 28.10.20 г., на български и английски език. Институтът предостави сборно издание, посветено на 85 -годишния си юбилей на ИАИ, с резюметата на участията и научните статии по темите.

Зам.министър Лозана Василева поздрави участниците с Празника на земеделската наука и отбеляза 85 годишния юбилей на Института, като припомни моменти от създаването му. Тя подчерта, че през различните си периоди, с приноса на светли и отдадени умове и сърца на учените, Институтът потвърждава „златната нишка“ на връзките: наука и практика, селско стопанство и научни изследвания, земеделие и икономика, традиции и нови технологии. И днес, в красивата златна есен, която е и важен стопански сезон, си струва да си припомним, че нито една от тези връзки не би устояла на предизвикателствата днес – климатични промени, епидемии, затваряне на граници, динамични пазари – ако не постави земята и даровете и, селско -стопанското производство и икономика в баланс с околната среда. Като нетърпящ отлагане опит да си върнем част от загубеното равновесие. Всички разбираме, че „преди да е реалност, законодателна рамка и нова ефективност, Европейската стратегия „От фермата до трапезата“, трябва да стане ново мислене и готовност за единодействие. Сърцето и е зелено. Но новото време налага това „зелено мислене“ да се случва при усложнени обстоятелства, в които бизнесът и икономиката все по-настойчиво търсят науката.“Акцентите и темите на Вашата конференция показват готовността да се поеме подадената ръка“, подчерта зам.министърът на земеделието Лозана Василева. Те отчитат както възможностите и актуалностите на Новата ОСП за гъвкаво приложение чрез националните стратегически планове, така и силата на науката да разработва сценарии и модели за разумно и ефективно харчене на средствата по нея. А също и възможността науката да изработват подходи за преодоляване на рисковете в земеделието. Зам.министър Василева акцентира по- подробно на възможността науката да участва активно във формулирането на гъвкава политика по ОСП чрез Националния стратегически план.

Стратегията, при започналото индитифициране на националните цели на страната за развитие на земеделието през Новия програмен период, ще бъде основана тъкмо на научни анализи, а за това основен принос има Институтът по аграрна икономика. В тази връзка е и основното предизвикателство да изпълним целите на Зелената сделка и стратегията „От фермата до трапезата“, каза още зам.-министър Лозана Василева.

В новия програмен период сериозен приоритет ще бъдат дигиталните технологии и иновациите, с които ще се занимават групите EIP ARI. Ще бъде създадена система за знания и новации AKIS. За първи път ще се работят интервенции за оценка на риска.

Поздравление от името на ССА произнесе г-жа Елена Тодоровска, главен научен секретарна ССА

Тя заяви,че с удоволстие приветства откриването на 7-мата Международна конференция „Земеделие и снабдяване с хранителни продукти“, организирана от Института по аграрна икономика към Селскостопанска академия, която поставя акцент върху важни за земеделската практика теми, свързани с:

– Постигане на балансирани хранителни вериги и осигуряване на продоволствена сигурност за населението;

– Развитие на фермерските и стокови пазари и повишаване на конкурентоспособността на земеделието;

– Използване на специфични земеделски политики в условията на здравната криза за преодоляване на риска и последиците от нея;

– Постигане на баланс между земеделието и околната среда за осигуряване на високо качество на живот на населението;

– Повишаване ролята на кръговата биоикономика като фактор за устойчиво икономическо развитие на страната

Убедени сме, че дискусията по повдигнатите теми в контекста на ОСП (Общата Селскостопанска Политика) 2020+ и обмена на опит, очертаващ се на тази конференция, ще допринесат за идентифицирането на нови, по-гъвкави политики и действия, които да залегнат в стратегическите планове на отделните държави-членки на ЕС. Достигането на устойчиво, иновативно и конкурентоспособно земеделие, основано на по-ефективното използване на природните ресурси и повишаване на делът му във веригите на стойността е предпоставка за преодоляване на глобалните предизвикателства, породени от изменението на климата и достигането на балансирано социално и териториално развитие на селските райони в България и страните от ЕС, заяви госпожа Тодоровска.

Изразена бе надежда, че изводите и обобщенията от настоящата дискусия ще послужат като отправна точка за реализиране на целите на Европейската Зелена сделка и Стратегията „От фермата до трапезата”.

В своето слово при откриването, доц.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика, заяви, че и и фундаменталната наука ще се орентира към повече приложност и че животът и динамичните и несигурни времена, в които живеем, налагат това. А това изисква освен знания и талант и голям ресурс.

Пленарната дискусионна част бе открита с доклад „Подход за оценка на риска в земеделието. Пример с Африканската чума по свинете в България“от Божидар Иванов – Институт по аграрна икономика, София

Резюме:

Съществуват различни подходи за оценка на икономическите последици от инфекциозни заболявания и други епизоотични случаи, засягащи селското стопанство. Земеделието е един от икономическите сектори с висока уязвимост към природни и епизоотични рискове. Това се дължи на биологичното естество на производствените процеси и условията, при които те протичат. Целта на това проучване е да предложи и апробира подход за оценка на риска от такива бедствия, представени чрез икономическите загуби и разходи, направени за борба с епидемията от последното избухване на Африканска чума по свинете (АЧС) в България 2019-2020. АЧС е тежко вирусно заболяване, засягащо домашни и диви свине. В България за 2019 г., в резултат на заразата, броят на наличните свине в края на годината е с 25% надолу в сравнение с предходната година, докато цялото поголовие спада с 28%, което води до загуби и икономически вреди. Те се използват за оценка на резултатите от този рисков фактор. Количествен метод за оценка на разходите ще бъде използван за оценка на риска в свиневъдството. Посредством включване на релевантни индикатори се прави оценка на последиците и щетите от рисковите случаи в земеделието. Зависимите индикатори представляват идентифицираните последици за опасностите и се изразяват в изчислителната матрица на проектните уравнения.

Темата „Регионални различия и въздействия на земеделието в селските райони“ предизвика интерес и с анкетната си работа на терен

проф. Юлия Дойчинова, доц. д-р Зорница Стоянова

Университет за национално и световно стопанство

Резюме

Целта на изследването е да анализира и оцени значението и въздействието на земеделието върху развитието на селските райони. Предмет на изследване са промените в селското стопанство и техните ефекти върху социално-икономическите и екологични характеристики на селските райони. Обектът е въздействието на земеделието на територията на 13 области в страната (NUTS3). Изследването се основава на статистическа информация и експертна оценка на специалисти в областта на земеделието и териториалното развитие в три района на планиране (2019 г.).

Резултатите, представени в публикацията, са част от проект № 15/8 от 2017 г. „ Устойчиви мултифункционални селски райони: преосмисляне на моделите и системите на земеделието при нараснали изисквания и ограничени ресурси“, финансиран от Фонд научни изследвания.

Поземлените отношения в България през призмата на Системата за счетоводна земеделска информация (FADN) и Изследване на структурата на земеделските стопанства (FSS)

проф. д-р Пламена Йовчевска

Институт по аграрна икономика, София, България

Резюме

Поземлените отношения са сложни обществени отношения, възникващи във връзка с използването на земята като незаменим производствен фактор в селското стопанство. Този общовалиден постулат е основа за създаване на редица теоретични конструкти и база за оформяне на научни школи със значимост далеч извън пределите на първичния отрасъл. Значението на поземлените отношения има и стопански прочит, който е основа за определяне на социално-икономическите характеристики и обществената значимост на селското стопанство. Цел на настоящото изследване е на базата на резултати от FADN и FSS да се регистрират промени в земеползването, настъпили през последните две десетилетия и на тази база да се открои влиянието им върху характера на поземлените отношения у нас. Резултатите разкриват процеси от различен характер и изразяват ефекта от доминиранито на общностната земеделска политика върху стопанската конюнктура за развитие на земеделие у нас. Дихотомията при използваната земеделска площ е израз на повишена конкурентоспособност, която е присъща основно при производство на екстензивни култури, с наличие на съществени белези за монокултурно земеделие. Същевременно се открояват системни проблеми при интензивните култури, за чието производство България притежава монополни природно-климатични дадености. Тези резултати открояват ролята на поземлените отношения и разкриват/извеждат потенциални възможности за повишаване значимостта на земеделието при подобряване на обществените отношения и социално-икономическата среда не само в отрасъла, но и в страната като цяло. Ковид-19 предизвикателството създава предпоставки за преоценка на някои съществуващи стереотипи.

Въздействието на COVID-19 върху пазара на пшеница в България и Черноморския регион. Това е темата, която представи Дориана Миленкова, докторант в Институт по аграрна икономика, София, България

РЕЗЮМЕ

Ефектите от пандемията COVID-19 през 2020 г. върху социалния и икономическия живот по целия свят нямат сравнение с никое друго явление от съвременната ни история. Икономическата активност е значително потисната и дори спряна в географските региони и различни сектори като транспорт, туризъм, HoReCa, автомобилостроене и други. Тези ефекти бяха допълнително повлияни от мерките на властите за затваряне на границите и налагане на ограничения за износ.

Пандемията наруши веригите за доставка на храни и повлия на цените на храните. Пазарните анализатори съобщиха, че цените на пшеницата и ориза са се повишили, а царевицата е загубила пазара си поради по-малкото търсене на биогорива. Прояви се стремглаво желание за складиране на зърнени храни, промени в търговските потоци и прекомерно закупуване на брашно и тестени изделия. Несъмнено пандемията COVID-19 промени пазарната динамика.

Целта на това изследване е да се оцени въздействието на COVID-19 върху пазарите на зърно като най-чувствителните и динамични пазари на храни. Тази статия се съсредоточава върху въздействието на COVID-19 върху цените на пшеницата в България и пазарите.

Използван е еста на Дики Фулер за стационарни ценикато се сравнява периода на първото огнище (март-май 2020 г.) със същия период на предходната година. В допълнение, стандартното отклонение в цената се изчислява за да се сравни нестабилността на цените в периода на пандемията със същия период през 2019 г.

Основната хипотеза е, че COVID-19 оказва значително влияние върху цените на пшеницата на разглежданите пазари с различна величина по отношение на нестабилността на цените. Освен това изключителните обстоятелства се отразяват на обема и регулярността на износа на пшеница от изследваните региони.

Дискусията в първия ден завърши с темата „Винен и спа-туризъм в селските райони на България: предизвикателства и устойчивост“, представена от Владимир Димитров, Институт по лозарство и винарство, Плевен

В резюме бе подчертано, че е изследвано и установено социално-икономическото влияние и устойчивост на туризма, както за отделни региони, така и за националните икономики по света. Въпреки това, в по-голяма част на селските райони на България туризмът е по-слабо развит, което изисква активиране на местният икономически потенциал и бизнес, чрез инициативи в посока привличане на инвестиции необходими за подобряване на туристическата инфраструктура, създаване и реализация на фирмени и комплексни туристически продукти и услуги, реклама и други.

Изследването показве, че виненият и СПА – туризмът са с висока добавена стойност и в нашата страна и че те се предлагат предимно в селските райони. В статията е анализирано състоянието на фирми, които предлагащи винен туризъм, и по-специално тези, които предлагат вино-СПА и СПА услуги. Посочени са примери на някои иновативни фирмени продукти на вино-спа. Проследени са възможностите от съчетаването на две основни форми – вино-СПА и между вино и балнео комплекси. Следваща, но важна стъпка е създаване на регионални тематични продукти и маршрути, основани на ено терапия и балнеология. За реализирането на този вид специализирани продукти е необходимо проектиране на национална стратегия и финансово подпомагане от страна на държавните институции и браншовите организации, ориентирана предимно в маркетинг и реклама на вътрешния и международни туристически пазари.

Биологичното земеделие в България – акценти

Доц. д-р Диляна Митова, Институт по аграрна икономика, България

Резюме

Биологичното земеделие е един от секторите, които най-добре отговарят на целите на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) – за икономическа ефективност, опазване на околната среда и социална отговорност. Развитието на сектора се свързва с основни двигатели като подкрепата, предоставяна на сектора, развитието на пазара, както и „улесняваща“ среда (консултантски услуги, професионално обучение, агрономически изследвания и др.). Сред всичко, което може да се направи за подпомагане и популяризиране на БЗ, най-важното е прилагането на декларирания приоритет на политиката в полза на БЗ, подобряване на диалога между биологичните фермери и институциите, разработване на национална стратегия (план) за БЗ. Поддръжката за БЗ трябва да бъде непрекъсната, а не случайна и епизодична. Проучването разглежда и евентуалните възможни последици (ефекти) от увеличаване на площите с биологично земеделие с 25% до 2030 г., като част от политиката за зелена сделка.

Линкът води към обобщението и на втория ден от конференцията:

Фотогалерия от първия ден на Конференцията: