Обобщение на основното събитие на Института по аграрна икономика за 2023 година:
Проследете и публикациите за отделни теми и презентации в този Уебсайт
Станалият традиционен форум на Института по аграрна икономика тази година е организиран като Международ научен симпозиум в партньорство с Европейската научна мрежа за развитие на селските райони,(ERDN). Симпозиумът се проведе присъствено и онлайн на 07.11.23, в Hotel Еxpo Sofia, Tsarigradsko Shose Blvd. 149, Sofia, Bulgaria
Събитието събира водещи учени и изследователи от различни страни и научни организации за да срещнат своите проучвания и разсъждения за развитието на селското стопанство и устойчивостта на икономиката при новите предизвикателства и цели.
Целта е да се откроят идеи и изводи за новите хоризонти на развитие на селското стопанство в контекстта на екологичната визия, продоволствената сигурност, световния пазар на храни . Тематичен атцент е сигурността на хранителната верига и мястото и в брутната продукция при засилена роля на земеделието напоследък.
В поздравителното си слово зам.земеделският министър Таня Георгиева /Дъбнишка/ заяви, че заявката, която си поставя форумът, е да очертае тенденциите, идеите и предложенията по отношение на перспективите за развитие на селското стопанство и развитието на селските райони в контекстта на предизвикателствата/ Ковид пандемията, войната в Украйна, Зелената сделка /. Тя посочи небоходимостта изводите и научните анализи да стигат до широк кръг хора, заети в управлението и в земеделската практика.
Темата разви в своето поздравително слово и проф.д-р Виолета Божанова, зам. председател на ССА /от 9.11.23 г. председател на ССА/. Тя поздрави Симпозиума и заяви, че програмата на форума е много амбициозна, защото ще се обсъждат изключително важни въпроси като продоволстванета сигурност, биоразнообразието, изхранването на населението. В същото време се наслагват и регионални проблеми и проблеми на Европа, подчерта тя. Това прави картината изключително сложна, включително за политици и администратори, а и за учените, които могат да помогнат хората да се ориентират в сложни взаимовръзки. Проф. д-р Божанова подчерта възможността учените да въздействат на локални решения, както и да предложат важни сценарии на базата на сложни анализи. Включително и за Зелената сделка, която ще бъде поставена като тема. Проф.д-р Божанова приветства гостите от цял свят и пожела резултатите от форума да стигнат до администраторите и политиците, но и до хората, които са свързани със земята, за да им помагат и ориентират.
Доц.д-р Божидар Иванов, директор на ИАИ, благодари за приветствията и пожела успех на форума, който поставя на фокус агроекологичните предизвикателства.
Академик Атанас Атанасов, модератор на първата пленарна сесия „Селско стопанство – пазари, политики и хранителна обезпеченост“ подчерта във въведението си, че ИАИ продължава да бъде активен и се стреми да гледа реално на проблемите на селското стопанство. Според него е хубаво на такива срещи и форуми да се канят и представителите на агробизнеса, а Институтът по аграрна икономика може да поеме подобна инициатива и да предлага сценарии и анализи как ще се развива българското селско стопанство. Пред журналисти той подчерта,че тъкмо тогава България е била най-силна, когато е имала силно земеделие. Друга задача според акед. Атанасов е да посочи как ще се развива биологичното земеделие и цената на новите изисквания към него.
На актиуални въпроси / в паузата/ при засилен онлайн обществен и журналистически интерес, на въпроси отговори доц.д-р Божидар Иванов, директор на ИАИ: за инфлацията, сигурността на хранителната верига, динамиката на стоковите пазари и цени. Всички отговори може да проследите YUTOOBE канала на ИАИ и в специална видео публикация в Категория „Видео“ на началната страница на този Уебсайт, на ИАИ, където са публикувани още Резюметата на докладите и отзвука за Симпозиума
Pawel Chmielinski, Европейска мрежа за развитие на селските райони, поздрави участниците във форума. В своята презентация той представи как работи Европейската мрежа за развитие на селските райони и някои от основните и проекти, свързани с усъвършенстването на системата на инструменти на Европа за управление на аграрната политика, включитело и след 2027 г. Акцент в презентацията му бе ролята на земеделието и каква стойност заема хранителната верига в общата брутна продукция на различните Европейски страни. Как да се изследва и постигне по-голямо качество на храните бе другият фокус на доклада му.
Д-р Никола Галузо , Италия обобщи техническата страна на ефектите на италианския туризъм.
От дискусиите:
В сесията на CAPA /Център за икономически изследвания в селското стопанство, с модератор доц.д-р Божидар Иванов, от 13.00 часа/ активна дискусия предизвика представения обзор на българското земеделие и прогнози за развититето на земеделските сектори: зърно мляко и месо. Докладът е дело на доц.д-р Божидар Иванов и гл.ас. д-р Даниела Димитрова от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство. Основните рискове за сектора на зърнените и маслодайните култури произтичат от неблагоприятните климатични условия и несигурността на пазарите, което предполага цените на зърнените и маслените култури до 2026 г. да се задържат над нивата 2018-2022г., обобщи за Уебсайта на ИАИ гл.ас.д-р Даниела Димитрова. Тази тенденция вероятно ще се наблюдава и при цените на месото, както и при изкупните цени на кравето и овчето мляко. Данните са прогнозни и изведени на основа на сценарии, но в условията на продължаваща несигурност на глобалните пазари.
Въпрос, свързан с това, че имаме високи цели по отношение намаляване пестицидите и парниковите газове и че до 2030г. трябва да намалим с около 10 процента ефекта на парниковите емисии в земеделието, зададе доц.д-р Божидар Иванов към към Мария Христова, експерт в МЗХ . Тя заяви, че високи изисквания на Зелената сделка, приета 2020 г. , бяха застигнати от новите предизвикателства и неяснота на пазарите и уточни, че се очакват промени по отношение функционирането на ОСП. Проблемът е ,че няма ефективен механизъм на реакции при такива големи кризи и много бързо се обезсилват компенсациите от времето. Предстои изграждането на гаранционен фонд и подпомагането ще претърпи промени. Предизвикателства за нас е компенсирането да е навременно и една от възможните посоки, в която ЕС ще търси промяна – то да бъде обвързано повече с резултати, уточни г-жа Христова.
Николай Вълканов, ИнтелиАгро, заяви, че проблемът с прогнозите е, че те никога не могат да заложат „черните лебеди“ /неочакваните кризисни предизвикателства/. Според него това, което видяхме като екстремалност в цените на храните миналата година никога не може да е нещо нормално. Всяка пазарна интервенция в свободния пазар означава по-големи кризи и за държавата, и за фермерите, и за международните конвергенти, според него.
В дискусиите участва и проф. Уилям Майерс от Института за изследване на политиките за земеделие и храни към Университета в Мисури, САЩ, който ще представи своя разработка на докторантския семинар в ИАИ на тема „Глобалната хранителна сигурност и кризите на изхранването в контекстта на търговските доставки“, на следващия ден.
Проф.д-р Светлана Александрова – УНСС, представи метаанализ на екип от водещи български учени, сред които доц.д-р Божидар Иванов, ИАИ, доц.д-р Ангел Саров ИАИ и др. Изследваните ефекти са върху селскостопанското производство, консумацията на храни, екологични ползи, социално благополучие, производителността на стопанството и др. Целта на тази статия е да синтезира възможно най-много изследвания, направени и публикувани от изследователи и отговорни организации, в познати научни бази данни като Scopus, WoS и др. Някои от заключенията сочат, че повечето автори , от изследваните 32 разработки, определят резултата от Зелената сделка като умерен, нито категорично положителен, нито категорично отрицателен. Като положителен определят очаквания резултат 20 % от изследваните разработки. Тези, които не са сигурни са 30 %. А според 20% очакваният резултат ще е отрицателен.
Сесията посветена на развитие на селските райони – необходимост от запазване на тяхната идентичност и жизнеспособност бемодерирана от проф. Божин Божинов.
Проф.д-р Диляна Митова, ИАИ представи задълбочено изследване „Биологичното земеделие в България – възможност и предизвикателство в контекста на целите за устойчиво развитие“. Тя модерира последната сесия за агроекологичните предизвикателства и ролята на селското стопанство за устойчиво развитие, представена с постери от участниците.
Някои от заключенията в презентацията на проф. Митова за биологичното земеделие:
Делът на биологичното производство все още е малък в сравнение с конвенционалното земеделие. Има нужда от още подкрепа и насърчаване с цел увеличаване на този дял и достигане на средното за ЕС ниво.
Силна зависимост на биопроизводителите от плащанията по ПРСР; липса на добре развити връзки и логистика между производители, преработватели и търговци; липса на целенасочена подкрепа за преработката на първично биологично животновъдство продукти.
Данните за в България показват възходяща тенденция до 2016 г., а след това тя започва да намалява. Очевидно е знак на динамично развитие и промени в сектора. Надеждите са те да са знак за разчистване на сектора от стопанства (оператори), попаднали случайно или само заради субсидиите. Очертава се началото на възстановяване на сектора, който ще започне да произвежда истински, български органични храни, достигащи до българските потребители.
Развитието на биологичнто земеделие в България, макар и да има своите възходи и падения през последните 17 години, показва, че то е обещаваща земеделска практика. До 2030 г. националната стойност за дела на органичните площи трябва да бъде в размер на 10% от общата площ.
Постер, доклад: Dilyana Mitova
Как фермерите се възползват от късите вериги за доставка на храни в крехък институционален контекст
в България? Ползи „чрез зависимости“ вместо съвместно предимство е един от основните изводи, илюстриран в доклада на д-р Петя Славова. В разработката участва и докторант Надежда Бочева.
Конкретните търговски и ценови последици от премахването на квоти и тарифи от ЕС върху вноса на зърно от Украйна по време на войната представи проф.д-р Мариус Хамулчук.
Очаквайте подробности и отделни публикации за презентации, свързани с актуални проблеми на пазарите и цените и др., предизвикали интерес и отзвук сред участниците: Mariusz Hamulczuk, Professor PhD – Търговски и ценови последици от премахването на квотите и митата от ЕС върху вноса на зърно от Украйна по време на руско-украинската война; проф.д-р Храбрин Башев „Каква е конкурентоспособността на управленските структури на българското земеделие“, Проф. Д-р Драги Димитриевски за капацитета на селскостопанския сектор на Северна Македония да гарантира устойчивостта на хранителната система, с оглед нейните вътрешни силни и слаби страни при кризи и предизвикателства.и др.
Постери от презентацията на Анатолий Кучер, Украйна за влиянието на войната върху почвите и новите предизвикателства за устойчиво земеделие
При закриването на Симпозиума доц.д-р Божидар Иванов благодари на всички участници и целия екип, осъществил организацията на форума, ръководена от него, Божура Фиданска и доц.д-р Ангел Саров.
