Предвиждания за  глобалните стокови пазари и българските земеделски сектори

 VIII-та Международна научна конференция „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и политики“, е с организатор   Институтът по аграрна икономика – ССА. Конференцията се провежда  онлайн при голям интерес. Докладите се представят   в платформата ZOOM. Партньор на традиционната конференция, 21 е Европейска мрежа за развитие на селските райони” – ERDN, която се очаква да има своя пленарна сесия през втория работен ден на Конференцията, 28 октомври, 2021 г.

При откриването и доц. д- Божидар Иванов, директор на ИАИ,  подчерта традиционния и характер, но и новите предизвикателства, които ще се разискват тази година: за земеделските и стоковите пазари,  земеделскитете политики и пазара на храни в условията на COVID-19 и др. Откритията и обобщенията  на учените  се постигат в пълнота, само ако се внедряват своевременно в практиката, заяви той. Доц. д-р Иванов изрази благодарността си към всички институции, организации, браншови съюзи и медии, които участват в конференцията и с които напоследък Институтът  работи активно.

Проф.дин.инж. Мартин Банов, председател на ССА,  с поздрав към Конференцията на ИАИ,21

Заместник министърът на земеделието, храните и горите Георги Събев поздрави  Осмата  международна научна конференция – „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и политики“ от името на МЗХГ и земеделския министър проф. д-р Христо Бозуков. 

Той подчерта, че стабилното развитие на аграрния отрасъл е свързано с преодоляването на редица вече глобални предизвикателства, като например климатичните промени, намаляване на разхищението от храни както и зеления пакт. За справянето с тях е необходима правилната симбиоза между науката, държавата, неправителствения сектор и бизнеса. Диалогът между всички нас е в основата на успешното решение и усилията, които полагаме в тази посока, са намерили правилния подход, заяви  зам.министър Събев.

Заместник земеделския министър  предвиди със сигурност ръст на инвестициите в сектора и отбеляза, че за 2020 г. брутната добавена стойност в отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство” е над 4 млрд. лева. По предварителни данни, през първото полугодие на 2021 г. нетният износ на аграрни стоки от страната възлиза на 636,4 млн. евро, което е с 31,8% повече спрямо същия период на миналата година. Надеждата е този темп на растеж да се запази и в следващите месеци, за да отбележим плавно излизане от постепидемичните икономически последици.

Затова е много важно българските производители на селскостопанска продукция и храни да продължат да подобряват своята конкурентоспособност, използвайки възможностите на мерките от Програмата за развитие на селските райони и Фонда за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство от Националния план за възстановяване и устойчивост, уточни в заключение зам.министърът. Той  предвиди полезни дискусии за развитие на сектора и разгръщането на пазарите.

Последваха поздрави  от Алисия Ернандес – земеделско аташе на Посолството на САЩ, г-ж Десислава Тальокова – изпълнителен директор на Фондация „Америка за България и проф. дн инж. Мартин Банов, председател на Селскостопанста академия. /Очаквайте повече акценти от поздравителните слова/.

Г-жа Алисия Ернандес  посочи, че Съединените щати и USDA  правят нужното да се гарантира и подкрепи  способността на  фермерите  да се борят с изменението на климата. „Земеделски производители са изправени пред различни предизвикателства в зависимост от това къде и какво произвеждат, така че работим  затова да могат да избират какво ги прави по-продуктивни , с по-малко въздействие върху околната среда“, акцентира тя.

Смятаме, че включването на земеделските производители в разработването на стратегия и политики,  ще изгради доверие и ще помогне да се осигури дългосрочен ангажимент.

Борбата с изменението на климата и повишаването на производителността и доходите на земеделските производители не са противоположни цели.  Можем да разработим начини за решаване на тези проблеми, като подкрепяме изследванията и технологиите и очакваме с нетърпение да работим с Вас по тези въпроси, така че устойчивото производство да е с все по-голяма значимост, отколкото днес – така  Алисия Ернандес се обърна към Конференцията,21, станала традиционна и организирана от Института по аграрна икономика – ССА.

Вижте поздравителната реч на български език:Поздравителна реч на Алисия Ернандес към Конференцията,21

IN ENGLISH- ALISIA ERNANDES

г-ж Десислава Тальокова – изпълнителен директор на Фондация „Америка за България  поздрави  ИАИ  и Центъра за икономически анализи на селското стопанство /CAPA/като място за задълбочени научни анализи и ефективно решаване на въпроси на българското земеделие.  Акцент бе и доброто партньорство, вече 8 години.  Поздравът и бе в контекста на отбелязания преди два дни Празник на земеделската  наука и усилията на учените за все по-модерно и конкурентоспособно селско стопанство.  Тя очерта две основни поуки от COVID кризата /валидни за всички сектори, редом със земеделието: образование, здравеопазване и др./: водещата роля на науката при преодоляването на кризи и възможностите за вземане на решения и разработването на политики, базирани на обективни данни и солидни научни анализи. В този дух тя акцентира ва все по-голямото значение на връзката и взаимните действия на  аграрната наука – бизнеса -политиките и публичния сектор.

Проф. дн  проф. дн инж. Мартин Банов заяви, че може би не е случайно, че традиционно организираната от ИАИ Конференция „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и аграрни политики“ се провежда два дни след Празника на аграрната наука на 25.10., по време на който са се отчели постиженията на ССА, свързани с развитието на устойчиво, биологично земеделие и други. Председателят на ССА акцентира, че в Програмата на Конференцията са засегнати редица важни теми, които също се отнасят до биологичното земеделие, устойчивостта на селското стопанство, ОСП и Зелената сделка. А това за пореден път показва, че учените от ССА, и конкретно от Института по аграрна икономика, отговарят на актуалната заявка, свързана с развитието на земеделието в България и в Европа. Проф. Банов изрази убедеността си, че темите ще бъдат полезни за цялата научна общност и аграрните специалисти в страната. 

Законодателството и предизвикателствата в областта на храните, както и инструментите на национално ниво за управление на хранителната верига. Това бяха  акцентите в презентацията на  д-р Димитър Димитров от МЗХГ в рамките на Първата пленарна сесия – Земеделски стокови пазари.  Д-р Димитров ясно очерта приоритетите в областта на храните, сред които водещи  са  да се   осигури  до висока степен  здравето на хората и развитието  на висококачествена индустрия. Сред  законодателните инструменти бяха изведени като много важни  новите закони – за агрохранителната верига и Закона за храните, по които предстоят още поднаредби.  Д-р Димитров акцентира на духа на закона – да се  гарантира защитата на потребителя и да се преведе законодателството ни в пълно съотстветствие с правото на ЕС. Специално място бе отделено на мерките за подкрепа на родния производител на храни и достигането на българските храни до пазара, на развитието на възможностите  за снабдяване с храни директно от фермата и малкия производител.  Акцент бе и току що приетата Програма за намаляване разхищението на храни. Ключ към което е правилното разбиране на понятието „минимален срок на храните“, след който храните не са най-добрите, но остават годни за консумация, разясни д-р Димитров.

Първата панелна сесия „Земеделски стокови пазари“ бе с модератор проф. д-р Храбрин Башев. „Предвижданията на глобалните стокови пазари и настоящите ключови фактори на влияние“ презентира  д-р Джулиан Бинфийлд, FARRY, Университетът в Мисури.  Ученият, който е световен експерт, обобщи макроикономическата обстановка и повишаващите се цени на стоковите пазари. За България той илюстрира  не само поскъпването на хранителните продукти, но и на торовете, в контекста на ключовите фактори – пандемията и макроикономическата ситуация. Обяснението му е, че въздействието им зависи от вида на стоките, но и от мерките  и политиките в отделните държави. В презентацията бе  илюстрирано как Америка се опитва да компенсира ръста на цените: „Наляха се  огромни пари в икономиката и няма голям спад на доходите“, заяви  световният експерт и допълни, че в други  държави, без такива „финансови инжекции“, ситуацията е различна. При добро време, анализаторът предвиди спад на цените на зърнените пазари през следващите години и илюстрира настоящия ръст на цените на суровините. В близкото бъдеще те ще зависят от два основни фактора според  д-р Джулиан Бинфийлд: това дали  ще се променят  основните култури и ще могат ли производителите да закупят суровини. Подчертано бе, че високите цени влиаят на стопанствата и шансовете им занапред.  Още краткосрочни очаквания за земеделските пазари в САЩ – спад на цените на фуражите и разширение на производството на млечни продукти. Очаква се през следващите години сиренето да остане със стабилна цена и лек спад при обезмасленото мляко. Говеждото месо на Европейските пазари остава с относително високи цени. При свинското ще оказват влияние много комплексни фактори.  При пилешкото цените остават стабилни. Всички повишили се цени влиаят върху стоките на дребно, посочи анализаторът. Сред важните въпроси  той открои промените в ОСП. Акцентира на факта, че някои от мерките водят до увеличаване на разходите за производство, а не до повишаване на самото производство. Ученият илюстрира тенденцията – преминаването към алтернативни източници на енергия в различните страни влияе на световните пазари и ще зависи от различните политики.

Относителна стабилност на пазарите в Китай, който  все по-ясно  се ориентира към индустриално производство на фуражите, изведе като тенденции  лекторът.

Гл.ас. Даниела Димитрова – CAPA очерта предвижданията за основните сектори в българското селско стопанство /зърнени, млеко и млечни/. Сред тях тя посочи очакванията  изкупните цени на основните зърнени и маслодайни култури през 2021 и 2022-ра  да са най-високи от последните години, леко свиване  на реколтивираните площи с ечемик и пшеница и задържане на общата площ при основните 5 култури. Възможно е повишаването им при царевицата, поради много добрата и позиция на световните пазари, илюстрира  гл.ас. Даниела Димитрова.

При поставените въпроси в този панел водеше акцента за растящите цени на горивата и електроенергията, както и факторите, които ежедневно им въздействат. Засегнат бе въпроса доколко науката може изобщо  своевременно да ориентира и помага за овладяване на ситуацията при толкова динамично променящи се условия – глобални  и специфични в отделните  страни. Въпрос, поставян и в други часове на дискусии по време на Конференцията, 27-28.1021.

В презентацията си  „Новости, приоритети и възможности“, в рамките на пленарната сесия за ОСП и отражението и върху аграрната политика, Снежана Благоева /Представителство на Република България в ЕС/ подробно разгледа предстоящото и нашата готовност,  включително и с Националния стратегически  план, на фона на направеното от други европейски страни. Тя припомни основните  цели на Зеления пакт до 2030 г.: да се намали употребата на минерални торове с 20 %, , до 50 % – на пестициди и опасни пестициди, също с 50 % – на антимикробни медикаменти за животните. До 25 % пък трябва на нарастнат площите с биопроизводство.

Това е линк къмпубликация в настоящия сайт на Института по аграрна икономика, посветена специално на Зелената сделка и Стратегическите планове като теми в рамките на Конференцията „Земеделие и снабдяване с харни, пазари и аграрни политики“. В нея ще намерите по-подробна информация за срока за предоставяне на стратегическите планове от държавите/до края на декември,21 г./ и удължения шестмесечен  срок, до края на юни 22 г. – за доуточнения Вижте:

И още новини от тази презентация, която ИАИ предоставя в цялост:

Държавите членки трябва да опишат своите мерки за продоволствена сигурност, съгласно представен от Европейската комисия план.

Снежана Благоева направи и преглед в краткосрочен аспект на предстоящото Европейско законодателство: за етикирането, намаляването на отпадъците и пр.

Вижте цялата презентация на Снежана Благоева „Новости, приоритети и възможности“ , предизвикала актуални въпроси сред участниците: 2021 10 27 EU priority issues (5)

„Факторната производителност и перспективите на ОСП“ бе презентирана от доц.д-р Бажидар Иванов, ИАИ. Той подчерта, че тя е сред най-важните елементи на икономическото представяне на конкурентоспособността на земеделското производство. Изследването допуска, че поради екологичните цели на на Новата ОСП, показателят резултатност ще е определящ затова   как  стопанствата са се адаптирали в новите условия и ще могат ли да функционират вбъдеще. Целта на изследването е да приложи метод за изчисляване на факторната производителност – земя, труд, капитал, суровини и материали и субсидии. Разработват се сценарии, които разкриват как действат „инструментите“ на ОСП у  нас.

Факторната производителност в българското земеделие нараства, което се дължи на намаление на работната сила и нейното заместване с капиталови активи. Това извежда като заключение изследването.

Доц.д-р Раул Йонгенийл , Университет Вангенинген, Нидерландия обобщи изследванията на тема  „ Очаквани изменения от „Зелената сделка“  и Новата ОСП“. Той предвиди, че ефектът ще е различен в различните страни. Изследвани са влиянията върху доходите и цените. Тема, която провокира активна дискусия. Подчертано бе, че производството ще спадне, докато цените ще продължат да се  покачват  и взависимост от политиките   на отделните държави, това ще се отрази на саморегулацията и доходите. А науката е трудно да предвиди докъдеще стигне ръста надолу поради многокомлексните фактори и политики. 

Акцент от включването с мнение и въпрос в Осмата научна международна конференция „Земеделие и снабдяване с храни. Пазари и аграрни политики“ /ИАИ/ на изп. директор на НАЗ Наталия Шукадарова /НАЗ/.

Самата научно-изследователска дейност и своевременното и приложение изостават, или по-точно Зелената сделка и заложените параметри в нея, изпреварват прогнозите какво ще се случи. А за последствията  трябва да сме готови, бе мнението на изп. директор на НАЗ. Обратният пример, който тя приведе, е забраната на неоникотиноидните препарати за растителна защита преди няколко   години, без да сме намерили алтернатива досега. Иначе актът е много полезен.

Авторитетни научни изследвания и организации бележат сериозен спад на доходите на фермерите. Как би могла ОСП да компенсира тези негативи, които Зеланата сделка ще засили при „прохождането си“, бе акцентът по смисъл  във въпроса на Наталия Шукадарова.“ Моето мнение е, че не би успяла, но времето ще покаже”, думи на  изпълнителния директор на НАЗ.

Графики и илюстрации от презентацията на доц.д-р Раул Йонгенийл, Нидерландия: „ Очаквани изменения от „Зелената сделка“  и Новата ОСП“.

Проектът АГРОРИНГ “ Социално-икономически ефекти от използването на утайките от пречиствателните станции за отпадни води, ПСОВ в земеделието /ФНИ/ бе докладван с две  прецентации: 1. на учените от ИАИ / ръководител на проекта   доц.д-р Божидар Иванов и презентиращ гл.ас д-р Даниела Цвяткова/ и на НЦОЗА, презентиращ доц.д-р Весела Георгииева/. Те отговориха на  много публични и научни въпроси и очертаха посоки за бъдещи проучвания. Някои от тях:

  1. Опасни ли са утайките, ако са добре преработени, съгласно Европейската директива. А с какво обогатяват  почвите?
  2. Колко сме изостанали от Европейската практика за използване ефектите от такова алтернативно торене като временно решение за земеделието?
  3. Какъв  е сравнителният метод за изследване  ефективността на резултатите от торене с утайки и традиционното, по който ще продължи изследването? При кои култури ще се изследват резултатите?
  4. Нагласи сред земеделци, експерти  от пречиствателните станции и обществото?Следват двете презентации:
  5. Vesela Georgieva presentation –  Agroekologithna ozenka na utaikite      

        6.ИАИ:AGRORING Presentation

Проектът е по ФНИ.

Припомняме: По-долу са публикувани връзки за присъединяване към Конференцията в системата ZOOM. Може да се включите и във  Фейсбук страницата на ИАИ, връзка с която е осигурена освен в мрежата, и чрез Уебсайтът на Института.

КАК ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИТЕ  КЪМ КОНФЕРЕНЦИЯТА – ЛИНКОВЕ, РАЗЛИЧНИ  ЗА ДВАТА ДНИ/27-28.10., СРЯДА И ЧЕТВЪРТЪК/, КОДОВЕ И ВРЪЗКИ ПО СВЕТА

Institute of Agricultural Economics is inviting you to a scheduled Zoom meeting.

Topic: VIII INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE „AGRICULTURE AND FOOD SUPPLY: MARKETS AND POLICIES“ – DAY1, Organizer: Institute of Agricultural Economics – Sofia
Time: Oct 27, 2021 09:00 AM Sofia

Join Zoom Meeting
https://zoom.us/j/96342151810

Meeting ID: 963 4215 1810
Passcode: 130850

https://zoom.us/j/96342151810, Meeting ID: 963 4215 1810, Passcode: 130850

Meeting ID: 963 4215 1810
Passcode: 130850
One tap mobile
+13126266799,,96342151810# US (Chicago)
+13462487799,,96342151810# US (Houston)

Dial by your location
+1 312 626 6799 US (Chicago)
+1 346 248 7799 US (Houston)
+1 646 558 8656 US (New York)
+1 669 900 9128 US (San Jose)
+1 253 215 8782 US (Tacoma)
+1 301 715 8592 US (Washington DC)
Meeting ID: 963 4215 1810
Find your local number: https://zoom.us/u/acC1WfAJFsd

Фотогалерията ще се допълва: