Започна  IX-та Международна научна конференция „Аграрната икономика – в подкрепа на земеделието“: „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и политики“, традиционно организирана от Институт по аграрна икономика към ССА и в партньорство с Европейската научна мрежа за развитие на селските райони (ERDN).

Форумът е в хибриден формат: он-лайн и присъствено на 25.10.2022 г и 26.10. 2022 г. , в хотел“Лион“ Боровец.

Участниците бяха приветствани  от заместник министъра на земеделието Георги Събев, Алисия Ернандес, съветник по земеделие в Посолството на САЩ и Десислава Тальокова, Изпълнителен директор на Фондация „Америка за България“. Приветствието на дн инж. Мартин Банов, председател на Селскостопанска академия бе представено от проф.д-р Виолета Божанова, зам.председател на ССА.

При откриването на конференцията доц.д-р Божидар Иванов, директор на ИАИ отбеляза, че за девети път се събират експерти, браншовици и медии за да укрепят изградения  мост между наука и практика. Той изрази убеденост, че това трябва да е в полза на обществото, за вземане на по-добри управленски решения за  настоящето и бъдещето. 

В поздравителното си слово зам.министър Събев изрази надежда за ползотворност на събитието. Той подчерта, че инвазията в Украйна, предшествана от Ковид пандемията, изправи целия свят пред тежки изпитания. И затова е нужно критично мнение на експертите, което ще помогне на всички заинтересовани страни да се справят с изпитанията.

Десислава Тальокова, Изпълнителен директор на Фондация „Америка за България се върна към началото на сътрудничеството на Фондацията с ИАИ и подчерта активната роля на директора на ИАИ, доц.д-р Божидар Иванов за него.

Очаквайте подробности от поздравителните слова.

Вижте цялото поздравително слово на дн инж. Мартин Банов, председател на Селскостопанска академия,  представено от проф.д-р Виолета Божанова, зам.председател на ССА Приветствие ИАИ 25-26. 10 проф. БАНОВ (1)

Вижте цялото приветствие към Конференцията на Алисия Ернандес, съветник по земеделие в Посолството на САЩ Alicia Ag Econ Conference BG 2510 2022

Конференцията включва 26 доклада, от които 11 са от други страни. В постерната сесия през втория ден ще бъдат представени научни проекти, по които работи ИАИ.

„Земеделски стокови пазари“ бе първата пленарна сесия на Конференция,22 на ИАИ, с модератор доц.д-р Божидар Иванов:

Джулиан Бинфилд, Университет в Мисури, представи  прогноза за световните селскостопански пазари. Той подчерта, че конфликтът в Украйна доведе до голяма несигурност на селскостопанските пазари, още повече, че цените  започнаха да се покачват преди руската инвазия. Макар че прогнозирането с точност  от учените от FAPRI /както и като цяло от научната общност/ да е невъзможно, ясно е,  че  развитието на пазарите и макрорамката ще оказват влияние върху политиката в земеделието и тя ще се наложи да изработва нови модели. Лекторът направи преглед на цените на пшеницата и царевицата и другите маслодайни култури и сектори в земеделието и обобщи как лихвите и цените се покачват в целия свят, а инфлацията е реална опасност. И все пак, според  анализа му, се очаква тъкмо 2022 г. да е пикова за  растежа на цените, след което прогнозите и надеждите се събират във вероятно успокояване. Най-вече по отношение на цените на енергоносителите.

Мариус Хамулчук представи екипната работа на Варшавския институт по природни науки с презентацията „Въздействие на войната в Украйна върху цените на зърното“. Лекторът подчерта, че резултатите от проведеното изследване показват доста  диверсифициран и краткосрочен ръст на цените след избухването на войната. Всъщност ценовият отговор, според представените изводи, зависи от позицията на отделните райони спрямо мястото на конфликта. По-широките последици също ще зависят от разстоянието, а и от размера на търговските връзки с Русия и Украйна. Прогнозата е за предстоящо покачване на разликите между цените на зърното в Украйна и света. Изводите са, че засега войната има преди всичко психологически ефект върху цените.

Обзор на българското земеделие и прогнози в земеделските отрасли представиха доц.д-р Божидар Иванов /ИАИ/ и гл.ас.Даниела Димитрова/ CAPA /. Акцент бе, че субсидиите подкрепят доходите, но в много по-малка степен допринасят за развитие на производителността в земеделските структури и сектори. Очертана бе сериозна диспропорция и силна зависимост на сектора плодове  и зеленчуци от вноса, което води до сериозни загуби на традиционни продукти за българската трапеза. Критичен остава въпросът за производителността и добавената стойност в млечното производство. Представена бе динамиката на производството, цени и пазари на зърнените и маслодайните култури, на Центъра за икономически анализи на селското стопанство/ CAPA/ за последните 4 години и прогнози за предстоящите 4 години.

В пленарната сесия „Конкурентоспособност и ефекти върху земеделските и стокови пазари“ с модератор Мариус Хамулчук, проф. д-р Зорница Стоянова представи „Специализация на производството – фактори за повишаване на добавената стойност в земеделските стопанства“ / проф.д-р Юлия Дойчинова, УНСС/. Доц.д-р Гергана Славова, Икономически университет Варна презентира „Оценка на цифрови бизнес модели в селското стопанство с анализ от много критерии“.

По глобални теми за пазари, цени и производства се съсредоточи дискусията и след презентация на румънските гости. Темата бе представена от Ион Сертан, Букурещ, USAMV. Той анализира  състоянието на производството на зърнени храни в Европа и света, повлияни от войната в Украйна, високата инфлация и размера на икономическата криза. Лекторът  отбеляза, че има разместване в позициите на страните, произвеждащи царевица, като страните от ЕС  дори не се подреждат сред първите пет в класацията. Румъния все още остава първата страна, производител на царевица, следвана от Литва. Много голямо е отражението върху производството на оранжерийна продукция в Холандия, където голяма част от оранжериите се затварят или преминават към вертикално производство.

 Пленарната сесия „Селскостопански политики в прехода към зелена икономика “ бе с модератор проф. Драги Димитриевски от Университета „Св.св. Кирил и Методий“ Скопие. 

В нея презентира и  Никола Галузо, Асоциация за географски и икономически изследвания в селските райони, Риети, Италия. В резюмето си той подчерта, че много проучвания насочват към оценка на въздействие на финансовите субсидии от ОСП, но малко изследват моделите на неефективност, върху което се фокусира това изследване. Сред изводите: важно е да се разграничи разпределението на субсидиите по ОСП както между страните и типа земеделие, така и между субсидиите от Първи и Втори стълб.

Наталия Шукадарова, Аграрен университет Пловдив,  изследва възможното въздействие на Зелената сделка върху устойчивостта на българския зърнопроизводствен сектор. Тя обобщи  няколко анализа, които се срещат в изводите за намаляване на зърнените и маслодайни култури, намаляване доходите на земеделските производители и отрицателен ефект върху Европейската търговия.  Очаквайте подробности за тази пленарна сесия.

Интригуващ за конференцията подход в анкетните проучвания представи Моника Караджова от Земеделския институт, Кюстендил. Тя обобщи резултатите на проучване „Нагласи за екологични практики от фермите в контекста на новата ОСП /2023-2027/“, според които водещ мотив за зелените практики са субсидиите, а земеделските служби – с най-силно влияние при вземането на решения от производителите. Съавтори са ас.д-р Михаела Михайлова /ИАИ/ и гл.ас.д-р Даниела Цвяткова /ИАИ/.

Презентацията на ас. Веселин Кръстев/ИАИ/, за изработването на съставен индекс за измерване на устойчивостта на фермите на пазара на ЕС, бе включена в първия ден на конференцията. В нея младият учен анализира по-широка дефиниция на устойчивостта, според която селското стопанство съчетава екологичност с икономическа ефективност и със социална отговорност. Той изследва връзката между икономическия размер на фермите и промените в тяхната устойчивост  и допуска вероятността за по-големи екологични щети при поддържане главно на икономическата ефективност.

Още за Програмата от предишни публикации:

Конференцията включва авторитетно научно участие от САЩ, Университета в Мисури, Изследователския институт по икономика на селското стопанство – Унгария,  Университета „Св. св. Кирил и Методий“ – Скопие, участия от Румъния, Украйна, Полша, от Асоциацията за географски и икономически изследвания в селските райони, Италия,  Китай и др. От България участват учени от   УНСС, Нов български университет, Аграрния Университет Пловдив, Икономическия университет – Варна, институти на ССА като Института по земеделие-Кюстендил и други. Сред темите са „Специализация на производството – фактори за повишаване добавената стойност в земеделските стопанства“/проф.д.ик.н. Юлия Дойчинова,УНСС/, Преглед на българското земеделие и прогнози в селскостопанските индустрии/доц.д-р Божидар Иванов – ИАИ и CAPA / и др.

Освен  научни проекти на ИАИ – ССА с  партньорски организации и други  научно-изследователски  разработки, ще бъдат презентирани  актуални теми за глобалните селскостопански пазари /Джулиан Бинфийлд, FAPRI, университет в Мисури/, влиянията на войната в Украйна върху цените на зърното в света, хранителната сигурност и суверинитет, възможните въздействия на Зелената сделка върху различните земеделски сектори, диверсификацията на селската икономика във време на зелен преход, прилагането на Новата ОСП в животновъдния сектор и др.

Модератор на първата пленарна сесия на 25.10., от 10.30  –„Пазари на селскостопански стоки“е доц.д-р Божидар Иванов, директор на ИАИ. Пленарната сесия от 13.30 в първия ден на конференцията „Конкурентоспособност и ефекти на селскостопанските и стоковите пазари“ е модерирана от Мариус Хамулчук, Варшавския университет по природни науки.  Пленарната сесия от 15.30 на 25.10. е с модератор проф. Драги Димитриевски, Скопие.

Вторият ден на конференцията, 26.10., започва с пленарна сесия „Възможности и предизвикателства за селските райони“ с модератор Zbigniew Florianczyk – IERIGZ, Полша и включва теми като „Обитаване на селата в Полша на прага на третото десетилетие на 21 век“ – проф. дин Агниешка Вжохалска и  д-р инж. Силвия Лаба /Института по икономика на селското стопанство и продоволствие, Варшава, „Възможности и предизвикателства в устойчивото развитие на планинските райони в Румъния“ /екип учени от Румъния/ и др. Сесията от 13.00 часа „Иновации, устойчивост и биоикономика“ се модерира от доц.д-р Божин Божинов, Аграрен университет, Пловдив. От 15.00 часа на 26.10. започва постерна сесия  с тема „Приложни резултати и изследвания от фундаментални научни проекти“ с модератор доц.д-р Диляна Митова, ИАИ. Проф.д-р Храбрин Башев и проф. д-р Нина Котева ще представят проект „Конкурентоспособност на земеделските стопанства в България“. Темата „Договорни модели за предоставяне на агроекологични обществени блага“ ще бъде презентирана от  проф.д-р Димитър Николов /ИАИ/, проф.д-р Иван Боевски /НБУ/и Кристина Тодорова/УНСС/. Работата по проект „Социално-икономически ефекти от използването на утайките от ПСОВ“ обобщават  Даниела Цвяткова и доц.д-р Божидар Иванов/ИАИ/. Проф.д-р Румен Попов /ИАИ/ презентира темата „Развитие на българското земеделие в рамките на ЕС и ОСП“.

В презентациите в пленарните сесии и в постерната сесия през втория ден на Конференцията активно участие по иновативни и значими теми за развитието на земеделието и селските райони имат младите учени от ИАИ като гл. ас. д-р Даниела Цвяткова, гл.ас.д-р Десислава Тотева, ас.Веселин Кръстев, ас. Божура Фиданска, гл.ас. д-р Росица Микова и др.

 

Традиционните тематични направления на Конференцията:

  • Снабдяване с храни и ефекти от COVID-19;
  • Конкурентоспособност и ефекти на земеделските и стокови пазари;
  • Земеделски политики в прехода към зелена икономика;
  • Възможности и предизвикателства пред селските райони;
  • Иновации, кръгова и биоикономика

Официални езици:

Английски и български 

Искрено се надяваме да бъдете сред нас и заедно да продължим дискусията за бъдещото развитие на българското селско стопанство в контекста на очакваните промени на ОСП.

Вижте Програмата, в която е посочен и начина за онлайн участие и

Програмата на английски език:p-IAE Agenda CONF-2022EN -final

Програмата на български език:IAE Agenda CONF-2022БГ