Вестник „Гласът на земеделеца“ публикува обобщената от доц. д-р Божидар Иванов информация за новото изследване на Института по аграрна икономика за последствията от пандемията върху селското стопанствои сектора на храните
Ето как са формулирани посочените от директора на Института доц.д-р Божидар Иванов основни опасения от началото на пандемията, които още не са отминали:
- „Въздействието на пандемията върху работната сила – земеделието продължава да разчита изключително много на ръчен труд. За изминалата 1 година, в този аспект може да се каже, че последствията не бяха сериозни и производственият процес не беше драматично блокиран в резултат на неспособност на заетите да изпълняват своите задължения.
- Нарушаване на доставките по хранителната верига – това се дължи не само на прекъсване процесите в първичното производство, но и в смущения по другите звена на веригата. В първите седмици от обявяване на извънредно положение и затваряне в много от страните по света, такива нарушения се появиха, като за някои хранителни стоки имаше дефицит за известно време, но равновесието се възстанови отново относително бързо. Това показа, че макар икономиката да работи с много малки преходни запаси, защото тези резерви не носят приходи, а само генерират разходи, търсенето и предлагането се намират в равновесие и цените остават стабилни. И ако няма непремерени и излишни действия на всяка една от тези страни, пазарната икономика е стабилна и е способна да осигури и поддържа хранителната сигурност.
- Хорека секторът и общественото хранене. По данни на , хранене в ресторантите и на обществени места за 1 година е спаднало с 53% в глобален мащаб, като това е секторът, който понесе едни от най-големите загуби в резултат на икономическото въздействие от здравната криза. В САЩ около 53% от храната, която консумират хората не е приготвена в къщи, докато в ЕС, средно около 8% от разходите на домакинствата са отивали в обичайни години за посещение на ресторанти и хотели. Спадът в туризма за изминалата година се изчислява на около 25-30% в световен мащаб, което засегна изключително силно този сектор, но се отрази и на доставките на храни и на производителите, които работеха за снабдяването му.
- Цените. Съвременната икономика е икономика на свръхпредлагането, като в сърцевината на икоономиката се намира потреблението, което зависи от цените, а те се детерминират от разходите. При храните и в земеделието нещата обаче стоят все още консервативно, като за свръхпредлагане трудно може да се говори при положение, че в световен мащаб е факт значителен процент от населението, което страда от глад или недохранване.
Земеделието и храните са стоки, които във време на икономическа рецесия обикновено понасят най-малки щети, което относително ги прави „печеливши” на фона на спадовете, които се отчитат в другите икономически отрасли. Това не е така обаче във време на икономически възход. Икономистите от времето на Великата депресия знаят, че едно от лекарствата за справяне с икономическата рецесия е стимулиране на потреблението, което се осъществява посредством ролята на държавата. Това е работещ механизъм, като единствената опасност е да не стане стагнация, което означава инфлация, заедно с непродуктивно потребление. Това е сценарий, който е разрушителен и за търсенето и за предлагането.
Цените на селскостопанските стоки от средата на 2020 година тръгнаха чувствително нагоре“
Вижте цялата публикация във в.“Гласът на земеделеца“
Темата бе отразена подробно и от АГРО.БГ/кликни върху подчертаното/
