Институционални механизми за екоуправление на земеделските стопанства – сп. „Икономика и управление на селското стопанство“, автор: гл.ас д-р Антон Митов
Уточнение: Уебсайтът на Института по Аграрна икономика към ССА ще публикува линкове към последните научни публикации на учените от Института в cп.“Икономика и управление на селското стопанство“. Електронният адрес на списанието може да намерите и в категория „Полезни връзки“ и да стигнете до съответния брой.
Започваме със статия от 2019-та
В статията си „Преглед на институционалните механизми за екоуправление на земеделските стопанства в България“, гл.ас. д-р Антон Митов , Volume 64, No 4, 2019, 34-47 стр. обобщава:
Резюме:
Институционалните механизми, отнасящи се до екоуправлението са решаващ фактор за прилагането на опазващи околната среда практики в земеделските стопанства. С ускорен темп нараства биологичното производство, особено в растениевъдството. Делът на земеделската земя в НАТУРА 2000 е сред най-високите в ЕС. Все повече средства се заделят за консултиране и обучение на земеделските производители. Нараства броят на агроекологичните мерки по Първи и Втори стълб на ОСП, чрез които се гарантира внедряването на добри практики за опазване на околната среда.Също така, високата ресурсоемкост на прилаганите технологии в земеделските стопанства създава предпоставки за екологичен риск и натиск върху околната среда.
Целта на настоящата статия е да се определи ефективността на институционалните механизми за екоуправление на земеделски-те стопанства в България. Съгласно залегналите цели в ОСП, към 2020 г. делът на използваната земеделска площ (ИЗП), която ще бъде обхваната от агроекологичните мерки в България намалява съществено – с 13,6% пункта, въпреки че средствата за агроекология нарастват. Това се дължи на факта, че включените агроекологични приоритети се отнасят до дейности, осъществяващи се на ограничени площи, за разлика от предходния програмен период, когато агроекологичните плащания включваха основно дейности в растениевъдството – на-пример за осигуряване на полските сеитбо-обращения. В методически аспект изследваме основните институционални механизми за въздействие от страна на държавата върху агро-екоуправлението на земеделските стопанства – мерките и направленията по ПРСР в двата програмни периода (2007–2012, 2014–2020) и въвеждането на „зелените плащания” в ОСП 2014–2020. В голяма степен мерките и техните цели от ПРСР 2007–2013 се запазват и в ПРСР 2014–2020. Органичното (биологично) земеделие е отделено в отделна мярка, а плащанията за райони с природни ограничения са обединени в една мярка. Значително по-висок е обаче финансовият ресурс за екологичните мерки в ПРСР 2014–2020, а като се добави и схемата за директни зелени плащания по първи стълб на ОСП, средствата за екология достигат почти половината от финансовия ресурс на ОСП в България.
