Представители на научната общност взеха участие в срещата, организирана в МЗм:
Без работна ръка не може да има българско производство и земеделие. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев на дискусия/18.11.22 г./ инициирана от него и посветена на работната сила в селското стопанство, като фактор за успеха на сектора, в която участваха представители на работодателски и синдикални организации, бизнеса и научната общност. „Има три основни производствени фактора, единият е природата включително почви, води и живите организми като растения и животни, другият е аграрният капитал и третият е човешкият капитал. Това което липсва е цялостен подход за развитието на работната ръка“, подчерта той.
Специално внимание бе обърнато на един от основните проблеми в сектора: обезлюдяването на селските райони, в които се осъществяват голяма част от производствените процеси в земеделието. “ Той очерта нуждата от трайна промяна, която да запази хората, живеещи в селските райони.
За периода 2016-2021 г. в целия Европейски съюз е налице тенденция за намаляване на вложения труд в земеделието със 17%, а спадът при заетите е от 9 милиона на 7,9 милиона работни единици. „Има различни причини, които демотивират младите да се ангажират в сектора, като ниското равнище на земеделските доходи, ограничения достъп до кредити, неприемливи технически и други условия на труд, както и не добрите условия за живот в селските райони“ коментира Георги Събев.
Доц.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика – ССА, обобщи изследванията на учените по темата, илюстрирани в много графики и изводи. Сред анализираните аспекти са: конвенгиране на добавената стойност от земеделие, съотношение на брой лица от населението към един зает в земеделието, аспекти на сравнение на добавената стойност в ЕС по страни и др.
Направените изводи от презентацията, представена от доц.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика -ССА, могат да помогнат в търсенето на съвместни решения и успешни политики с очертаните тенденции:
- Рязкото намаляване на заетите в селското стопанство в България и ЕС потискат добавената стойност и ръста на производство.
- Редуцирането на вложения труд в земеделието изпреварва ръста в капиталното брутообразуване.
- Причините за съкращаване на работната сила е в изоставането на заплащането в сравнение с другите икономически отрасли.
- Компенсацията на заетите в земеделието представлява около 30% от факторния доход и нараства по-бавно в сравнение с него.
- По-ниското заплащане на труда в земеделието се дължи на по-ниската производителност и в оценката за качеството на предлаганата работна сила и вида на предлаганата работа.
- В останалите икономически сектори, разходите за труд представляват между 45-50% от създаваната добавена стойност. Снимки:ИАИ
Според синдикатите може да се помисли за обвързване на фермерските субсидии с възнагражденията на работниците, тъй като ниското заплащане в сектора е основен проблем
От бранша акцентираха на образованието, като важен фактор за човешкия капитал в сектора.
Експерти от Министерството на труда и социалната политика заявиха готовност за сътрудничество и подкрепа преодоляването на трудностите с работната ръка.
Седемнадесет организации, сред които представители на зърнопроизводители, свиневъди, розопроизводители, птицевъди, тютюнопроизводители, пчелари и работодателски организации, подписаха споразумение за сътрудничество с цел намиране на решения и обмяна на опит в създаване на по-атрактивни условия за труд и достойно заплащане в областта на селското стопанство посредством социален и институционален диалог.
За обобщението е ползвана и публикацията на Министерството на земеделието, която в цялост може да намерите ТУК
Снимка на публикацията:МЗм