Лек, красота, тайни и история през вековете. И какво ли не още. Лилавото злато допълни трезора си с нови сортове, показани тази година на АГРА,23. Лято,23 предполага приказката да бъде продължена. Лавандулата „ухае“ дори когато само я гледаш заснета. И заслужава да опазим името и.
Научните знания за съставките на етеричното масло и най-новите сртове, показани на Агра,23, включени в тази по-обща публикация, са сверени със създателя им, гл.ас. д-р Станко Станев.
Защо трябва да пазим „авторитета“ на лилаво злато:
Съдържанието на етерично масло в свежите съцветия е от 0,8 до 3,0 %. Основни и определящи характера на мириса на маслото са линалилацетатът /24,5 – 54,7/, линалолът /27,0 – 60,9%/, терпинен-4-ол /3,2 – 6,4%/, цинеолът /0,1 – 4,9%/, лавандулолът /0,1 – 7,5%/ и лавандулилацетатът /0,6 – 5,9%/, камфорът /0,03 – 0,7%/, цис – /2,1 – 11,0%/ и транс-β-оцименът /1,0 – 6,0%/, кариофиленът /4,0-7,6%/, октанон–3 /0,5 – 2,4/. Съдържа още до 12 % танинови вещества, захари, антоциани и восъци. /Справка: гл.ас.д-р Станко Станев, откривател на най-новите сортове лавандула- Института по розата и етерично маслените култури, Казанлък/.
Лавандуловият конкрет се добива чрез екстракция на свежите съцветия, прибрани в периода от начало до масов цъфтеж. Конкретът представлява жълтозелена до зеленокафява маса, подобна на желе, която съдържа над 65 % абсолю.
Лавандуловото абсолю е подвижна течност с жълтозелен цвят и характерен лавандулов аромат, което се получава от конкрета.
След извличането на етеричното масло чрез дестилация, отработения цвят може да се използва като груб фураж, а от останалата маса, след получаването на конкрета, се добива брашно, като тази маса се изсушава и смила. Брашното е добър фураж, който съдържа около 10 % суров протеин, 5 % сурови мазнини, 30 % сурова целулоза, 6 % пепел, 1 % калций, 0,2 % фосфор.
Лавнадулата е сто в едно. Но ето поне три от тях:
Уникалността на лавандулата е до голяма степен амплитудната и устойчивост. Тя е топлолюбиво и същевременно студоустойчиво рестение. Високите температури от 40-50 градуса на слънце повишават синтеза на маслото от лавандуловия цвят, докато в състояние на покой, през студените месеци, лавандуловите туфи издържат до минус 30 градуса. Тъкмо това я прави уникално растение. Още повече, че лавандулата може да се отглежда и върху бедни почви и наклонени терени, като ги предпазва от ерозия и е източник на високи доходи.
„Прим“ на нейната уникалност е че тя е медоносно растение. От нея, по време на цъфтежа, пчелите събират прашец и нектар за производството на 12-18 kg мед от 1 dкa насаждения.
Лавандулата е с много широка приспособимост към почвите и климата. Тя е широко отворена към разнообразието им, стига да се съобразим със спецификите на районите. Например в България, опитите показват, че тя може успешно да се развива на терени, разположени на морското ниво, например по Черноморието, така и на терени, които се намират на над 1000м. над морското равнище.
Най-ранно, още преди повече от 2500 години, лавандулата е била използвана в древен Египет, в практиката на мумифициране.
В Римската епоха са използвали цветовете на лавандулата за ароматизиране на домовете и водата в римските бани, а също и при готвене и пречистване на въздуха.
В Средновековието са я използвали предимно монасите и монахините, също с цел освежаване на въздуха и изцеления при намазване с лавандулово масло. Когато в Англия, Крал Хенри затваря манастирите и разпродава огромните им владения, тя сменя мястото си – от огромните манастирски полета се настанява в големи домашни градини и лични стопанства.
По-късно през вековете, лавандулата става любим аромат на европейските монарси.
По отношение на приложенията си, лавандулата е ракла, пълнена през вековете. Но като че най-впечатляващ е провереният факт, че
Лавадулата е стрес за стреса. Той отстъпва пред нея.
Да се върнем в началото на селекцията в България /50-те години/
Селекционно-подобрителната работа с лавандулата в България основно цели устояване и подобряване качествата на етеричното масло и започва 50 години на 20 век. В „Насоки на селекцията при лавандулата“ /Станко Станев и Анатоли Джурмански/ През 60-те са обявени първите резултати от тази работа, като те са стъпили на препоръката да се създадат семепроизводни лавандулови участъци от известен брой елити, които са в близки морфологични и стопански ценни качества и с еднакъв темп на цъфтеж. От тяхното семенно поколение пък да се създадат насаждения, които ще превъзхождат съществуващата популация в различна степен, в зависимост от биологичните качества. Така се стига до всеизвестните български сортове лавандула.
А през 2023 на АГРА,23 бяха показани и други, най-новите /щанда на Института по розата и етерично маслените култури, Казанлък/.
Освен съществуващите вече 7 сорта лавандула, Държавна сортова комисия на България наскоро одобри още 4, като 3 от тях – Дея, Терес и Жанет, след 17 години научен труд по създаването им, са дело на гл. ас. д-р Станко Станев/ Инситут по розата и етерично маслените култури, Казанлък/. Той споделя ,че водещ мотив в селекцията на най-новите сортове е да отговорим на високия стандарт на българското лавандулово масло, а също така – и на най-високите световни стандарти. Според него темата е много актуална, защото смесването на разсади и разпространението в последните години на растения, които свалят нивото под този стандарт, е факт. Много важен фактор остава как сортовете реагират при различните климатично-почвени условия, към които те наистина са много чувствителни. Това налага да продължат екологичните проучвания и изследвания. А при работата, както в научните партньорски лаборатории, така и в обученията на студенти и докторанти, при изучаване на сортовете, трябва да се изследват детайлно разликите между тях, било то качествени или морфологични, сравнението на технологиите за отглеждане и за използване на етерично-маслените и лекарствените култури. Така компромисите с качеството ще се избегнат по-успешно.
В България, в последните години /2019 – 2020/, в Тракийския университет, е разкрита специалността „Агрономство – етеричномаслени култури“. Това става по искане на бизнеса. Обусловено е от е нуждата от млади специалисти агрономи, необходимостта да се развива интелигентно земеделие да се разширява мащаба на розовите и лавандуловите полета.
Сорт Терес
Получен при свободно опрашване на сорт „Севастополис“ Косноцъфтящ. Добивът на свежи съцветия достига до 800 кг/дка
Добив на етерично масло – около 15 кг/дка
Основно предимство – съдържание на линалилацетат 39-43 %
С държание на линалол- 26-30 %
Описание на сорт Терес от гл.ас. д-р Станко Станев, изобретател на сорта
Лавандулата сорт “Терес” /сел. номер С1/ е създаден в Института по розата и етеричномаслените култури (ИРЕМК) – гр. Казанлък, чрез Индивидуален отбор във F1 – семенна популация, получена при свободно опрашване на сорт Севатополис.
Той принадлежи към вида истинска, теснолистна лавандула – Lavandula angustifolia Mill. /Lavandula vera D.C., Lavandula officinalis Chaix
Сортът е създаден през периода 2004-2019 година.
Признат е от ДСК през 2020 година
През периода на пълно цветодаване растенията са закръглени, изправени с прибран хабитус. Туфите достигат средна височина 70 см и ширина към междуредието 115 см.
Листата са зелени, слабо овласени, дълги, тесни.
По темп на развитие и цъфтеж сорт “Терес” е късноцъфтящ.
В условията на Казанлъшкото поле добивът на свежите съцветия достига 800 кг/дка, а на етерично масло – до 15 кг/дка. Основното предимство на сорт “Терес е високото съдържание на линалилацетат в етерично масло в границите 39-43%.
Сорт “Терес” се размножава вегетативно – чрез вкореняване на резници.
Сорт ДЕЯ
Получен при свободно опрашване на сорт Дружба
Много късно цъфтящ цвят
Добивът на свежи съцветия достига 630/кг на дка
Съдържанието на етерично масло – около 3 до 3,5 %
Основно предимство – съдържа линалилацетат 40-44 %
Съдържание на линалол – 20-24 %
Съцветията са със средна дължина 29 см. Класът е с дължина 6 см, с 6 бр. цветни прешлена и 12 бр. цветчета в прешлен. Количеството на цветоносните стебла е средно 500 броя. Чашката е обагрена в тъмновиолетово. Сивозелена е само в основата. Венчето е тъмно, с червеновиолетово оцветяване.
Листата са зелени, слабо овласени, дълги, тесни.
По темп на развитие и цъфтеж сорт “Дея” е късноцъфтящ.
В условията на Казанлъшкото поле добивът на свежите съцветия достига 630 кг/дка, а на етерично масло – до 15 кг/дка.
Сорт “Дея” се отличава с високо съдържание на етерично масло – около 3% в свежите съцветия и съдържание на линалилацетат 40-44%.
Сорт “Дея” се размножава вегетативно- чрез вкореняване на резници.
Сорт ЖАНЕТА
Получен при свободно опрашване на сорт Юбилейна
Много ранноцъфтящ сорт
Добивът на свежи съцветия достига до 700 кг/дка
Съдържание на линалилацетат 32-30 %, основно предимство
Съдържание на линалол -24-6 %
Основно предимство – отлична мирисова преценка
През периода на пълно цветодаване растенията са закръглени, леко полегнали, при силен растеж на туфата. Растенията достигат средна височина 65 см. и ширина към междуредието 115 см.
Съцветията са със средна дължина 22 см. Класът е сбит, с неправилна форма, с дължина 6 см, с 5-6 бр. цветни прешлена и от 11 до 16 бр. цветчета в прешлен. Количеството на цветоносните стебла е средно 500-600 броя. Чашката е обагрена 2/3 в светловиолетово и 1/ – сивозелено,поради наличието на силно овласяване, а венчето е светловиолетово.
Листата са зелени, слабо овласени, дълги, тесни.
По темп на развитие и цъфтеж сорт “Жанета” е раноцъфтящ.
Фотогалерия:
