Наесен земеделците ще усетят още повече скока на цените на торовете заради двойно поскъпналия природен газ, обобщава доц.д-р Божидар Иванов пред в.“Български Фермер“

Скокът се дължи не само на повишаването на цените на природния газ, но и на тези на зърното, обяснява доц. Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика

През есента на 2020 г. бяха поставени рекорди при цените на много от суровините, които се използват във всички видове производство. Специално за земеделските производители оскъпяването, което вече ги тревожи сериозно, се дължи основно на цените на торовете.

Ценовата динамика продължава и днес, и ще продължи занапред, казва директорът на Института по аграрна икономика доц. Божидар Иванов. Според него по-високите цени, основно на азотните торове, са пряко свързани с тези на природния газ, който до днес е поскъпнал с около 50%, показва статистиката.

По този начин разходите на земеделските стопани, които отглеждат зърнени култури, също ще растат. Засега няма признаци, които да помогнат тази тенденция да се обърне, а и трудно може да се даде прогноза колко дълготрайна ще бъде тя. Казано накратко, фермерите трябва да са подготвени дори и за ново увеличаване на цените, което ще усетят още по-осезателно по време на есенната сеитба.

Как и с колко се отразяват по-високите цени на бизнеса?
Според сметките на фамилия Горанови, крупни производители на семена от Кнежа, цената на азотните торове, които купуват тази година, е пораснала с 22% спрямо последните три години. А сравнено само с 2020 г. вече е с 38% по-висока. Това естествено води до увеличаване на производствените разходи на декар с 4 до 7 лв. в зависимост от вида на културата. Оскъпяването е с 6–12 лв. на тон при себестойността на продукцията.

При комбинираните торове поскъпването е с около 12% спрямо трите последни години и с 30% спрямо миналата година, пресмятат Горанови.
Семейството изчислява, че това води до нарастване на разходите на декар с около 5 лв. и съответно с 8 лв. на тон при себестойността. Фермерът допълва, че анализът, който си е направил се отнася за една средноинтензивна технология, която той прилага, а при колегите му с интензивни технологии увеличението ще е още по-голямо.

Според разчета на зърнопроизводителя и овощар Петър Байчев в края на миналото лято той е купувал амониевата селитра за 290 лв./т., а в края на годината тя вече е станала 585 лв./т. Тази пролет е паднала на 450 лв./т. Той отчита, че делът на разходите за торове в зърнопроизводството му излизат около 25-30 лв./дка, а в овощните градини е повече. Според него всяка година е имало увеличение на цените на торовете с около 10%, но сега вече това повишение е в рамките на 50%, че и до 100% .

Като цяло над 4 пъти се е увеличила цената на торовете за последните 10 години, а заедно с другите разходи за производство, това е довело до покачванена себестойността на продукцията на декар около два и половина пъти, пресмята Байчев. Той допълва, че и горивата вече са с 25% нагоре. А за същия период зърното е поскъпнало с не повече от 25-30%.

Иво Мазнев, овощар от Кюстендил, ни казва: „С непрекъснатото увеличение на производствените разходи себестойността на продукцията расте и пак ние земеделците ще сме под водата“. Цената, която той е давал миналата пролет за разфасовка амониева селитра е била 18-20 лв., а за този сезон вече е 42 лева.

Миналата година, ако сме достигали 300 лв./дка разходи, сега отиваме на 500 лева, допълва той. Което не съответства на приходите, защото като набереш тон череши и ги реализираш по 80 ст., това ти носи 800 лева. А тази година реколтата на места е до 90% загубена от от студове, кафяво гниене и др.

Какво казват статистиката и икономиката

Попитахме в Института по аграрна икономика как ще обяснят тенденциите на повишаване цените на торовете спрямо разходите за цялостното производство на фермерите. Според директора на научното звено доц. д-р Божидар Иванов всичко това, за което говорим, не е необичайно като явление за фермерите.

Но сега се е намесил и COVID. От миналата година повсеместно на всички стокови пазари се отчита повишение на цените. Това засяга най-важните – петрол, злато, метали, зърно…

В един кратък период около COVID епидемията, горивата са поевтиняли и това е създало глобални опасения, че светът ще изпадне в глобална рецесия. Правителствата веднага са взели мерки и са инвестирали доста средства, за да поощрят потреблението, защото то е движещата сила на икономиките. Тези мерки увеличиха силно паричното предлагане, а оттам се е стигнало и до набъбване на инфлацията.

Тенденцията не засяга само земеделието, на всички основни пазари се забелязва значителен скок. И тя ще продължава, защото всичко зависи от суровините, а те ще продължат да поскъпват и да се търсят много повече (и за запасяване), заради по-голямото предлагане на пари, които са налични и трябва да се вложат. Икономическите агенти не само очакват цените да вървят нагоре, те са готови да купуват на сегашните цени, защото очакват утрешните да са още по-високи. По този начин се подхранва и търсенето, и поскъпването, обяснява Иванов.

При торовете конкретно най-силен фактор, от който зависи поскъпването им е цената на газа. Но те се влияят и от цената на земеделската продукция – когато тя поскъпва, и тяхната стойност се увеличава, обяснява той. Или с други думи получава се т.нар. изземване от повишената печалба на фермерите, от страна на фирмите, които произвеждат и търгуват торове.

По-различно стоят нещата с препаратите за растителна защита, където съществува друг вид еластичност, дължаща се на това, че те се предлагат от монополисти.

На нашия въпрос какво ще се случи наесен, отговорът на специалиста Божидар Иванов е, че тогава ще се усети още по-силно от фермерите ефектът от по-високите цени на торовете, което ще засегне по-чувствително и следващата реколта. Ако цените на зърното продължават да вървят нагоре, и цените на торовете ще вървят нагоре, казва той. Защото нямало как да има само един победител в тази ситуация. Земеделските производители ще плащат повече, но и ще имат по-високи приходи, вследствие на покачващите се цени и на зърното, заключава доц. Иванов.

Световно производство на трите основни съставки  

АЗОТ

Очаква се глобалното производството на азот да се увеличи с общо 4% през следващите 4 години, сочи месечно държавно издание за минералите на САЩ. Увеличаването на капацитета се очаква в Африка и Южна Азия. Но в същото време продължава затварянето на заводи, което се очаква да намали мощностите в Източна Азия и Латинска Америка. Очаква се увеличено търсене във всички региони, най-много в Африка, Централна Азия и Източна Европа.

КАЛИЙ

Световното производство на калий е увеличено, което се дължи на Канада и Русия. През 2020 г. потреблението в световен мащаб е приблизително същото като през 2019 г. Прогнозира се, че световното потребление ще се увеличи леко през 2021 г., като Азия и Южна Америка са водещите региони. Прогнозира се, че световният капацитет ще се увеличи до 69 милиона тона през 2024 г. от 64 милиона тона през 2020 г. Увеличението ще се дължи на нови мини и проекти за разширяване.

ФОСФОР

Световното потребление на фосфор се очаква да се увеличи до 49 милиона тона през 2024 г. от 47 милиона тона през 2020 г. Азия и Южна Америка се предвижда да бъдат водещите региони на растеж. Световните ресурси на фосфатните скали са повече от 300 милиарда тона. Няма непосредствен недостиг на фосфатна суровина.

Какво предвиждат световните анализатори

Цените на азотните торовете евентуално ще продължат да се покачват поне до есента. Това твърди Грег Айбендал, земеделски икономист от САЩ в своя статия „Прогнозиране на цената на торовете през 2021 г.“. Той посочва, че има спекулации, че цените на петрола също могат да се повишат. Това би оказало допълнителен натиск върху цените на торовете. А всяко увеличение на цените на азотните, вероятно ще рефлектира и при другите торове.

Пакет „Климат“: Такса „въглерод“ планира ЕК до 5 години  

Торовете в ЕС биха могли да поскъпнат поради нови такси „въглерод“. Това се вижда от ново проектопредложение на Европейската комисия, което е част от борбата срещу изменението на климата. Окончателен вариант на документа ще бъде представен на 14 юли, съобщава Ройтерс.

Според него в първата фаза на Механизъм за регулиране на въглерода (CBAM) той ще засегне вноса на суровини и ресурси, произведени с използване на CO2 – като цимент, електричество, желязо, стомана и алуминий, както и торове.

Според авторите на проектопредложението, новите тарифи са предназначени да защитят 27-те страни членки от евтин продукт, произведен с по-ниски разходи в страни с малко или никакви ограничения за въглеродни емисии.
Митото може да влезе в сила от 2026 г., като механизмът CBAM ще заработи през 2023 г.

Според предложението на ЕК вносителите ще трябва да купуват цифрови сертификати от орган на CBAM. Цената им ще се изчислява всяка седмица съгласно системата за търговия с емисии на ЕС. Т.е. търговците трябва да отчитат количеството емисии, вложени в стоките, които внасят в Европа.

Проектът предполага възможности за по-ниски такси за въглеродни граници, ако са внос от държава, в която вече плащат цена за въглеродните емисии, като например Китай и щата Калифорния.
Пакетът на ЕК е обект на спорна дискусия в рамките на ЕС, но също и с търговски партньори по целия свят. Според ключовите точки се предвижда държавите да компенсират разходите си за опазване на климата в родната си страна с граничен данък. Планът вероятно ще бъде труден за изпълнение с оглед на правилата на Световната търговска организация (СТО).