Сериозен медиен интерес съпътстваше Седмата международна конференция „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и аграрни политики“ 2020-та, организирана от Института по аграрна икономика към ССА. Тя съвпадна с дните след Празника на земеделската наука и 85 годишния юбилей на ИАИ
Ето и някои от отраженията в медийното огледало по време и след конференцията. Сайтът ще продължи да публикува и още от материалите в различните издания:
Агро ТВ
Управление на риска. Контекст – последиците от африканската чума при свинете. Интервю с доц.д-р Божидар Иванов, след доклад:„Подход за оценка на риска в земеделието“
Иван Пенов, Аграрен Университет, Пловдив , председател на УС на Фондация“Земята-източник на доходи“. Интервю след тема от първия ден на конференцията, която“ за пръв път се представя и на научен форум, за да срещне теоретична обосновка на вече познат практичен експеримент“ , по думите на учения.
Тема :“ Модел за подпомагане на безимотни и малоимотни семейства от изолирани общности“
Кликни върху подчертаното и вижте откъс от двете интервюта в рубриката „Агротема“ на Агро. ТВ:
в.“Гласът на земеделеца“:Модерното земеделие изисква много познания и висока експертиза. Бизнесът, който гледа една идея напред във времето и е наясно, че бъдещето на земеделието е невъзможно без нови технологии, съвсем естествено търси реално сътрудничество с аграрната наука“.
1/“Гласът на земеделеца“, статия -/кликни върху подчертаното/
2/Интервю с доц.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика/кликни тук/
Агро. ТВ
Акценти: Поземлените отношения и малките стопани. Трите основни измерения на риска. Праф. Пламена Йовчевска и доц.д-р Божидар Иванов след докладите си от първия ден на конференцията
Кликни върху подчертаното и виж „Новина плюс“ на Агро тв:
АГРО.БГ
БЪЛГАРСКО НАЦИНАЛНО РАДИО – „Оптимистична теория за българското земеделие“- интервю с доц.д-р Божидар Иванов за конференцията, по повод 85 годишния юбилей на Института по аграрна иконмика
АГРИ.БГ
„ОСП и земеделската наука трябва да се развиват в унисон“/изявление на доц.д-р Божидар Иванов/
АГРО ВЕСТНИК
БР.44 от 06.11./14 и 15 страница са отделени за акценти от конференцията/. Публикувани са пълните приветствени слова на зам.министъра на земеделието д-р Лозана Василева, проф.Елена Тодоровска, гл.научен секретар на ССА и доц.д-р Божидар Иванов, директор на ИАИ/
АГРО.БГ /интервю с повод от докладите/
Интервю с докторант Божура Фиданска: „Дигитализацията е нужна на всички – фермери, преработватели, търговци и консуматори“. Виж ТУК:
Публикация в Списание “ХИ&Т” (“Хранителна индустрия и търговия”) , което съществува 21 година и излиза в 6 броя годишно. То фокусира едни от най-важните теми в работата на Института по аграрна икономика през годината, респективно отразени в докладите и дискусиите на Седмата научна конференция, 2020-та
Част от статията:
„На 27 и 28 октомври 2020 г. в хотел „Експо” в гр. София се проведе седмата научна конференция на тема „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието”. Организатор бе Институтът по аграрна икономика (ИАИ) в София, и по-специално, неговият директор – доц. д-р Божидар Иванов.
През първата част на пленарната сесия модератор бе доц. д-р Диляна Митова, а лекцията бе на тема „Подход за оценка на риска в земеделието: пример с Африканската чума по свинете в България”. Тя бе изнесена от Божидар Иванов, ИАИ София. Втората – „Регионални различия и въздействие на земеделието в селските райони”. Нейни лектори бяха Юлия Дойчинова и Зорница Стоянова от УНСС, София. Третият лектор бе Иван Пенов от Аграрен Университет (АУ), Пловдив, а неговата тема – „Модел за подпомагане на безимотни и малоимотни семейства от изолирани общности”.
Интерес предизвика темата на Драги Димитриевски и колектив от ИАИ, Скопие, а именно „Въздействие на адаптацията на македонската земеделска политика върху производствената структура – разглеждане на периода на преговори с ЕС. Пламена Йончевска от ИАИ София предизвика вниманието с лекцията си „Поземлените отношения в България през призмата на Системата за счетоводна земеделска информация (FADN) и Изследване структурата на земеделските стопанства (FSS)”.
Модератор на втората част бе проф. д-р Драги Димитриевски от Скопие. Темата му „Ефекти от специализацията на фермите, субсидиите за екология и аграрните райони върху техническата ефективност на италианските ферми” бе с много практични ползи и добри примери. По видеовръзка дистанционно я изнесе Никола Галузо от Асоциация за географски и икономически изследвания на селските райони (ASGEAR), Италия.
„Covid-19 в България – общи медицински разпоредби и специални мерки за селското стопанство” бе особоно актуална, разработена от колектив от АУ, Пловдив. Специален гост от чужбина бе Дан-Мариус Войцилас от Институт по аграрна икономика в Букурещ и направи динамичен „Преглед на биоикономическите стратегии и основните предизвикателства за страните от Централна и Източна Европа”. Докторантката в ИАИ, София, Снежана Благоева, се спря на „Директните плащания в Сърбия и преходът към съвместима с ЕС директна подкрепа”, а друга докторантка от същия институт, Дориана Миленкова, разви теорията за „Въздействието на Covid-19 върху пазара на пшеницата в България, Европа и Черноморския регион”. Лакрамиора Драцеа Алина от Букурещки университет за икономически изследвания (ASEB) чрез видеовръзка се включи с „Румънският зърнен пазар: пълен анализ на еволюцията и текущото му състояние”. С „Биологичното земеделие в България – акценти” на Диляна Митова от ИАИ, София, и с „Винен и спа туризъм в България: предизвикателства и устойчивост” на Владимир Димитров от Институт по лозарство и винарство (ИЛВ), Плевен, и след обобщаващи дискусии завърши първият ден на форума.
На втория ден модератор бе доц. Божин Божинов. Първата тема бе излъчена чрез видео-връзка с Джулиян Бинфийлд, Университет „Мисури”, САЩ, на тема „Глобални тенденции на стоковите пазари”. Лекцията „Моделиране на потребление на месо и средносрочни перспективи” на Даниела Димитрова от ИЛВ, Плевен, а Васил Стойчев от ИАИ, София, – на тема „Конкурентоспособност на българските млечни и месни сектори” – също бяха полезни за аудиторията от присъстващи.
Марина Станимирова от Икономически университет Варна се спря на „Устойчиво териториално развитие чрез „син растеж”. Екип от Аграрен университет Пловдив коментираха въпроса за „Ролята на промените в поземлените отношения за развитието на зеленчукопроизводството в България”. Колектив от Института за изследване на обществата и знанията към БАН изнесе темата „Системни неуспехи при изпълнението на интерактивния иновационен подход EIP-AGRI в българската селскостопанска политика”. Колектив от ИАИ, София и Петър Борисов от АУ Пловдив, представиха „Търсене на цифрови услуги в българското земеделие”. Колектив от Лесотехнически Университет, София ни запознаха с „Потенциалния риск от производственото замърсяване в градското земеделие”. Много полезна бе и икономическата и счетоводна гледна точка в материалите на Анелия Любенова от Института за икономически изследвания към БАН и Георги Стоилов от Стопанска академия „Ц.А.Ценов”, Свищов, на тема „Управление на счетоводството от гледна точка на теорията и практиката и приложението му към българските земеделски стопанства”.“
Линк към цялата статия в списание “ХИ&Т”
NIVABG.COM
Симеон Караколев: Подготвяме иновативни модели за взаймодействие между наука и бранш