Първата експертна дискусия, посветена на Новата визия на ЕК за земеделието и мястото на страната ни в нея, се състоя на 28 март от 12:00 часа в зала „София“ на хотел „Маринела“ в София, с организатори Green Transition Forum и Българската аграрна камара (БАК). .
Припомняме, че през февруари председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и комисарят по земеделието и храните Кристоф Хансен представиха в основни аспекти визията и пътната карта за бъдещето на селското стопанство и агрохранителния сектор. Предвидени са реформи до 2040 г., които ще формират бъдещата Обща селскостопанска политика. Очаква се яснота по новата Многогодишна финансова рамка на ЕС на Конференция в Брюксел на 8 май,25. А времето до тогава е с широко отворени врати за общоевропейско объждане на фермери, експерти, управленци и всички засегнати страни, за бъдещето на сектора.
На срещата в София, визията на ЕК бе представена от Марио Милушев, директор стратегическо планиране по ОСП в Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК. Сред основните участници бяха вицепрезидентът на България Илияна Йотова, заместник-министърът на земеделието и храните Лозана Василева, заместник-министърът на иновациите и растежа Красимир Якимов, ръководството на ДФ „Земеделие“, съветникът по селското стопанство на президента – Явор Гечев и др., представители на европейски институции като секретарят на Copa-Cogeca – Ели Цифору, президентът на Земеделската кооперация на зърнените култури в Орестиада – Ламброс Кумбридис и др.
В голямата си част изказванията на посочените по-горе участници и представители на БАК следваха основни цели и опорни стълбове в Новата Визия на ЕК:
- да се постигне дългосрочна конкурентоспособност и устойчивост на аграрния сектор и едновременно с това продоволствена сигурност и качествени храни за европейските граждани
- да се намали европейската административно-бюрократичната тежест и да не се усложнява тя още повече на национално ниво
- да се защитят фермерите от продажби под себестойност
- да се обмислят механизми за уеднаквяване на стандартите за вносните продукти, включително и от трети страни / като прозвучаха и по-радикални предложени за контрол на границата, по отношение на въглеродните емисии/
- да се развиват и неземеделските дейности в селските райони, за да се задържат и върнат земеделците, като се възстанови връзката „храни“ с демографския проблем и тенденции, особено актуални напоследък
- да се поставят научните знания в центъра на Европейския преход
- да се разработи компас за съпоставяне на основните действия и инициативи. Целта е постигането на баланс между икономическите, зелено-екологичните и социални показатели
- декарбонизацията, преходът към нисковъглеродното земеделие “ да вървят ръка за ръка“
В общия дух на изказванията бе подчертан акцента, че производителите трябва да бъдат подпомогнати да посрещнат цената на прехода и промените, че фокусът трябва да остане върху производството, но и да се отчете кой произвежда, социалния фактор, демографските процеси, в условията на войната и другите геополитически обстоятелства. И че диалогът по многогодишната финансова рамка върви в посока повече гъвкавост и насоченост на бюджета.
Вицепрезидентът Илияна Йотова категорично подчерта позицията – средства за селското стопанство да не се пренасочват към нови политики. Зам.земеделският министър Лозана Василева, секретарят на Copa-Cogeca – Ели Цифору и като цяло изказалите се изразиха българската позиция селскостопанската политика да е с отделен бюджет, основан на два стълба.
Вицепрезидентът Илияна Йотова и други изказвания отбелязваха, че се нуждаем от нова Обща политика за селското стопанство в рамките на ЕС , в смисъл, че досегашните механизми, принципи и инструменти, макар и верни, вече не са достатъчни , а една не малка част от тях трябва да бъдат променени.
Твърде големи амбиции със семпла реализация поради твърде високи изисквания – Илияна Йотова даде такъв пример със „Зелената сделка“и посочи, че въглеродната концепция в нея трябва да бъде преосмислена.
Вицепрезидентът отбеляза декларираното от комисаря по земеделие и развитие на селските райони Кристоф Хансен, че в бъдеще за европейското земеделие трябва да се говори като за стратегически сектор, а правилата да се опростят така, че да се гарантира неговата конкурентоспособност, а също – да се осигури дългосрочно развитие, иновации и социални придобивки, особено за младите фермери.
При представянето Новата визия на Европа бе илюстрирана и с такива заглавия и акценти: „Няма сигурност , без хранителна сигурност“, да се чуят фермерите – „От полето към бъдещето“ и др.
На дискусията присъстваха и учени и експерти от ИАИ, фотогалерия /ИАИ/:
