КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ФЕРМИ

Храбрин Башев, Нина Котева, Божидар Иванов,
Диляна Митова, Димитър Терзиев, Ангел Саров,
Иван Боевски, Красимир Костенаров, Петър
Маринов , Минка Анастасова-Чопева,
Надежда Димова, Наталия Стоянова

Рецензенти:

проф. д.ик.н. Пламена Йовчевска
проф. д-р Наньо Нанев

Всички права запазени, 2023 г.
Издателство: Институт по аграрна икономика, София 1113
бул. «Цариградско шосе» No125, бл.1

Редактор:
Кремена Горчева

ISBN 978-954-8612-42-5

Разработката е част от научноизследователски проект АИ 6
„Конкурентоспособност на земеделските стопанства в България“, с
ръководител проф. д-р Храбрин Башев към Института по аграрна икономика
и финансиран от Селскостопанска академия, със срок на изпълнение 2021-2022 г.

Линк към книгата и публикации на авторите в Researchgate

В обoбщението на края на книгата /проф.д-р Храбрин Баше/ са изложени 60 извода и заключения. Някои от тях, които подробно може да проследите в книгата, публикувана по-долу в pdf формат, както и чрез посочения по-горе линк към Researchgate:

 -Първоначалното експериментиране и по-широко прилагане на разработения
холистичен подход за оценка на конкурентоспособността на земеделските стопанства в
страната, доказва че той дава възможност за по-адекватна оценка и анализ на равнището,
еволюцията и факторите на конкурентоспособност на стопанствата като цяло, и на фермите
от различен юридически вид, пазарна и еко-ориентация, размери, екологическо и
географско местоположение. Той е лесно приложим от научни работници, фермери,
професионални организации, управленци и др. и следва да се прилага по-широко и
периодично в научната, оценителна и управленческа практика на всички нива. Този нов
подход следва да се популяризира, дискутира с експерти и заинтересовани страни,
прецизира, по-масово прилага и адаптира към условията и нуждите на прилагащите агенти
и нива на управление.

 -Съществува значителна вариация на равнището на конкурентоспособност на
земеделските стопанства от различен юридически тип, като с най-висока
конкурентоспособност са кооперациите и търговските дружества и сдружения.

Равнищетона конкурентоспособност на едноличните търговци е добро и над средното за отрасъла. Най-ниска е конкурентоспособността на физическите лица, която е на добро ниво, но под средната за отрасъла. Следователно ще продължи досегашната тенденция на трансфер на
аграрните ресурси и дейност от по-слабо конкурентните стопанства на физически лица към
кооперативно, корпоративно и фирмено управление с по-високи конкурентни предимства.

  –Всички кооперации, търговски дружества и сдружения са с добро или високо
равнище на конкурентоспособност, а делът на фермите на едноличните търговци с добра
и висока конкурентоспособност също е значителен. Делът на кооперациите, търговските
дружества и сдружения, и еднолични търговци, с конкурентоспособност над средната за
страната, е голям. Две трети от търговските дружества и сдружения обаче са с равнища на
конкурентоспособност под средната за тази група, което показва необходимост от
модернизация за “привеждане в съответствие” със стандартите на корпоративното
управление и конкуренция.

   –Почти 37% от всички ферми на физически лица са с ниска
конкурентоспособност, като 51% от тях са с ниво на конкурентоспособност под средната за
страната, а почти всяка втора, с конкурентоспособност под средната за тази група.
Следователно значителна част от стопанствата на физически лица ще престанат да
съществуват в близко бъдеще, ако не се предприемат своевременно мерки за повишаване
на конкурентоспособността, чрез подобряване на управлението и преструктуриране на
стопанствата, адекватна държавна подкрепа и т.н., поради слаби конкуренти позиции,
банкрути, преобразуване във фирми и партньорства, придобиване от по-ефективни
структури и т.н.

Някои изводи в книгата водят до причините за влошаване на конкурентоспособността:

-Сравнително ниската икономическа ефективност, в най-голяма степен,
способства за влошаване на конкурентоспособността на физическите лица и едноличните
търговци, ниската финансова осигуреност – на физическите лица, ниската устойчивост – на кооперациите, а ниската адаптивност – на търговските дружества и сдружения. В същото
време високата икономическа ефективност обуславя силните конкурентни позиции на
кооперациите, търговските дружества и сдруженията, а високата устойчивост тази на
едноличните търговци.

– Съществува диференциация в нивата на конкурентоспособност на земеделските стопанства с различни размери, като е налице силна положителна корелация между размера на фермата и равнището на нейната конкурентоспособност. С най-висока конкурентоспособност са фермите с големи за отрасъла размери. Конкурентоспособността на средноразмерните стопанства е добро и над средното за отрасъла, а това на малките по размери ферми и стопанствата, предимно за самозадоволяване е под средната за отрасъла.
Следователно ще се запази досегашната тенденция на прехвърляне на аграрните ресурси
и дейност от по-слабо конкурентните стопанства с дребни размери и полупазарна
ориентация към тези със средни и големи за отрасъла размери.

-Голяма част от стопанствата с всякакви размери, обаче,  са с нива на конкурентоспособност, превишаваща тази на съответната група. Следователно ще продължи преструктурирането на стопанствата, посредством прехвърляне на ресурси към по-ефективни структури в съответната група и/или в групи с по-големи размери, окрупняване на стопанствата, подобряване на управлението, преустановяване или свиване на дейността и т.н., като ще продължават да съществуват и значителен брой стопанства с добра и висока конкурентоспособност в групите на ферми с всички размери.

Някои от изводите проследяват различията на конкурентоспособността на земеделските стопанства, разположени в  различни аграрни райони на страната, като с по-висока от
средната за страната конкурентоспособност са фермите в Северозападен и Североизточен
район, докато стопанствата в Северен централен район, Югозападен и Южен централен
райони са с по-ниска от отрасловата. Делът на стопанствата с добра и висока
конкурентоспособност в Североизточен и Югоизточен район на страната е най-голям –съответно всяко пето и всяко четвърто от тях. Североизточен и Югозападен район са с най-
малък дял на стопанствата с ниска конкурентоспособност. Най-много нискоконкурентни ферми са разположени в Северен централен район – над 44% от общия брой. Във всички
аграрни райони съществуват значителен брой стопанства с по-висока от средната за
страната и за съответния район конкурентоспособност. Следователно ще продължи
процесът на преструктуриране на стопанствата във всички райони, посредством
прехвърляне на управление на дейност и ресурси на ферми от същия и/или други райони
на страната.

-В четирдесет и втори извод от заключението се посочва, че общата конкурентоспособност на земеделските стопанства в България е на средно равнище, като в комплексната оценка с най-голямо значение са показателите доходност, норма на рентабилност на производството, коефициент на обща ликвидност и норма на рентабилност на собствения капитал. Над общата конкурентоспособност са стопанствата, специализирани в отглеждането на свине, птици; следват тези на полските култури и зеленчуковите стопанства. По-слабо конкурентни са стопанствата, специализирани в отглеждането на трайни насаждения и тези с тревопасните животни. Основните причини за различията са обусловени както от същностните особености на производството във всяка група стопанства, така и от различното влияние на директните плащания по СЕПП и схемите за обвързано с производството подпомагане.

   -През 2020 г., всички стопанства, независимо от тяхната специализация,
са с добро равнище на конкурентоспособност. Установено е значително снижение на
индекса на конкурентоспособност през периода на конкурентоспособността на
стопанствата, отглеждащи свине и птици, което може да се дължи на щетите отафриканската чума по свинете и липсата на едри индустриални ферми в извадката. По – ниското равнище на конкурентоспособност на стопанствата, отглеждащи зеленчуци,вероятно е резултат на това, че в анкетата са включени предимно по-дебни стопанства. При специализираните в полски култури, смесено производство и трайни насаждания, оценките на конкурентоспособността на стопанствата от 2016 г. и 2020 г. са почти сходни.

         -Конкурентоспособността на стопанствата с биологично производство е на сравнително добро ниво. Най-силно отрицателно влияние върху конкурентните позиции на този тип стопанства оказват сравнително ниската продуктивност, доходност и адаптивност към промените в природната среда, и затрудненията в осигуряване на работна ръка. За поддържане и повишаване на конкурентността набиопроизводителите, най-важни са липсата на сериозни проблеми при ефективно снабдяване със земя, материали, техника, сравнително добра финансова независимост и висока степен на образование (средно и висше) на мениджърите.

Проследете изводите /60/ в края на книгата, която може да свалите 

ТУК: е-книга 2023 (1) (1)

Акценти от Въведението, които насочват към целта и методите на изследването, и водят до цитираните изводи:

Приложен е холистичен подход за разбиране, оценяване и подобряване на
конкурентоспособността на земеделските стопанства в България. Направена е
мултикритериална оценка на конкурентоспособността на фермите от различен
юридически тип (физически лица, еднолични търговци, кооперации, търговски дружества
и сдружения), икономически размери и пазарна ориентация (полупазарни, малки, средни
и големи за отрасъла), тип на фермерство (конвенционално, биологично, алтернативно) и
екологическо (равнинни, планински, защитени зони и територии) и географско
(Северозападен, Северен Централен и т.н. райони) местоположение в страната,
посредством използване на анкетна информация. Извършен е абсолютен и сравнителен
анализ на равнището и факторите на конкурентоспособността на стопанствата от различен
тип посредством използване на система от показатели и установена корелацията между
равнищата на конкурентоспособност във всяка фермерска група (юридически тип, размери
и т.н.) с основни характеристики на стопанствата като продуктова специализация, пазарна
ориентация, икономически размери и местоположение. Идентифицирани са основните
социални, икономически, пазарни, управленски, персонални, институционални,
организационни, технологични, международни и природни фактори, които ограничават,
поддържат или повишават конкурентоспособността на земеделските стопанства от
различен тип, в съвременните условия на прилагане на реформиращата се ОСП на ЕС в
страната.
Направена е и многокритериална оценка на равнището на конкурентоспособност на
земеделските стопанства като цяло и с различен тип продуктова специализация.
Направена е оценка на равнището и факторите на конкурентоспособност на
земеделските стопанства с биологично производство, установени са връзките с основни
характеристики на фермера (пол, възраст и др.) и са откроени най-значимите фактори и
политически инструменти, оказващи влияние върху конкурентоспособността и
идентифицираните намерения на био-стопанства в близко бъдеще.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД……………………………………………………………………………………………………………………………….6
ГЛАВА ПЪРВА. Конкурентоспособност на земеделските стопанства от различен юридически тип,
размер, екологическо и географско разположение, Храбрин Башев ………………………………………8
1.1.Методология и информация………………………………………………………………………………………………8
1.2.Равнище на конкурентоспособност на фермите от различен юридически тип……………………..9
1.3.Равнище на конкурентоспособност на фермите с различни размери…………………………………14
1.4.Равнище на конкурентоспособност на фермите, разположени в отделните райони на
страната………………………………………………………………………………………………………………………………..23
1.5. Фактори, определящи конкурентоспособността на земеделските стопанства от различен тип
…………………………………………………………………………………………………………………………………………….25
ГЛАВА ВТОРА. Оценка на равнището на конкурентоспособност на земеделските стопанства с
използване на база данни от СЗСИ и приложение на метода на главните компоненти (МГК),
Минка Анастасова-Чопева, Нина Котева, Храбрин Башев …………………………………………………28
2.1. Анализ на директно получените резултати от приложението на МГК с пакета SPSS …………..28
2.2. Анализ на факторните тегла и интегралната оценка на равнището на конкурентоспособност
на земеделските стопанства ………………………………………………………………………………………………….30
ГЛАВА ТРЕТА. Анализ на резултатите от проведени изследвания за оценка на равнището на
конкурентоспособност на земеделските стопанства, Нина Котева……………………………………….36
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. Оценка на конкурентоспособността на земеделски стопанства с биологично
производство, Диляна Митова………………………………………………………………………………………..41
4.1. Някои изводи, базирани на направената анкета: ……………………………………………………………..51
4.2. Какво се прави и какво е желателно да се прави в насока на подобряване
конкурентоспособността на стопанствата с БП? ……………………………………………………………………..52
ГЛАВА ПЕТА. Факторен анализ на конкурентоспособността в производството на месо от
овцевъдството, Божидар Иванов ……………………………………………………………………………………..54
5.1. Методология…………………………………………………………………………………………………………………..57
5.2. Пазарна и факторна конкурентоспособност в сектор месо от овцевъдството…………………….62
ГЛАВА ШЕСТА. Конкурентоспособност на земеделските кооперации след интеграцията на
България в ЕС (2007-2020), Ангел Саров……………………………………………………………………………..69
6.1. Методика ……………………………………………………………………………………………………………………….70
6.2. Структурни промени в земеделските кооперации ……………………………………………………………70
6.3 Изводи:……………………………………………………………………………………………………………………………77
ГЛАВА СЕДМА. Модели за управление на конкурентоспособността на българските ферми,
Красимир Костенаров, Иван Боевски ……………………………………………………………………………….78
7.1. Теоретична основа на бизнес моделите…………………………………………………………………………..78
7.5. Извеждане на управленски модел и модел за управление на риска…………………………………81
7.6. Емпирична оценка на моделите………………………………………………………………………………………83

5

7.7. Обобщение …………………………………………………………………………………………………………………….88
ГЛАВА ОСМА. Мезо-икономическото ниво и аграрната конкурентоспособност, Димитър Терзиев
………………………………………………………………………………………………………………………………89
8.1. Мезо-нивото на икономиката (Economy)………………………………………………………………………….89
8.2. Мезо-нивото в икономиката (economics) …………………………………………………………………………90
8.3. Полицентрично управление…………………………………………………………………………………………….92
8.4. Мезо-институции…………………………………………………………………………………………………………….94
8.5. Мезо-нивото и конкурентоспособността………………………………………………………………………….96
8.6. Липсващото мезо-ниво……………………………………………………………………………………………………99
8.7. Вместо заключение……………………………………………………………………………………………………….102
ГЛАВА ДЕВЕТА. Развитие на земеделските стопанства за периода 2007 – 2020 в България, Петър
Маринов………………………………………………………………………………………………………………………104
ГЛАВА ДЕСЕТА. Нови тенденции в маркетинга на селското стопанство и влиянието им върху
взаимоотношенията между земеделските производители и крайните потребители, Надежда
Димова………………………………………………………………………………………………………………………..112
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА. Иновационната дейност като инструмент за конкурентоспособност,
Наталия Стоянова……………………………………………………………………………………………………….128
11.1 Иновационната дейност като инструмент на конкурентно предимство ………………………….129
11.2. Фактори, влияещи на иновационната политика на МСП в аграрния отрасъл………………….130
11.3. Специфични пречки за въвеждане на иновации в аграрния сектор в МСП …………………….132
11.4 Определяне и отчитане на рисковете на иновационната дейност на МСП в аграрния
отрасъл……………………………………………………………………………………………………………………………….132
11.5. Модел за иновативно предприемачество на малките и средни предприятия в аграрния
отрасъл……………………………………………………………………………………………………………………………….137
11.6. Технологично обновление, развитие и въвеждане на иновациите в МСП на аграрния
отрасъл……………………………………………………………………………………………………………………………….139
11.7. Количествено определяне на индекса за иновационната дейност чрез комплексен
финансов измерител……………………………………………………………………………………………………………139
11.8. Алгоритъм за определяне на коефициентите на иновативна дейност, на базата на
реализираните разходи, с помощта на MS Excel®

………………………………………………………………….141
Обобщени изводи и заключение, Храбрин Башев …………………………………………………………….145
Литература …………………………………………………………………………………………………………………..158