На двудневен семинар в община Своге, с Заселе /15.07.-16.07.21 г./, учените – партньори от три организации, по Проекта „Агроринг“ / „Социално-икономическа ефективност от използване на утайките от ПСОВ в селското стопанство“/, обсъдиха изпълнените дейности през първи етап на проекта. Сред темите бе направеното през последните месеци анкетно проучване от екип от Института по аграрна икономика -ССА сред пречиствателните станции на територията на различни общини и области в страната, като София, Бургас, Кюстендил, Враца, Самоков и др.,както и някои земеделци, с оглед по-широко използване на утайките в селското стопанство. Разпределена бе предстоящата работата по окончателното финализиране на резултатите и отчета за първия етап от проекта.
Проектът е по Договор Номер КП-06-Н36/11от 13.12.2019 година. Финансиране: Фонд „Научни изследвания“ на МОН, срок на изпълнение 13.12.19 – 13.12.22
Базова организация :Институт по Аграрна икономика, както и водещи специалисти проф. д-р инж. Мартин Банов, председател на ССА и проф. д-р Светла Маринова от Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията( ИПАЗР)”Никола Пушкаров”. Партньор по проекта: Национален център за обществено здраве и анализи – НЦОЗА
Доц.д-р Божидар Иванов, ръководител на екипа от Института по аграрна икономика – ССА, обобщи като успешно изпълнени всички дейности и задачи по първи етап на проекта и очерта детайлно отговорностите на различните екипи и лица по предстоящия отчет. Макар и пандемиологичната обстановка да е затруднила работата на терен, тя бе успешно осъществена и наваксана в последните месеци с анкетна работа, подчерта той. Тъкмо тази посока, според него, е важна в следващите етапи от дейностите: по-широко популяризиране на доказаните ползи от оползотворяване на утайките, конкретност в институционалните анализи и утвърждаването на приложението на утайките в земеделието като временно решение, каквото Европа вече е изпробвала.
Проф.д-р Светла Маринова от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията / ИПАЗР/ „Никола Пушкаров“ се аргументира, с извършената работа, че проектът е полезен и утайките, които в момента сериозно затрудняват работата на пречиствателните станции, могат да намерят по-широко приложение в земеделието. Нужни са още срещи с фермерите за да се убедят в полезността им като продукт. Утайките са органичен резерв, който пази баланса на почвите, акцентира проф. д-р Светла Маринова. А фермерите трябва да бъдат убени, като се ангажират повече организации по районите, че приложението на утайките е съобразно закона и гарантира безопасност по отношение екологията.
Конкретни посоки, по които ще продължи бъдещата работа на терен за доказване на икономическата ефективност, за да се събуди по-голям интерес сред земедлци с различен размер стопанства, както и примери за практики в Европа и света в използването на утайките. Това бе водещо в обобщението на проф. д-р Храбрин Башев от Института по аграрна икономика.
С какви качества и на какви вещества са по-богати почвите, върху които утайките са приложени като торно средство. Науката и практиката при изследването им. Това са само някои от акцентите в обобщението за изготвения анализ на този етап, аргументирано представен от доц. Веселка Георгиева, дм от НЦОЗА. Тя обобщи и основни изводи и научните публикации, които ще намерят място в отчета на първия етап от проекта, по Пакет 3. Доц. Георгиева увери, че работата по анализа на на утайките от ПСОВ, е приключен и акцентира и на други глави от съдържанието му като: използване на утайките като торно средство, използване на утайките за реколтивация и съдържание на тежки метали в утайките, преодоляване на здравния риск от съдържанието на тежки метали. Темата за пълното екологично обезопасяване на утайките чрез подходящо третиране на осушителните полета и нуждата от методика на обработката им бе очертана от проф. Светла Маринова от Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията( ИПАЗР)”Никола Пушкаров”.
Проф. Храбрин Башев от Института по аграрна икономика, обобщи нормативната законодателна база за оползотворяването на утайките от ПСОВ, у нас, в контекста на Европейската директива и практиката по света, както и работата на терен на научните екипи по проекта през първия му етап.
Двудневният научен семинар завърши с кратка разходка на сред високите коти на Искърското дефиле.