Доц.д-р Божидар Иванов, Център за икономически изследвания в селското стопанство /САРА към ИАИ/, бе потърсен и отговори на въпроси на агенция „Монитор“ : за отражението върху земеделието у нас на евентуално въвеждане на тавани на евросубсидиите за едно стопанство, за възможностите да се изравнят субсидиите, получавани от нашите земеделци с тези на фермерите от старите страни членки на Евросъюза, за Зелената сделка и нейната изпълнимост в родни условия, за колективната инфраструктура като добра посока за инвестиране по в Възстановителния план, за близката еволюция на земеделието като икономически отрасъл, в който Фамилният тип земеделие все повече отстъпва място на агробизнеса.
цялото интервю с доц. д-р Божидар Иванов, Център за икономически изследвания в селското стопанство – САРА към ИАИ – ще бъде публикувано на страницата на „Монитор. бг“, 09.07.21 г-
Някои от акцентите в аванс:
Евентуалното въвеждане на тавани на евросубсидиите за едно стопанство е много чувствителен въпрос, който събужда напрежение, но едва ли би могъл да реши въпроса с неревномерното разпределение на евросубсидиите.
„За финансовата 2019 година в ЕС по линия на директните плащания cа изплатени 41,4 млрд.евро на 6,3 млн.бенефициенти, което прави средно 6,5 хил.евро на един бенефициент. В същото време в България са разпределени 785 млн.евро на 66 хил.бенефициенти, което прави средно около 11,9 хил.евро на 1 бенефициент. През 2009 година, 10 години по-рано, средното плащане на бенефициент в ЕС е било около 5 хил.евро и това нарастване на средната сума, за 10 години, се дължи на факта, че около 20% от бенефициентите на директни плащания са изчезнали през този период.
ЕС се опитва да даде отговор и да реагира на обществените въпроси защо около 80% от публичните субсидии в земеделието отиват при 20% от бенефициентите. Полагат се усилия, но до момента те са с незначителен резултат за това да се намалят несъответствия в разпределението, които удрят директно тезата на Съюза, че субсидиите са в подкрепа на доходите на земеделските производители“, твърди в отговорите си доц.д-р Божидар Иванов. Какви други, по-резултатни, механизми, чрез които да се оптимизира осигуряването на публична подкрепа за земеделието е нужно да се търсят – очаквайте интервюто с доц.д-р Божидар Иванов.
Според него проблемът на ЕС в земеделското подпомагане, в частност неизравнените субсидии с тези на старите страни – членки/ е в историческия подход, чиято база е далеч в миналото, отпреди почти 20 години. Прилаганият модел на необвързано с производството подпомагане направи субсидиите откъснати до голяма степен от настоящата реалност, която да отчита съвременните резултати, риска, социалния ефект, разходите за производство. А това провокира многото въпроси около земеделското подпомагане, твърди доц.д-р Божидар Ивано
По въпроса за най-подходяща посока за инвестиране у нас по линия на Възстановителния план, доц.д-р Божидар Иванов посочва колективната инфраструктура, която в момента е най-голямата слабост на българското земеделие. Изоставането в тази област се усеща изключително силно в отрасли, където организацията на пазарите е много важна. Например – зеленчукопроизводството, овощарството, преживното животновъдство.
Обвързването на подпомагането в отрасъла с резултатите е верният път за подем и възход на българското земеделие.
Това, от което има нужда българското земеделие, е постигане на по-голям резултат, изразен в добавена стойност и в по-голяма полза за обществото и потребителите.
Очаквайте цялото интервю с доц.д-р Божидар Иванов за Агенция „Монитор“, което завършва с прогноза за българското селско стопанство в следващия програмен период?
Божидар Иванов е доцент в Институт по аграрна икономика към Селскостопанска Академия, където работи от средата на 2005 г. Завършва аграрна икономика в УНСС, а през 2004 г докторантура в Университета Кюшу в Япония. От края на 2018 г. е избран за ръководител на Институт по аграрна икономика. В началото на 2013 г. участва в изграждането на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – САРА към ИАИ, с финансовата подкрепа на „Фондация Америка за България” и ръководи изследователския екип. Автор в над 80 самостоятелни и колективни публикации и монографии в България и чужбина. Основните му научни изследвания са в областта на икономика на земеделието, анализ и влияние на политиката, изследвания и наблюдения на стоковите пазари, устойчивостта, конкурентоспособността, селските райони. Предметът на неговите изследвания е ориентиран към изучаване, разработване, адаптиране и внедряване на методически инструментариум и подходи за анализи и проучвания в областта на аграрната икономика.
