Всички проекти, по които работи ИАИ през 2022 – планови, към ФНИ /външни/ и допълнителни

ПЛАНОВИ ПРОЕКТИ С ВЪЗЛОЖИТЕЛ ССА

1.АИ 5 „Перспективи пред българското земеделие и селските райони в контекста на ОСП 2021 – 2027 и Плана за възстановяване на ЕС“

Ръководител: доц. д-р Божидар Иванов

Cрок: 01. 01. 2021 г. – 31. 12. 2022 г.

Научен колектив: доц. д-р Божидар Иванов, проф. д-р Румен Попов, доц. д-р Диляна Митова, гл. ас. д-р Десислава Тотева, гл. ас. д-р Ангел Саров, гл. ас. д-р Росица Микова, гл. ас. д-р Петър Маринов, ас. Веселин Кръстев, ас. Божура Фиданска, докторант Васил Стойчев, докторант Румена Гандева, докторант Дориана Миленкова

Изследването се базира на системен подход при анализа на цялостния опит на България в прилагането на ОСП като ще бъде използвана система от индикатори за наблюдение, като са избрани основни производства, сектори и области на изследване в селското стопанство и селските райони. Идентифицират се основните причинно-следствени връзки на факторите, а с разработването на сценарии ще се търси сравняване и измерване на въздействието от прилагането на новата ОСП 2021-2027 и Плана за възстановяване на ЕС. За постигането на поставената цел и задачи ще бъдат използвани подходи и методи, които най-общо могат да бъдат разделени на количествени и качествени. Основният подход е да се направи аналитично изследване като се използват широк набор от методи, чрез което на Етап I да се установят промените и тенденциите в еволюцията на основните отрасли в българското земеделие, селски райони и агроекологията.

Разработената на този етап тема е достатъчно задълбочена и аналитична и дава добра основа за извеждане на изводи и заключения, както и за изграждане на обосновани допускания при разработването на сценариите, които да оценят и идентифицират вероятните ефекти от Новата ОСП и Плана за възстановяване и устойчивост през Етап II.

 2.АИ 6 „Конкурентоспособност на земеделските стопанства в България“

Ръководител: проф. д-р Храбрин Башев

Cрок: 01. 01. 2021 г. – 31. 12. 2022 г.

Научен колектив: проф. д-р Храбрин Башев, проф. д-р Нина Котева, доц. д-р Божидар Иванов, доц. д-р Диляна Митова, доц. д-р Иван Боевски, гл. ас. д-р Петър Маринов, гл. ас. д-р Даниела Цвяткова, гл. ас. д-р Ангел Саров, гл. експ. Кремена Горчева – Пацева, ст. експ. Елизабет Иванова, гл. спец. Славка Андреева

 Разработен е холистичен подход за разбиране, оценка и подобряване на конкурентоспособността на земеделските стопанства в страната. Адаптирани са постиженията на интердисциплинарните Нова институционална икономика, Теория на икономическите организации, Теория за конкурентоспособност и други научни методи като: проучване на литература и опит, обобщение, синтез, дизайн, сравнителен и институционален анализ, мултикритериен анализ, групировки, дискретен структурен анализ, стойностно-измерителен качествен анализ, експертна оценка, анкетно проучване, Shift-share Analysis, VTOPSIS и статистически анализ, локализационен анализ и др.

Проучени са многочислени публикации и опит в страната и света за разбиране и оценка на конкурентоспособността на земеделските стопанства. На тази основа се дава (по)адекватно определение на конкурентоспособността на фермата, обосновава се, че тя има четири еднакво значими стълба (икономическа ефективност, финансова осигуреност, адаптивност и устойчивост), и се разработва йерархична система за оценка на равнището й от критерии, показатели и референтни стойности и подход за интеграция и интерпретация.

Експериментира се новата система за оценка, посредством използване на анкетна информация от менажери на „типични“ стопанства от различен тип, производствена специализация и географско местоположение. Обобщени са теоретичните основи на бизнес моделите и е разработен иновативен модел на конкурентоспособност на земеделските стопанства. Адаптиран е подход за оценка на пазарната и факторната конкурентоспособност, който е апробиран в млечния сектор. Определени са регионалните различия на конкурентоспособността на селското стопанство в държавите на ЕС. Оценени са конкурентните позиции и форми на управление на алтернативните ферми в условията на Ковид пандемията.

Създадена е интернет страница на проекта (https://cfb.alle.bg/).

Извършената дейност и постигнатите резултати по обем и качество напълно съответстват (и превишават) на планираното по всички задачи

ПРОЕКТИ КЪМ ФОНД «НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ», ПО КОИТО ИАИ ПРОДЪЛЖАВА РАБОТАТА СИ ПРЕЗ 2022 Г.

1.„Теоретични модели за развитие на дигиталното земеделие“ – ДИАГРО

Ръководител: проф. д-р Димитър Николов

 Проектът се финансира с Договор № КП-06-Н-26/10 от 18.12.2018 г. по конкурс Фундаментални научни изследвания – 2018 г. към Фонд „Научни изследвания“ с продължителност 36 месеца от датата на подписване на Договора.

Участници от ИАИ: доц. д-р Минка Анастасова-Чопева, доц. д-р Иван Боевски, ас.  Божура Фиданска, гл. ас. д-р Антон Митов, ас. Михаела Михайлова

Партньори: Аграрен университет – Пловдив, Институт по животновъдни науки – Костинброд, Нов български университет – София

Развитието на ефективно и устойчиво земеделие изисква неговата цифрова трансформация. Обещаващи резултати се възлагат за оптимизиране на производството на цифрови технологии. Предизвикателствата, пред които е изправено селското стопанство днес, са свързани с нарастването на населението и недостига на храна. За решаването на тези проблеми ще е необходима коренна промяна на методите и практиките на производство в селското стопанство. До 2050 г. хранителните доставки на световното население ще изискват 70% повече продукти, отколкото днес. Производството на храни ще бъде възпрепятствано от изменението на климата, нестабилността в цените на енергията и намаляването на количеството и качеството на плодородна земя. За да се повиши производителността на земята и в същото време да се намалят производствените разходи, е необходимо да се прилагат методите на концепцията за интелигентност, която се основава на използването от фермите на различни иновации в областта на дигитализацията и автоматизацията на производството. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в областта на цифровото селско стопанство целят да подкрепят и добавят стойност към нивото на производителност във фермите и да допълнят извършената работа за подобряване на потока от информация по веригата на стойността.

Повече информация може да намерите на интернет страницата на проекта: http://diagro.iae-bg.com и facebook: „DIAGRO“

2. „Поземлени отношения и Европейска политика: синергия и перспективи за българското земеделие“, ПОЗЕСИН, КП – 06-Н35/2 от 18.12.2019,

Ръководител: проф. д-р Пламена Йовчевска,

Колектив от ИАИ: Н. Котева, А. Саров, М. Михайлова, Д. Цвяткова

Срок: 36 месеца, Финансиран от  Фонд Научни изследвания (ФНИ), Базова организация ИАИ, партньори АУ-Пловдив, Икономически университет –  Варна.

Резултати по проект „ПОЗЕСИН“ по работни пакети:

• Колективът утвърждава добри практики за повишаване на добавена научна стойност в процеса на съвместното сътрудничество. Представен е междинен отчет на проекта пред ФНИ, приключен с финансов одит. Получената от рецензентите оценка е „много добра“, без нито една забележка.
• Широката общественост, СМИ и научната общност са информирани за научните резултати по време на пресконференция в БТА на 04.08.2021 г, участие в седем международни конференции, 19 публикации в реферирани и индексирани списания с IF и SJR, една колективна монография.
• Информационно обезпечение на проекта с теоретична платформа и емпирика. Извеждане на определи проблемни полета в подотраслите и секторите, които влияят за неустойчиво развитие на поземлените отношения и са причина за проява на дисбаланси в земеделието.
• Проведена е теренна работа, осъществени са дълбочинни проучвания и групова беседа за да се откроят процеси, влияещи върху поземлените отношения произтичащи от често променяща се нормативна среда. Извеждане на основополагащи причини за проява на дихотомия, както и проява на потенциални синергийни възможности въз основа на мненията на интервюираните лица, които са представители на различни заинтересовани групи.
• Анализ на възможни позитиви за българското земеделие предвид очаквани промени в развитието на поземлените отношения в страната. Търсене на синергии и моделиране на възможности през бъдещия период със CAPRI.
• Извеждане на алгоритъм за работещи решения и препоръки към заинтересованите органи и организации. Разкриване на механизми за добавяне на стойност при използването на земята като основна икономическа единица в селското стопанство, увеличаване на новосъздадената от отрасъла стойност за националното стопанство, подобряване на средата за функциониране на системната връзка производител-потребител. Проследяване на икономическите резултати при различни земеделски структури и разкриване на възможности за подобряване на социалната среда.
• Подпомага се развитието на младия научен състав, поставят се основи за нови научни изследвания и се оформят трайни партньорства.

През отчетната 2021 година колективът изпълни всички дейности предвидени в работните пакети на проект ПОЗЕСИН

3. „Социално-икономическа ефективност от използването на утайките от ПОСВ в селското стопанство” – АГРОРИНГ, ФНИ, Договор № КП-06-Н36/11 от 13.12.2019 г.

Проектът е по Договор Номер КП-06-Н36/11от 13.12.2019 година. Финансиране: Фонд „Научни изследвания“ на МОН, срок на изпълнение 13.12.19 – 13.12.22

 Базова организация :Институт по Аграрна икономика, както и водещи специалисти проф. д-р инж. Мартин Банов, председател на ССА и проф. д-р Светла Маринова от Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията( ИПАЗР)”Никола Пушкаров”. Партньор по проекта: Национален център за обществено здраве и анализи – НЦОЗА

Ръководител: доц. Божидар Иванов

Колектив от ИАИ: Хр. Башев, Д. Цвяткова, П. Симеонов, В. Стойчев

 Първият етап по проекта приключи и отчета е приет и одобрен от ФНИ. Основната цел на изследването е да установи социално-икономическите ефекти и измери икономическата ефективност на стопанско (микро) ниво от използване на утайките от ПСОВ в селското стопанство. Това се постига чрез сравнителен анализ на резултатите между конвенционалното и торенето с утайки при наблюдение на настъпилите промени в системата в производствената система и анализ на въздействието върху социалните, икономически и екологични аспекти на средата при прилагането на такива технологични решения.

Основните резултати са свързани с продължаване изследванията на влиянието от използването на утайки в земеделието върху различните земеделски култури и изследване на съпътстващите екологични аспекти на това отражение (водата, въздуха, почвите, климатичните промени и т.н.). Освен агрономически и технологичен въпросът с използването на утайките има социално-икономически измерения, които са разглеждани на микро (стопанско) и макро (екологична, социална и икономическа среда) равнище. Посредством интердисциплинарни подходи са предприети дейности да се разработят и приложат икономически методи за изчисляване икономическата ефективност и оптимизационна функция при различни технологии и практики.

4.“Оптимизиране параметрите на прецизното земеделие за подобряване ефективността на производството и проследяемостта на продуктите от селското стопанство“, КП – 06-Н36/5 от 13.12.2019, срок: 36 месеца, ръководител доц. д-р Божин Божинов, период 2019-2021, Базова организация АУ-Пловдив, партньор ИАИ, Финансиран от Фонд Научни изследвания (ФНИ).

Колектив от ИАИ: Божидар Иванов, Х. Башев, А. Саров, Д. Тотева

Механизацията и автоматизацията на работните процеси в земеделието доведоха до рязко съкращаване на необходимостта от работна ръка. Същевременно навлизането на високопроизводителна техника с възможности за прецизно (GPS) позициониране при извършването на редица операции и високи нива на автоматизация на отделните манипулации поставят изисквания както към операторите, така по отношение необходимостта от изграждане на цялостни системи за управление на работните процеси. Един от подходите да се постигне това, е като се увеличи значително обемът събирана информация за състоянието на полетата и културите във всеки един момент, така че да може адекватно да се реагира на моментните им изменения.

Основните предизвикателства пред по-широкото използване на различните сензори и датчици остават: (1) осигуряване на адекватно покритие на площите и културите, (2) възможности за непрекъснато събиране и предоставяне на данни, и (3) осигуряване на биологическа релевантност на събираните данни.

Настоящият проект има за задача да развие нови подходи към събирането, анализа и използването на данни за нуждите на прецизното земеделие. В резултат от изпълнението му ще бъдат предложени нови или модифицирани вегетационни индекси, заедно с нови подходи за агрегиране на данни (напр. многослойни многоспектрални карти), които ще бъдат използвани за разработване на напълно автономни системи за събиране, анализ и използване на данни в земеделието. Този подход не само ще направи практическото използване на прецизното земеделие по-осъществимо, но и ще осигури по-добра проследимост на партидите от селскостопанска продукция във фермата, като по този начин ще предостави възможности и за разширяването на тази проследимост към преработвателите и търговците. Това в крайна сметка ще отговори на нарастващото търсене на потребителите за проверима информация относно стриктното използване на добрите селскостопански и производствени практики в цялата верига на добавената стойност при производството, преработката и търговията с храни.

5.„Механизми и форми на аграрното управление в България“, ФНИ, Административен договор № КП-06-Н56 / 5 от 11.11.2021 г., Ръководител:  Храбрин Башев, Срок 36 месеца, Колектив: Б. Иванов, И. Боевски, Д. Петров, Сн. Благоева, Р. Гандева

 ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОЕКТИ И НАЦИОНАЛНИ НАУЧНИ ПРОГРАМИ, В КОИТО УЧАСТВА ИАИ ПРЕЗ 2022 г.

 –“CONtract SOLutions for Effective and lasting delivery of agri-environmental-climate public goods by EU agriculture and forestry”, CONSOLE, програма „Хоризонт 2020“ с участие на 13 страни в ЕС, (Д. Николов, И. Боевски)

Общата цел на CONSOLE е да насърчи иновациите в трайното доставяне на AECPG от селското и горското стопанство на ЕС, чрез изграждане на общност от практики (CoP), чрез проектиране и тестване на ефективни и ефикасни договорни решения, включително модели за сътрудничество и чрез разработване на договорна рамка подпомагане на изпълнението от множество участници.

-Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ (ННП-ХРАНИ)

 ННП се изпълнява и управлява от Консорциум, чрез споразумение за партньорство от шестима партньори, висши училища и научни организации:

Аграрен университет – Пловдив (АУ) – водещ партньор;

Българска академия на науките (БАН) – партньорска организация;

Селскостопанска академия (ССА) –  партньорска организация;

Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) – партньорска организация;

Университет за хранителни технологии – Пловдив (УХТ) – партньорска организация;

Тракийски университет – Стара Загора (ТУ) – партньорска организация.

Периодът за изпълнение на ННП-ХРАНИ е декември 2018г.- декември 2021г.

-Национална научна програма  „Интелигентно растениевъдство“, РП 4.2. Конкурентоспособност чрез интелигентно развитие, възложител МОН по решение на МС №886/26.11.2020, заповед от ССА №РД05-120/8.7.2021 г.

Общата цел на програмата е провеждане на фундаментални и приложни научни изследвания за създаване на  модели за роботизирани технологии, дигитални методи за диагностика и прогноза, както и за цифрово управление на земеделски стопанства с растениевъдно направление за осигуряване на устойчива и ефективна продоволствена система.

ННП – ИР се изпълнява и управлява от Консорциум, чрез Споразумение за партньорство от следните  партньори, висши училища и научни организации:

• Аграрен университет, Пловдив (АУ) –водещ партньор;
• БАН  (Институт по механика,  ИКИТ – ТТО SPACE TECHNOLOGY) – партньорска организация;
• ССА – партньорска организация: Агробиоинститут – София, ИПАЗР „НИКОЛА ПУШКАРОВ“, ИНСТИТУТ ПО РАСТИТЕЛНИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ „К.Малков” – Садово, ДЗИ – Генерал Тошево, ИЗН „МАРИЦА“ – Пловдив, Институт по земеделие – Карнобат, Институт по земеделие – Кюстендил, Институт по овощарство – Пловдив, Институт по полски култури – Чирпан, Институт по царевицата – Кнежа, Институт по фуражните култури – Плевен, ИКХТ – София, Институт по консервиране и качество на храните – Пловдив, ИНСТИТУТ ПО АГРАРНА ИКОНОМИКА – София;
• Тракийски университет, Стара Загора –  партньорска организация;
• Русенски университет   „Ангел Кънчев” –  партньорска организация;
• Национален институт по метеорология и хидрология, София –  партньорска организация;
• Висше военно морско училище „Н. Й. Вапцаров”, Варна – партньорска организация;

 Периодът за изпълнение на ННП – ИР е четири години,  декември 2020г. –  декември 2024г.

-„Оценка на Националната стратегия за устойчиви оперативни програми в сектора на плодове и зеленчуци в Република България за периода 2013-2018 г.” Ръководител доц. Божидар Иванов, изпълняван по Договор № 09-3300/78 от 30.11.2020 г. от Институт по аграрна икономика, с Възложител Държавен фонд „Земеделие”.

НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ И УЧАСТИЕ В МЕЖДУНАРОДНИ ПРОЕКТИ

• Укрепване на аналитичния капацитет и публичните дейности на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство”

Продължение на проект “Създаване на център за икономически анализи в селското стопанство – САРА”

Проектът е финансиран от Фондация “Америка за България”, с подкрепата на Изследователския институт по храни и аграрна политика на Университета Мисури

Ръководител: доц. д-р Божидар Иванов

Колектив: ас. Васил Стойчев, гл. ас. д-р Емилия Соколова, гл. експерт Атанаска Джоджова, ст. експерт Кремена Горчева

• Българо-китайски изследователски център за аграрно и селско развитие

                Координатор: Храбрин Башев

• Sustainable Hub to Engage into Rural Policies with Actors – SHERPA

Grant Agreement ID: 862448, 01.10.2019 г. – 30.09.2023 г.

ИАИ се явява като трета страна по Договора с European Rural Development Network /ERDN/, Poland

•  CONSOLE – CONtract SOLutions for Effective and lasting delivery of agri-environmental-climate public goods by EU agriculture and forestry

Grant Agreement ID: 817949, 01.05.2019 – 30.04.2022

Координатор: ALMA MATER STUDIORUM – Университет Болоня, Италия