Каква е конкурентоспособността на управленските структури на българското земеделие
Това бе една от основните теми, по които работиха учените от ИАИ през 2023 година
ЗАЩО някои ферми, който са с висока конкурентоспособност оцеляват за по-дълъг период от време, а други, макар и конкурентоспособни и по-големи – фалират. ЗАЩО изчезват най-много от малките и кои оцеляват? ЗАЩО при дълготрайно отчитане на намаляваща конкурентоспособност на фермите у нас в последните 20-30 години, не се стига до ефективни срества, които да повишат конкурентоспособността, което би се отразило и на доходността. Има много логично звучащи въпроси в практиката на българското селско стопанство, които правят темата за конкурентоспособността още по-актуална, особено в контекстта на най-новите предизвикателства. А когато тя е обвързана в общо заглавие и проучвания на водещи аграрни икономисти с темата за доброто управление на системите в селското стопанство, това е нещо различно и е повече от задължаващо – да се анализират резултатите от подобно изследване, да се разработят, огласят и приложат предложени сценарии. Напълно в духа на три изказани на глас основни пожелания, с които всички ние изпращаме 2023 година- управленците да се вслушват повече в гласа на учените, учените да са по-близо до практиката, а практиците- земеделските стопани и бизнеса да са по-отворени към добър мениджмънт и иновации в контекстта на устойчиво земеделие.
Конкурентоспособността на фермите в България и функционирането на системите на управление в селското стопанство бе представена много атрактивно, с богат илюстративен материал и на Международния годишен симпозиум на ИАИ, на 7 ноември, 23 г. от проф.д-р Храбрин Башев. Тя се се отчита като основна в научната тематика, по която продължи да работи ИАИ през 2023 година. Учените, съвместно с други водещи икономисти от различни институти, работиха успешно и по Проекта към ФНИ „ Механизми и форми на аграрното управление в България“, със срок за изпълнение три години и с отчет за първи етап, приет също с високата « много добра» оценка от УС на ФНИ.
Ето и някои от основните аспекти на подготвения в края на годината от проф. д-р Храбрин Башев /професор, Институт по аграрна икономика, Селскостопанска академия, София, имейл: hbachev@yahoo.com/
Доклад за конкурентоспособността на управленските структури в българското земеделие.
Ядката на отговора на поставените по-горе въпроси „ ЗАЩО“, според проф.Храбрин Башев, се крие в неадекватното, в смисъл едностранчиво оценяване на конкурентоспособността при фермите. Обичайно тя се изчислява чрез тяхната техническа и счетоводна ефективност, производителност , доходност, пазар и т.н. , като се игнорират критичните аспекти на управлението. А значимостта на това проучване е в предложената холистична рамка на конкурентоспособността на българските ферми, като се имат предвид икономическата, финансовата, но и управленската ефективност на фермите, като се се оценява абсолютната и сравнителна конкурентоспособност на управленските структури на българското земеделие. Тази система за оценяване включва 4 основни стълба и 4 критерия, 17 частни и 5 интегрални индикатора.
Първата оценка , базирана на данни от проучване, се посочва в Доклада, установява, че конкурентоспособността на българските ферми като цяло е добра.
С най-висока конкурентоспособност са кооперациите, корпорации и асоциации. Нивото на конкурентоспособност на едноличните търговци е добро и над средно за индустрията. Най-ниска е конкурентоспособността на физическите лица, която е на добро ниво, но под средното за индустрията.
Изследванията извеждат критични за конкурентните позиции на фермите : ниска производителност, доходи, финансова осигуреност, но и адаптивност към природната среда. Очертават се изводите, че тъкмо натам трябва се насочат обществената подкрепа и стратегии за управление. И това не е пожелателно, а предупредително: Ако не се вземат мерки за подобряване на управлението, подкрепа и т.н., много ферми ще престанат да съществуват в близко бъдеще. В някои случаи тъкмо характеристики като конкурентоспособност, размер, специализация, пазарна ориентация и екологично местоположение са от решаващо значение за определяне конкурентоспособността.
По-детайлно за рамката на изследването и илюстрация:
Как да се идентифицират критичните за конкурентоспособността на конкретните фирми фактори, които се оказват различни при големите и при малките по размер ферми, например / а и при разделенията по други признаци/, че да се предложат работещи решения:
Производствените, финансови и управленски способности на фермите да се конкурират са изследвани в специфичните пазарни, институционални и екологични условия. Основните „стълбове“ на конкурентоспособността на земеделските стопанства са 4: Икономическа ефективност (Производствен стълб), Финансова осигуреност, адаптивност (управленски стълб за текущо управление и ефективност) и устойчивост (управленски стълб за дългосрочна ефективност на управлението). За оценка на нивото на конкурентоспособност на българските ферми по система от 4 критерия, се засичат основен стълб и 17 конкретни и 5 интегрални индикатора . Този подход позволява оценка както на на абсолютното, така и сравнителното (с други управленски структури) ниво на конкурентоспособност. А също и да се определи конкурентният потенциал на фермата за всеки стълб и да се идентифицират критичните фактори, които дават конкурентни предимства и недостатъци (индивидуални показатели) на фермата. Индексът на конкурентоспособността на стопанствата от определен юридически вид се изчислява като средно аритметично на конкурентоспособността на стопанствата в съответната група.
«Подсказани“ решения:
Конкурентоспособността на нерегистрирани индивидуални, семейни и групови стопанства (физически лица) е най-ниска, докато други видове ферми са с много по-висока конкурентоспособност. Това означава, че историческата и сега действаща тенденция на прехвърляне на селскостопански ресурси и дейност от по-малко конкурентоспособните управленски структури на физическите лица към кооперативно, корпоративно и фирмено управление, с по-високи конкурентни предимства, ще продължи. Значителен дял от всичките физически лица в страната са с ниска конкурентоспособност. Ще рече, че голяма част от фермите на физически лица ще престанат да съществуват в близко бъдеще, ако своевременно не се вземат мерки за увеличаване на тяхната конкурентоспособност чрез: подобряване на управлението и преструктуриране на фермите, адекватно състояние и поддръжка.И още: фалити, трансформация в компании и съдружия, придобиване от по-ефективни структури и др. Две трети от корпорациите и асоциациите също имат под средните нива на конкурентоспособност за тази група, което показва необходимост от модернизация.
Съществуват значителни различия в конкурентоспособността на фермите в зависимост от тяхната продуктова специализация. Най-големи са отклоненията от средната стойност при физическите лица, специализирани в тревопасни животни, еднолични търговци, специализирани в смесено растениевъдство и корпорации и асоциации, специализирани в тревопасни животни и пчели. Тези отклонения са към средната стойност за подсектора за физически лица и корпорации и асоциации, специализирани в тревопасни, което показва, че продуктовата специализация на тази група ферми е по-важен фактор за тяхната конкурентоспособност, отколкото правният статут. За еднолични търговци, специализирани в смесени култури и производство и за корпорации и асоциации, специализирани в пчеларството, отклоненията са в противоположни посоки от средното за подсектора.
Стопанствата на физически лица доминират в основните производства (зеленчуци, цветя и гъби, тревопасни животни, свине, птици и зайци, смесено растениевъдство и смесено животновъдство) и предопределят нивото на конкурентоспособност на подотрасала, което е близо до средната стойност за този тип стопанства. Прочитът на това е, че има специализация за физически лица и практически няма конкуренция с други юридически видове в тези подсектори. Следователно може да се очаква, преструктурирането на холдингите на различни правни видове да продължи, чрез концентрация на ресурси в най-ефективните групи, диверсификация и/или промяна на специализацията, трансформация на правния вид на ферми и др.
