Доклада, с който Институтът по аграрна икономика – ССА, участва в Конференцията  „100 години висше аграрно образование в България“- 27-28 май 2021 г. / гр. Стара Загора, Студентски град, Тракийски университет/, бе  представен от гл.ас. Десислава Тотева. Тя обобщи  суровинния потенциал за производство на слънчоглед и пшеница по региони – като фактор за развитие на биоикономиката.

Целта на конференцията бе разпространението на нови знания и добри практики в областта на аграрните, биологическите и технически науки, засилването на връзките между различните университети и научни институти в България и чужбина, както и изграждане на устойчива връзка образование – наука – бизнес, като основа за развитие на икономиката, базирана на знанието.
Участията се разпределиха в 5 секции, както следва:
1. Секция “Животновъдни науки”
2. Секция “Растениевъдни науки”
3. Секция “Екология, околна среда и качество на храните”
4. Секция “ Аграрна техника и технологии”
5. Секция „Студенти и докторанти”

Разработката на научния екип на Института по аграрна икономика / гл.ас. Десислава Тотева, гл.ас. д-р Росица Микова, гл.ас.д-р Петър Маринов и проф..д-р Румен Попов/ изследва  сравнителните предимства за получаване на биомаса. В него са картирани  най-подходящите региони за развитие на биоикономически производства у нас.  В изследването се разглежда суровинния потенциал за производство на пшеница и слънчоглед в шесте района на планиране на България.

Още от въведението и целта на Доклада, представен  от гл.ас. Десислава Тотева:

Въведение

Въпросът с потенциала на биомасите от пшеница и слънчоглед в България е особено актуален през последните години. Биомасите са слама и слънчогледови люспи, които са изцяло екологичен възобновяем източник на енергия. Използването им като възобновяеми източници на енергия води до спад на въглероден диоксид, намаляване на енергийната зависимост, както развиване на нови производства. Нивата на вредните емисии са значително по–ниски, когато се изгаря екологична биомаса.

Сламата и слънчогледовите люспи, принципно се приемат за биогорива, предоставящи сравнително голям потенциал за производство на топлина. Изгарянето им се оказва рационално решение при производството на топлинна енергия, както за индивидуални потребители, така и в по големи централи. Посочваните предимства на сламата и слънчогледовите люспи като горива са: широкото им разпространение и лесната достъпност в селскостопанските райони; неутралността по отношение на отделяните въглеродни окиси, поради, която те се считат за екологично чист източник на енергия; фактът че те се явяват сравнително евтино гориво в сравнение с традиционните горива, тъй като в повечето случаи се получават като странични продукти от производството на зърно и слънчогледово семе.

Цел на изследване: Да разкрие сравнителните предимства за получаване на биомаса и да се картират най-подходящите региони за развитие на био икономически производства в шестте района на планиране на България.

Отзвук в медиите, виж публикацията в Агро.бг