„Мотиката и оралото хранят целий свет”.

Едва ли може да се измисли по-добър слоугън за периодично земеделско издание. Така е гласял слоугънът на сп. „Орало“, което наследява вестник „Орало“. Преди 130 години, през 1894, в печатница „Ступан“, собственост на Янко Забунов, излиза първият брой на вестник за земеделие „Орало“, като от следващата година той вече се печата в придворната печатница в София.

Вестникът става списание „Орало“ през 1895-та. По-късно, през  1908-ма, списанието е преименувано на сп. „Земеделие“- периодично издание за селско стопанство и земеделското движение в България.  Изданието е орган на Народното земеделско дружество и пръв негов редактор е Янко Забунов. Темите са актуални, следват преустройването на българското земеделие, бъркат в „сърцето“ на отделните земеделски отрасли и дават истинско рамо на земеделските дружества и кооперации. А това на практика е цяла България, защото тя е била преди всичко силно земеделска и ако обърнем израза – „силна, когато е земеделска“.  Спомних ди го тези дни, когато се чу, че отново търсим „Бранд България“. Някакъв такъв символ си струва да влезе в него.

Съвременното списание „Земедлие плюс“ има своята претенция и опит да се смята продължител и следовник  на традиционните първи земеделески издания и избира това заглавие за електронния си сайт: „Oralo.bg“.  Станислава Пекова, която е неговият издател и гл.редактор,  залага на продължената традиция. Тъкмо тя, според нея,  може да претвори провереното през годините, а и вековете,  в модерно биоземеделие, да щади земята, да преосмисли екологията, да развие  придружаващи производства.  В този смисъл темите стават все по-актуални. А сп. „Земеделие плюс“ отбелязва своя празник в годината, когато сп.“Орало“ има 130 годишен юбилей, и това е нещо като наш стремеж и обещание, твърди г-жа Пекова.

Органичността на българското земеделие, на земеделския  производител в Нова България след Освобождението, без съмнение са покълвали и са давали щедър плод в писаното слово, и в периодичното. Ставал е и обратен обмен. Разлиствало се е това дърво на взаимна връзка, на животворен сок, от корена.  Затова обичам да разлиствам стари земеделски и всякакви издания. Защото ни подсещат, че автентичното не е само по прашните рафтове и албуми. То може да е и в офиса, и в  литературата, и в  ежедневието. И това е пожелание, не само за сп. „Земеделие плюс“, а за всеки и всичко, което иска да остави следа и да живее, т.е. да е полезно.

Текст:Ваня Манолова

Снимка: Връчване на Грамота от СБЖ