Семинарът за резултатите по Проект АГРОРИНГ, за оползотворяване от утайките от ПСОВ в земеделието,  на Института по аграрна икономика и НЦОЗА, с участието на водещи специалисти /Кюстендил, 21-22.0623/, предизвика медиен отзвук. На него присъстваха и експерти от Министерство на земеделието и РИОС-София, учени от други институти, земеделци.

Заглавия в специализираните земеделски  медии: СИНОР. BG, AГРО.ТВ и др.

Ако биоутайките се приемат като почвен подобрител, фермерите могат да бъдат субсидирани

е заглавието на 1.СИНОР.BG, автор Екатерина Стоилова:

„Целта на изследването е да даде отговор на основните въпроси – защо на този етап утайките не се използват масово за наторяване поне на ерозиралите или слабо плодородни почви и защо родният бизнес изостава от останалите държави в Европейския съюз, инвестиращи немалко средства в проекти от кръговата икономика. Още повече, че България има дългогодишен опит във вторичното използване на утайките като биологичен тор далеч преди присъединяването на страната в ЕС, посочи директорът на Институт по аграрна икономика доцент Божидар Иванов на семинар в Кюстендил, с участието на земеделски производители и експерти от министерствата на земеделието и на околната среда, информира Синор.bg

Сравнителен анализ за използването на утайките от пречистените битови води между България и Франция, Германия, Полша, Чехия, Унгария и Румъния, показва, че до 2007 г. страната ни е била доста напред в използването на биологичните утайки. Постепенно обаче интересът рязко намалява и през 2020 г. вече сме изостанали категорично, като пред нас е дори Румъния, която в началото на 2000-та година е била доста след нас, а днес инвестира активно в подкрепа на екологичното земеделие, посочи Божидар Иванов.

„От разговорите със земеделски производители разбрахме, че основната причина за този дезинтерес у нас са изключително многото документи и разрешителни – около 13 към този момент, които фермерите трябва да представят, за да използват тези утайки”, посочи доцент Иванов. В анкетите, които земеделците са попълнили в рамките на проекта, като съществена пречка са посочили големите разходи, които са длъжни да направят за своя сметка за извършване на почвените анализи, което е задължително при торене с утайки. На декар се плаща по 300 лева за почвена проба и ако даден фермер притежава 1 500 декара земя, за които е належащо да осигури 30 проби, за да получи разрешителни от Българската агенция за безопасност на граните, тогава разходите достигат 900 лв., съобщи Даниела Цвяткова от ИАИ“, пише още СИНОР.BG

2.АГРО.ТВ, виж ТУК новина от Семинара в Кюстендил, излъчена на 23.06.23

3. Вестник Български фермер и електронното издание BGFERMER.BG отвори три свои страници по темата и семинара на партньорите по АГРОРИНГ в Кюстендил:

Фотогалерия от вестник „Български фермер“ /26 юни – 2 юли/, автор на статията Радина Иванова:

3. Уебсайтът на ССА отрази събитието със заглавие „ИАИ представи резултати от Проект за оползотворяване на утайки от пречиствателни станции“ и цитира публикацията на СИНОР.ВG