Научната статия е публикувана в кн. 2/2024 на сп.“Икономическа мисъл“ на БАН

Резюме

Целта на изследването е да адаптира методологията на новата институционална икономика и да предложи холистичен подход за адекватно разбиране на агрохранителния гавърнанс и за оценка на неговото качество. Агрохранителният гавърнанс се определя като сложна система с пет основни компонента: (1) аграрни и свързани агенти; (2) средства (правила, форми и механизми), които управляват поведението, дейностите и взаимоотношенията на агентите; (3) процеси и дейности, свързани с вземането на управленски решения; (4) специфичен обществен ред, произтичащ от процеса на гавърнанс; (5) резултати от функционирането на системата по отношение на реализацията на целите за устойчиво развитие. За оценка на качеството на агрохранителния гавърнанс в изследването ни е обоснована многомерна йерархична система от принципи, критерии, показатели и референтни стойности за добър гавърнанс. Първоначалната оценка на качеството на аграрния гавърнанс в България на базата на експертни и статистически данни показва, че то е на средно (европейско) ниво. По отношение на устойчивостта качеството е на добро равнище, докато по отношение на процесите, средствата и реда е на задоволително. Най-силните страни на аграрния гавърнанс са свързани със справедливостта и солидарността и с добре функциониращия публичен сектор, а най-слабите – с участието на заинтересованите страни и с ефективността на частния сектор.

Във въведението на статята се посочва, че въпросите за значението на гавърнанса (governance) 1 и за ефективността на различните му механизми и форми винаги са били в центъра на съвременния икономически анализ на аграрния и на хранителния сектор. През последните години сме свидетели на нови интензивни дебати относно съдържанието и ролята на гавърнанса на агрохранителните системи, в които се включват политици, мениджъри на ферми и на агробизнес, професионални организации, групи по интереси, международни организации, изследователи и цялата общественост. Едновременно с това се наблюдава огромен ръст в броя на публикациите на учени,работещи в различни дисциплини, относно отделни аспекти на гавърнанса на аграрния и на хранителния сектор по целия свят. Този нарастващ интерес се дължи на новите предизвикателства, свързани с агрохранителната сигурност и безопасност, с неравенството в разпределението, със силовите позиции на агентите, с опазването на околната среда, с изменението на климата и т.н., както и на подчертаната необходимост от трансформация на агрохранителната система.
Посочва се че в днешно време има принципно разбиране, че качеството на гавърнанса е критичен фактор, който (до голяма степен) предопределя състоянието на аг-рохранителните системи и техния потенциал, предизвикателства и перспективи на развитие и се се подчертава, че гавърнансът е нещо, което в значителна степен предопределя способността на агрохранителната система да се трансформира в отговор на съвременните предизвикателства.

Авторите напомнят, че в българския език няма подходящ термин за пълно характеризиране на категорията „governance“, като се използват различни недобре отразяващи същността ѝ преводи – управление, мениджмънт, ръководене, дирижиране, нормативна уредба и т.н. За да се разкрие по-точно същността на тази категория и да се избегнат недоразумения с изследователи в други области, в случая те използват
понятието с българската му транскрипция „гавърнанс“, каквато практика вече имав България сред специалистите в тази област, в медиите и в (по-)широката управленска и бизнес практика.

Това от своя страна предполага, че самият гавърнанс може да се управлява и е
„нещо, което може да бъде подобрено от някого или някак си“.

Преглед на скорошни изследванияна на гавърнанса на агрохранителни системи обаче установява, че той е недостатъчно проучен и има „множество изследователски въпроси на дневен ред“.

В статията е обобщено, че основните подходи за разбиране и за изучаване на гавърнанса могат да бъдат разгледани в пет направления, всички от които трябва да бъдат включени в съвременния подход за дефиниране и оценка на гавърнанса на агрохранителната система. Разгледан е първо, подходът на политическите науки, който разбира гавърнанса катоагенти (индивиди, агенции, организации и др.), управляващи (govern) и/или участващи в гавърнанса – президент, парламент и др. Традиционното, по-тясно разбиране на този подход разглежда гавърнанса като синоним на правителство (публична власт и администрация), докато по-широкото разбиране включва нови актьори като несуверенни и неформални агенти извън държавната система – международни и неправителствени организации, наднационални институции като Европейския съюз и др.
Акцентира се, че съвременното разбиране за гавърнанс включва всички заинтересовани агенти (органи, организации, групи, индивиди), свързани с агрохранителната система, които я управляват или участват в нейното управление. Например политици, публична (държавна) бюрокрация, предприемачи и мениджъри, собственици на ресурси, наета работна ръка, доставчици и купувачи, професионални организации, групи по интереси, жители и крайни потребители – всички те са част от агрохранителния гавърнанс. Целта е да се подчртае, че цялостният анализ трябва да включва не само формалните, но и „фактическите“ участници в гавърнанс и че частният и колективният гавърнанс често са много по-ефективни от държавната бюрокрация по отношение както на компетентността, така и на разходите.
На второ място е анализиран традиционния подход на икономическата наука (политическата икономия), определящ гавърнанса като средства (правила, механизми, форми и др.), които управляват поведението, дейността и взаимоотношенията на агентите.
Статията обобщава, че новата институционална икономика разглежда гавърнанса като създаден от човека инструмент или средство (като закон, доверие, организация и др.) за структуриране на поведението, дейностите и отношенията на агентите и за „минимизиране на разходите за трансакция“.

На трето място е разгледан подхода на на науката за мениджмънта, който определя гавърнанса като процес на управляване (governING) – процес на вземане на решения и процес, чрез който решенията се изпълняват или не се прилагат в обществото, държавата, индустрията, организацията и т.н.

Още за различните направления и подходи за разбиране изучаване  за агрогавърнънс и оценката му за България, както  и цялата научна статия в сп.“Икономическа мисъл“ може да бъде намерена и свалена ТУК

Линк към статията: https://etj.iki.bas.bg/agricultural-and-natural-resource-economics-environmental-and-ecological-economics/2024/07/24/sashtnost-i-ocenka-na-agrohranitelniya-gavarnans

 

Цитираната научна статия представя резултати по Проекта AGROGAVERNANCE към ФНИ.

Друга  публикация и фотогалерия от работна среща по Проекта, ТУК