Участвайте активно в програма „Хоризонт Европа“!
За това призовава Мария Габриел, комисар по Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж.
Интервюто е част от брой 141 на сп. „Българска наука“ – виж повече за броя от тук: https://nauka.bg/bgnauka141/, в който ще прочетете за :
XI Софийски фестивал на науката ще се проведе на 15 и 16 май 2021 г. в София Тех Парк и на 17 и 18 май 2021 г. дигитално за ученици.
Основните акценти в интервюто с комисар Мария Габриел:
Каква е ролята на комисаря за развитието на иновациите и научните изследвания?
За мен е чест и отговорност да отговарям за този всеобхватен ресор, включващ научните изследвания и иновациите, образованието, културата, младежта. Ресор, който за периода 2021-2027 г. ще има най-силния бюджет досега за тези ключови за Европа политики.
Поуките от пандемията ни показаха колко е важно Европа и светът да бъдат по-добре подготвени и устойчиви на кризи, както и да бъдат укрепени технологичния суверенитет на ЕС и неговото вътрешно сближаване. За да осъществим амбициите си, е необходимо да възприемем нов ориентиран към бъдещето стратегически икономически модел, който се базира на научните изследвания и иновациите.
Какво е новото в програмата „Хоризонт Европа“?
„Хоризонт Европа“ подкрепя водещите до пробив иновации, помага на изследователите и новаторите да разработват и внедряват своите идеи. Тя обединява най-добрите таланти и осигурява научноизследователски инфраструктури на световно равнище.
Благодарение на участието на европейските граждани в широкия консултативен процес успяхме съвместно да създадем балансирана програма, основана на три стълба и четвърти междусекторен компонент.
Първият стълб е „Високи постижения в научната област“ и ще бъде подкрепен от Европейския научноизследователски съвет, действията „Мария Склодовска-Кюри“ и от разработването на научноизследователски инфраструктури.
Постигнахме и 22%-но увеличение на бюджета за Европейския научноизследователски съвет (16 милиарда евро) спрямо „Хоризонт 2020“. Той цели укрепване на високите постижения чрез отлични научни проекти при осигурено гъвкаво и дългосрочно финансиране. Това дава възможност на изследователите да разгърнат научния си потенциал и креативност.
Вече обявихме първите покани за проектни предложения за стартиращи грантове и консолидирани грантове. Единственият критерий за подбор са отличните научни постижения. Целта е да създадем и в България, както и в други държави от ЕС, еднакви условия на кандидатстване и конкурентност.
Вторият стълб е „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“. Той ще предложи конкретни и ефективни решения за справяне с най-големите предизвикателства за икономиката и обществото ни чрез шест тематични клъстера, като обхваща практически всички дисциплини – от промишленото производство, включително роботиката и изкуствения интелект, до авангардните технологии за транспорт и мобилност. От наблюдение на Земята и мониторинг на околната среда до нови технологии за устойчиво производство и съхранение на енергия.
За първи път програмата поставя фокус върху културата и творчеството. За съхраняване и популяризиране на европейското културно богатство предвиждам създаване на Европейски облак за културно наследство. Той ще е от полза на творците за опазване на уникалното европейско културно съдържание, включително и на местно ниво.
Новост по програмата са също така мисиите и партньорствата.
Петте мисии имат за цел да допринесат с решения на някои от най-големите обществени предизвикателства. Това са мисиите за постигане на 100 неутрални по отношение на климата градове до 2030 г., добро състояние на почвите и храните, добро състояние на океаните, моретата и крайбрежните и вътрешните води , адаптиране към изменението на климата, 3 милиона спасени животи от ракови заболявания.
В момента мисиите са в подготвителна фаза и се изготвят плановете за прилагането им, което ще им позволи да навлязат в етапа на изпълнение през втората половина на годината. Продължаваме консултациите с гражданите. Ето защо насърчавам читателите Ви да представят своите идеи и предложения за това как мисиите да бъдат по-ефективно дефинирани и изпълнявани.
Имаме новости и по отношение на партньорствата. Те ще осигурят сътрудничество между публични и частни участници, но ще търсим и повече въздействие, как да комбинираме ресурс за по-бързи и ефективни резултати. Новите партньорства ще бъдат 49 спрямо 120 в „Хоризонт 2020“. През февруари предложих първите 10 европейски партньорства. Всяко едно от тях цели подобряване на готовността и реакцията на Европейския съюз в ключови области.
Второ, друга важен нов елемент е третият стълб по програмата, обединяващ Европейския съвет по иновациите (ЕСИ) и взаимодействието му с Европейския институт за иновации и технологии (EIT), с цел създаване на интегрирана европейска иновационна екосистема.
ЕСИ с бюджет от 10 милиарда евро ще предоставя подкрепа на новаторите чрез два основни инструмента за финансиране — Изследвач за ранните етапи на създаване на иновативните продукти и Ускорител за внедряването им на пазара и мащабиране на производството. Предлага се и смесено финансиране, което съчетава частен капитал и безвъзмездни средства. Амбицията ни е ЕСИ да се превърне в европейска «фабрика за еднорози“ на принципа „обслужване на едно гише“ в подкрепа на стартиращи предприятия и МСП за тяхното разрастване на пазара.
В резултат на успешната пилотна фаза на ЕСИ през 2020 година, постигнахме подкрепа за 5000 предприятия в Европа с над 4.3 милиарда евро инвестиции. 24 български предприятия са получиха подкрепа в общ размер на 7.6 млн. евро, 15 от които са стартиращи предприятия.
Много е важно обучението по предприемачество и развитието в бизнес общността за създаване на местни иновационни екосистеми. Ето защо дейността на ЕСИ ще бъде допълвана от Европейския институт за иновации и технологии (EIT). Предвиждаме създаването и на нова общност за знания и иновации, посветена на културните и творчески индустрии. В рамките на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) предложих и нова „Регионална иновационна схема“, която ще подкрепи изграждането на местните и регионалните иновационни екосистеми.
Целта е да изградим такива връзки между ЕСИ и EIT, че взаимно да се допълват и допринесат за създаването на интегрирана европейска иновационна екосистема, така че Европа да застане начело на стратегическите технологии и иновации.
Насочвам вниманието и върху четвъртия компонент на програмата, който ще гарантира разпространението на високи научни постижения във всички държави и региони.
Амбицията ми е чрез стратегия за разширяване да намалим разделението между държавите членки по отношение на научните изследвания и иновациите. Средствата са тройно увеличени – 3 милиарда евро спрямо сегашните 900 млн. евро по „Хоризонт 2020“.
Предвиждаме редица нови мерки, като например финансова подкрепа за присъединяване към съществуващи вече консорциуми. Така ще предоставим възможност на държавите да изградят капацитет и да бъдат стимулирани да създават иновации, носещи ползи за гражданите.
Бих искала също така да подчертая, че е много важно да изградим синергии на програма „Хоризонт Европа“ с „Еразъм+“, фондовете на кохезионната политика и другите програми на ЕС. Това ще ни позволи да постигнем максимална ефективност и въздействие на всяко евро, инвестирано в наука и иновации.
И не на последно място, бих искала да споделя, че по моя инициатива бе изготвен Съвместен план за действие между Европейската комисия и Комитета на регионите за следващите 2 години. Той се съсредоточава преди всичко върху изграждането на гъвкав механизъм за синергии между програмите на регионално и местно ниво.Какво бихте посъветвали българските учени, за да имаме повече участия в проекти по „Хоризонт Европа“
Гордея се, че България реализира успешно участие по програма „Мария Склодовска Кюри“. Процентът на успеваемост е 22%, което е доста над средната стойност за останалите държави членки – 12%. 200 български изследователи в 61 организации са се възползвали от тези действия.
„Мария Склодовска-Кюри“ е отлична възможност за българските учени и институции да се свържат с партньори в цял свят. Очаквам те да проявят още по-голяма активност през този програмен период.
Българските учени добре знаят кои са трудностите и предизвикателствата. Виждам програма „Хоризонт Европа“ като много добра възможност за тях. За да се възползват максимално от подкрепата, която предлагаме, е важно максимално да се популяризира информацията, която ще им е полезна за подготовката на успешни проектни предложение и реализацията им.
Има два важни аспекта за подобряване на шансовете за участие в програмата за българските учени и новатори. Първо, да се проучи подробно информацията за програмата и нейните правила и процедури за кандидатстване и оценка. Второ, да се установят контакти с партньори от други държави от ЕС, за да се обсъдят идеи и да се включат в консорциуми с потенциал за кандидатстване с конкретни проектни предложения.
Мрежата от национални звена за контакт е основната структура за предоставяне на насоки, практическа информация и помощ по всички аспекти на участието в „Хоризонт Европа“. Предвиждаме специален механизъм за тяхната подкрепа. Целта е да се засили дейността на националните звена за контакт и да се подобри качеството на предложенията на кандидатите от държави членки.
Националните звена за контакт ще организират информационни дни, обучения и семинари, консултации. Освен това, предвиждаме мерки за подкрепа, като например предварителен преглед на предложенията с проверки за допустимост и устойчивост, проверка за приложимост на концепцията, както и действия, насочени към работа в мрежи и намиране на партньори.
Друг начин за получаване на информация за бъдещите покани е чрез портала за финансиране и обществени поръчки, както и чрез многобройните уебинари на „Хоризонт Европа“.
Важно е кандидатите внимателно да се запознаят с условията на поканата за представяне на предложения и да обърнат специално внимание на трите критерия за оценка – високи постижения, въздействие и качество на изпълнението, като вземат предвид не само целите и научната методология, но и очакваното въздействие.
Насърчавам българските учени и новатори, публични органи, университети, професионални сдружения, компании, клъстери, да работят и си сътрудничат с европейски партньори, което ще подпомогне кандидатстването им за поканите по „Хоризонт Европа“.
Вярвам, че чрез участие в консорциумите се осигурява ценна подкрепа за научните изследователи. Ето защо искаме да насърчим учените и организациите да обменят опит помежду си и да се обединяват в научноизследователски общности. Това може да се осъществи, например, чрез Европейския научноизследователски съвет, който предоставя подкрепа на изследователите за разработване на научни постижения на границите на познанието.
Съветвам изследователите да следят богатата информация онлайн, да установят контакт с експерти от екипа ми, да присъстват на информационни дни за допълнителни разяснения, както и да се свържат с българското национално звено за контакт, което може да предостави насоки и практическа информация по всички аспекти на участието в „Хоризонт Европа“.
Вярвам в потенциала на българските учени за осъществяване на научни открития на границата на познанието.
Какви ще са фокусите за тази и следващите години от програмния период за „Хоризонт Европа“?
Първият програмен период на „Хоризонт Европа“ е обхванат от стратегическия план, в който се определят стратегическите насоки за първите 4 години, а именно периода 2021-2024 г. Стратегическият план се съсредоточава върху справяне с най-неотложните екологични, обществени и икономически предизвикателства в Европа и подпомагане за устойчиво възстановяване от кризата.
Поуките от пандемията ни показаха колко е важно да бъдем по-добре подготвени за извънредни ситуации и да изградим по-устойчива икономика. „Хоризонт Европа“ ще спомогне за ускоряване на двойния екологичен и цифров преход и ще подкрепи необходимата трансформация на нашите икономики и общества.
Програмата ще спомогне и за борба с раковите заболявания и адресиране на други предизвикателства в областта на здравеопазването, ще допринесе за възстановяването на нашите екосистеми и биологичното разнообразие, опазването на културното ни богатство, както и насърчаването на устойчива и безопасна мобилност за всички.
За тази цел се нуждаем от научни изследвания на границата на познанието и революционни иновации. Ще се съсредоточим и върху укрепването на нашата база от знания чрез авангардни научни изследвания, финансирани от Европейския научноизследователски съвет, ще засилим мобилността на изследователите чрез действията „Мария Склодовска-Кюри“. От друга страна, Европейският съвет по иновациите във взаимодействие с Европейския институт за иновации и технологии ще подкрепи създаването на технологични шампиони и ще допринесе за изграждане на интегрирана европейска екосистема.
И накрая, един от основните ни приоритети ще бъде подпомагането на всички държави членки да повишат своите високи постижения и капацитет за иновации.
Как виждате България в европейската научна карта и кои са ни плюсовете?
България притежава редица конкурентни предимства, като например висококвалифицирани таланти, специализирани в цифрови технологии. Това определя страната като привлекателна дестинация за създаване на стартъпи, тъй като 54 % от опитните предприемачи решават къде да създадат предприятие въз основа на наличието на таланти.
Съгласно европейската класация за иновации – European Innovation Scoreboard 2020, България независимо, че е „скромен новатор“, е над средното ниво на ЕС спрямо индикаторите „заетост в бързо развиващи се предприятия от иновативни сектори“, „дизайн на приложения“ и „приложения със запазена търговска марка“.
Разходите на България за научноизследователска и развойна дейност на глава от населението нареждат страната на 21-ва позиция в ЕС-27. Бих искала да наблегна, че през последните няколко години резултатите в областта на иновациите в България са се подобрили с 6,9 %.
Страната ни има и други силни страни – например, динамични екосистеми за иновации в авангардните технологии, като изкуствения интелект и блокчейн технологиите.
Освен това, по отношение на новото поколение новатори, стартиращи предприятия в областта на цифровите технологии и биотехнологиите, България заема добра позиция спрямо останалата част от Европа.
Като добра практика бих посочила инициативата Startup Village, която стартирах преди година. В резултат на тази инициатива, в Европа, България е първата държава създала стартъп-село с примера на Челопеч.
Важно е да отбележим, че страната вече разполага с жизнеспособни екосистеми от стартиращи предприятия със създадени хъбове за стартъпи. Това означава, че България има потенциал да се превърне в европейски център за стартиращи предприятия в областта на цифровите технологии.
България значително подобри участието си и в рамковата програма за научни изследвания и иновации. Например, по линия на „Хоризонт 2020“ за българските участници бяха отпуснати 145 млн. евро, което представлява увеличение с повече от 40 % в сравнение със 100 милиона евро по предишната седма Рамкова програма за научни изследвания и иновации.
Искам да обърна също така внимание, че българският бизнес почти удвои участието си в програма „Хоризонт 2020“, като бяха сключени договори с почти 200 малки и средни предприятия на обща стойност 34 милиона евро, в сравнение с предходната рамкова програма, при която имахме 107 малки и средни предприятия и финансово участие в размер на 17 милиона евро.
Успешен проект от България е проектът MaXIMA, който помогна на Техническия университет – Варна да установи високи постижения в триизмерното компютърно моделиране на туморите на гърдите.
България разработва децентрализирана иновационна екосистема с няколко центъра в цялата страна. Важно е те да са добре свързани на местно равнище, но и на равнище ЕС.
Бих искала да посоча и два водещи проекта за центрове за отлични постижения с подкрепата на „Хоризонт 2020“ и Европейския фонд за регионално развитие.
Първият е GATE в София, който допринася за интегриране и разширяване на научните постижения и иновации в приоритетни области като големите данни и изкуствен интелект на регионално и европейско ниво.
Другият проект е PlantaSYST в Пловдив, който си поставя за цел превръщането на фундаменталните научни изследвания в устойчиви биотехнологични технологии.
Националните стратегически документи, като Националната иновационна стратегия за интелигентна специализация и Националната стратегия за развитие на научните изследвания, са установили силните и слабите страни на българската система за научни изследвания и иновации и набелязали съответните мерки.
Учените, новаторите и предприемачите са основните двигатели на технологичния напредък, икономическия растеж и създаването на работни места. Изграждането на силна иновационна екосистема изисква време, но също така и достъп до ресурси, като инвестиции и таланти, партньорства между публичния и частния сектор, иновационни мрежи, които създават благоприятен климат за новаторите и насърчават приобщаването.
Считам, че България има потенциал да изгради стабилна и интегрирана иновационна екосистема в подкрепа на стартъпите, малките и средни предприятия, както и иновативните предприятия.
Скоро беше онлайн събитието „Официален старт на РП „Хоризонт Европа“ в България“, кое е най важното, което българските учени можаха да вземат от него и къде може да се гледа запис (ако има такъв)?
Основното ми послание към българските учени е: участвайте активно в програма „Хоризонт Европа“!
Една от целите на „Хоризонт Европа“ е да насърчи основано на високи научни постижения участие от всички държави членки и да подпомогне сътрудничеството в областта на научните изследвания и иновации. Тази цел се подкрепя, от една страна, от конкретни мерки, насочени към разширяване на участието на държавите членки за преодоляване на различията в областта на научните изследвания и иновациите, и от друга страна – чрез редица административни опростявания на процедурите за кандидатстване и изпълнение на проектите.
Искаме програмата да бъде по-отворена, приобщаваща и възможно най-достъпна за кандидатстване. Участвалите в предходните рамкови програми са запознати с основните характеристики. Но имаме нужда и от нови участници, от новатори и научноизследователски организации, които са готови да издигнат своите научни изследвания на европейско равнище, които са отворени за сътрудничество с други учени и организации от Европа и извън нея. „Хоризонт Европа“ предоставя възможности за това.
Вярвам, че с помощта на „Хоризонт Европа“ българските изследователи и новатори ще допринесат решително за възстановяването на Европа и ще участват ефективно в двойния екологичен и цифров преход.
Не се колебайте да се регистрирате и участвате в Дните на научните изследвания и иновациите на 23-24 юни. Очакваме Вашите идеи и визия за бъдещето на научните изследвания и иновациите в ЕС!
