Оценка на устойчивстта на българското селско стопанство
Разработката е част от научноизследователски проект ХТАИ – 145 „Устойчивост
на селското стопанство в България“ (https://zem.alle.bg), финансиран от
Селскостопанска академия, със срок на изпълнение 2017-2018 г. В книгата са
включени анализи и изследвания, които са част от научноизследователската
дейност през втората година по проекта.
Авторски колектив:
проф. д.р Храбрин Башев, проф. д.р Нина Котева,
доц. д-р Диляна Митова, доц. д-р, Божидар Иванов
доц.д-р Минка Анастасова-Чопева, гл.ас. д.р Десислава Тотева,
гл.ас. д.р Ангел Саров, гл.ас. д-р Емилия Соколова, ас. Кристина Тодорова,
Антон Митов, д-р Димитър Ванев
ОЦЕНКА НА УСТОЙЧИВОСТТА НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛСКО СТОПАНСТВОhttps://www.iae-bg.com/wp-admin/edit.php
Още:Направените от изследването изводи могат да послужат за подобряване на подходите на системата за оценка на аграрната устойчивост в нашата страна.
Първо – резултатите за равнищата на обща и частна устойчивост на национално и стопанско ниво са сходни, при прилагане и на еднакви и различни тегла на принципите за устойчивост във всеки стълб на устойчивост. Второ, резултатите от апробацията на разработената система за оценка на аграрната устойчивост в нашата страна показва, че интегралната устойчивост на българското селско стопанство е задоволителна, при сравнително по-високо ниво на икономическата и екологическата устойчивост, и по-ниски нива на управленческата и социалната устойчивост. Трето – Аанализът на управленческата устойчивост на българското селско стопанство установи, че за нейното повишаване са критични: усъвършенстването и адаптирането на политиката по ОСП, съгласно стандартите на ЕС и според спецификата и нуждите на земеделските производители; хармонизирането на аграрната политика за засилване на желаните ефекти в селското стопанство и повишаване на удовлетвореността на бенефициентите; засилване на контрола върху изпълнението на политиките в аграрния отрасъл; засилване на демократичността в управлението, с акцент не само в представителността, но и в активното участие на заинтересованите страни в процеса на вземане на решения; фокусиране върху подобряването на прозрачността в управлението; предоставянето на повече възможности за достъп до информация и подобряване качеството на информационните услуги; разширяването на свободната конкуренция на стоки и услуги, достъпа до пазари, и конкурентното разпределение на обществени средства; и засилването на неформалната система, коректността във взаимоотношенията, и външния контрол. Четвърто, анализът на икономическата устойчивост на българското селско стопанство установи, че е добро равнището на икономическа устойчивост;
