От 15 до 17 март, 2023 г.в Комплекс „Марково“, край гр.Пловдив, екипът на проект „Механизми и форми на аграрното управление в  България“, финансиран от Фонд научни изследвания, с ръководител проф. д-р Храбрин Башев и участие на други учени от Института по аграрна икономика, организира дискусии по групи и общо заседание. На него се отчете работата по пакети и резултатите от изследванията преди  завършване на Първия етап от тригодишния проект. Изказана бе и благодарност към Фонд научни изследвания, който подкрепя и финансира проекта, с оглед на значимостта и актуалността на темата за аграрното управление. Очертаха се перспективи на това взаимодействие в  бъдещите дейности по проекта. С видео участие се включиха проф. Майкъл Сякута (Университет на Мисури) от САЩ и Снежана Благоева (докторант в ИАИ) от Брюксел.

Проект AGRO-GOVERNANCE обединява усилията на учени работещи в областта на Новата институционална икономика от водещи български и американски изследователски центрове – Институт по аграрна икономика, София, Университета в мисури, САЩ,  УНСС София, Нов български университет, София, и  Аграрен университет Пловдив. Той е финансиран от  Фонд научни изследвания (Административен договор № КП-06-Н56 / 5 от 11.11.2021 г.) и е със срок за изпълнение три години.

Проектът има активно разработен  Уебсайт

В началото на общата работна среща, проф. д-р  Храбрин Башев обобщи като успешна и добре организирана, с голяма активност в дискусиите, работата преди  предстоящото приключване  на Първия етап. Разпределени бяха предстоящите задачи. Ръководителят на проекта акцентира на състоялите се дискусии и  работата по групи за базисното  формулиране на основните понятия и категории в аграрната икономика и governence /аграрно управление/. Той подчерта целта:  да се обогати  науката, но и  да се стигне до приложими и полезни изводи и резултати  на изследванията. Търсеният в практиката ефект  е да се  усъвършенстват механизмите и формите на аграрното управление у нас и да се подпомогнат земеделските стопанства и производство.  В този дух, на 15 март, в  Марково, се състояха оживени разисквания по групи /с преглед  на класическата научна мисъл и открития на Нобелови лауреати, но и на нуждата от адекватна  икономическата система в новите условия/. На тях един от акцентите бе изясняването на  понятията права и правомощия и връзката им с икономическото разбиране и анализ на институциите и институционалната  среда.

В  заключителния за първи етап доклад, доц.Минко Георгиев /Аграрен университет – Пловдив, ръководител на работен пакет/обобщи дуализма  в новата институционална икономика /НИЕ/.  Той проследи работата по обобщаване на  научния опит при изследване на дуализма в идеята за икономическа организация – институционална среда и „governence structure“. Дискусията продължи по въпроси дали и как  договорът и пазарът  действат като институции.  Втората част на изследването, за  дуализма при определяне на същността на трансакционните разходи, събуди продължение на дискусията „Можем ли да търсим трансакционни разходи извън рамките на размяна“, как могат да се измерят, минимализират или оптимизират трансакионните разходи, кое е доброто сечение между производствени и трансакционни разходи, с цел с по-добро управление и дълготраен ефект за производството. Проф. д-р Храбрин Башев и доц.д-р Божидар Иванов от ИАИ илюстрираха тезите си с актуални въпроси от съвременната реалност в българското земеделие и агроикономика, при различен тип стопанства.

Ръководителят на проекта, проф.д-р Храбрин Башев уточни, че все повече в академичните, правителствени и бизнес среди, се обсъжда нова развиваща се концепция за „добро управление“. Докладът на доц.д-р Божидар Иванов, ИАИ /работни пакети 2 и 3 / бе за системата на управление  в българското селско стопанство. Той представи, разработения съвместно с проф. д-р Храбрин Башев, апробиран холистичен интердисциплинарен подход за оценка на качеството на аграрното управление в България и оценка на съответствието му на принципите на добро управление /good governence/в ЕС. 

Представеният нов подход включва: дефиниране на съдържанието и компонентите на системата за аграрно управление (институционална среда, механизми и форми на управление, процес на управление, агенти на управление, и системност); формулиране на принципите на доброто аграрно управление (добро законодателство, подпомагащи неформални правила, добре работещ публичен сектор, добро работещ частен сектор, добре работещи пазари, висока прозрачност, активно участие, висока ефективност, добро лидерство, справедливост и солидарност, високо ниво на  синергия. Подходът уточнява аспектите на оценка за всеки принцип и  идентифицира  най-добрите индикатори за всеки аспект. Включва избор на критерии и референтни стойности за оценка на качеството на аграрното управление по всеки показател. И в крайна сметка представя  интегрална оценка за добро управление.
Доц. д-р Божидар Иванов илюстрира първоначалната оценка въз основа на  два типа данни: статистически и експертни.Тя показва, че:
 Интегралният индекс на управление на българското земеделие е на умерено ниво с оглед на перспективата за ЕС. Най-високите резултати се постигат при принципите на справедливост и солидарност и добре работещ публичен сектор, докат при  работещия частен сектор и участието на заинтересованите страни, резултатите са най-ниски.

В обобщение на работата, преди приключването на Първия етап на проекта, докладите и изказванията подчертаха амбициозността и значимостта му, както в научен, така и научно-приложен аспект, който трябва да се доразвие по дейности в следващия етап.