За някои изследвания, книги и научни публикации на доц. д-р Иван Боевски по темата
Кой казва,че българинът не иска да се сдружава в кооперации. Овехтяла дума от пожълтелия албум или модерна визия и креативен мениджмънт е кооперацията в 21 век.
Темата е една от основните в научната дейност на доц.д-р Иван Боевски, Институт по Аграрна икономика към ССА. В научните си разработки и книги той се занимава с обясняването на съществуването, развитието и възможния бъдещ дизайн на феномена кооперация. Изследва „двойствената природа” на кооперацията като ключова характеристика, внасяща значителни затруднения при изучаването ù, както и необходимостта от интердисциплинарен подход. Чрез научните методи на анализна различните дефиниции, както и релевантните кооперативни теории, са идентифицирани проблемите пред съществуващите кооперации и възможностите за възникване на нови. Резултатите показват, че устойчивостта на кооперацията през 21. век зависи от възможността ù да идентифицира и се изправи пред предизвикателствата, възприемайки нова модерна визия и креативен мениджмънт.
Организационните форми на кооперирането водят началото си от зората на човечеството, изследва ученият. Модерната кооперация обаче, в научната литература, се датира от 1844 г.
В друго изследване доц.д-р Боевски верифицира следната хипотеза: „Правилно прилаганият стейкхолдър мениджмънт играе положителна и важна роля за успешното и устойчиво развитие на кредитните кооперации в България“днес.
Малко история от публикациите на доц.д-р Иван Боевски:
По българските земи кооперативни формирования се срещат още от времето на траките и чрез различни трансформации са достигнали до наши дни . В зората на възникването и утвърждаването (първата половина на 20-и век) модерните кооперации в България играят важна роля и изпълняват значими икономически и неикономически функции и задачи както за своите членове, така също и за локалната, регионалната и националната икономика. Те са изключително креативна за времето си структура (организационна форма), използваща синергийния ефект чрез създаване на комплексна кооперативна мрежова структура, наречена кооперативно дело (кооперативна система). В себе си тя комбинира дейности като: спестяване, кредитиране, финансиране, снабдяване, преработка, логистика, маркетинг, одит, консултиране и лобиране. Нещо повече, те проникват в почти всички сфери на живота на българина.
През последните години възникването и утвърждаването на нови кооперации в традиционните за кооперативната икономика браншове (земеделие, финансиране, търговия) е относително рядко явление. Освен това съществуващите кооперации се сблъскват с редица проблеми от теоретико-научен, идейно-визионен, политически, правен и практико-приложен характер. Това е характерно за Европа, но особено ярко е изразено в България. Във връзка с това е необходимо да се подчертае, че у нас почти всеки има мнение за кооперацията, така както и почти всеки българин е компетентен по въпросите на футбола. Затова и мненията за феномена кооперация са толкова, колкото и хората, вземащи отношение за тях, и те варират между две крайности. От една страна, че кооперациите са нещо затворено в клетката на традицията и принадлежащо на миналото. Че те са нещо старо, изостанало, наслоено с прах и мухлясало, нещо социалистическо, социално, общополезно и същевременно никому ненужно. От друга – че кооперацията е адаптивна и в условията на глобализирания и високотехнологизиран свят, има бъдеще в много сектори и сфери. Последното мнение се споделя напълно от Европеската комисия, изследва доц. д-р Иван Боевски в научните си разработки. В тях той прогнозира какви са перспективите, потенциала и мястото им за развитие. Отминало ли им е времето като организационна форма. Как нарастващата през последните години конкуренция се се отразява, от една страна, върху развитието на съществуващите кооперации, а от друга, на появата и утвърждаването на нови кооперации. Тези и още много аспекти на изследваните възможности кооперациите да бъдат нова модерна визия, мениджмънт и средство за конкуренция може да се проследят в научните публикации и посочената по-долу книга на доц. д- р Иван Боевски /на Университетското издателство „Свети Климент Охридски“/:
В резюме: Модерното кооперативно дело и неговото ядро – модерната кооперация – от момента на тяхната поява са непрекъснато под светлините на прожекторите и то не само в отделни региони, а в целия свят. Основната причина за този глобален интерес е тяхната различност и специфичност като бизнес модел. Двойствената природа на кооперацията и базираността ѝ върху собственост, която е разпределена между членовете и в която членът съчетава уникална идентичност идентичност между ползвател/клиент и собственик, между ползвател/клиент и бенефициент и идентичност между ползвател/клиент и контрольор), представляват предизвикателство и причина все повече хора да възприемат този феномен като алтернатива на инвеститорския бизнес модел.
ВИЖ и научната публикация на д-р Иван Боевски от ИАИ: Кооперацията на 21. век – модерна визия и креативен мениджмънт
В резюме:
Интересът към прилагане в практиката и в научните изследвания на инструментариума на стейкхолдър мениджмънта през последните години все повече нараства. В настоящата публикация е анализирана неговата роля за развитието на кредитните кооперации – един феномен на финансовите
пазари в САШ, Канада и Западна Европа, малко позабравен и неглижиран у нас. Целта на изследването е да се верифицира следната хипотеза: „Правилно прилаганият стейкхолдър мениджмънт играе положителна и важна роля за успешното и устойчиво развитие на кредитните кооперации в България“. Изследването дава ясна индикация и показва потвърждаване на хипотезата.
В заключение се обобщава, че в настоящия момент мениджърите на кредитните кооперации биха могли да почерпятопит от богатата предсоциалистическа традиция на кредитните кооперации и с обединени усилия да прилагат успешен стейкхолдър мениджмънт.
Информацията обобщи:Ваня Манолова
