На авторитетната тазгодишна церемония  „Агробизнесмен на България” за 2021 г. „Български фермер“ /“24 часа“/,традиционен организатор  на събитието, обяви голямото отличие за Венелин Деглянски, „Гранд Агро“.

Раздадени бяха отличия в още 5 категории за успели през годината личности и компании: агроиноватор, биопроизводител, млад агробизнесмен, пробив на пазара и учен с принос за сектора. 

Носител на приза за „Учен с принос в земеделието“, 2021 година е доц.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика – ССА. При вземането на   на отличието той подчерта, че е благодарен, но го приема главно като  ангажимент за това, което предстои. Вижте по-долу още за отличените, в  публикацията на организатора на събитието,“Български фермер“/рубриката „Успелите“/, както и преглед на приноса на директора на Института по аграрна икономика – ССА Божидар Иванов.

Фотогалерия : ИАИ

Актуални теми за  българското земеделие и мерки на  Европейско подпомагане, които предстои да бъдат  отворени до края на 21 г. и през 22 г.,  обяви  министърът на земеделието, храните и горите проф. д-р Христо Бозуков. Той заяви, че до 70 % е готов и втория стълб от Стратегическия план по Новата ОСП. Вижте още в  Уебсайта на МЗХГ. 

Видео – подробности за предстоящите мерки и бюджети по ПРСР в  изказването на министър Бозуков  ТУК  /материал на Агро.тв/. Боряна Алексова, зам.-изпълнителен  директор на Държавен фонд „Земеделие“ акцентира на нуждата от прозрачност при разработката на проектите. Издателят на „24 часа“ и „Български фермер“ Венелина Гочева и  главният редактор на „Български фермер“ Тихомир Тончев поздравиха отличените.

 

„България винаги ще има силен агросектор“

ПОД ТОВА ЗАГЛАВИЕ „БЪЛГАРСКИ ФЕРМЕР“ /“24 ЧАСА“/ В ПОСЛЕДНИЯ СИ БРОЙ ПУБЛИКУВА ПОДРОБНА СТАТИЯ ЗА ПРИНОСА НА ДОЦ.Д-Р БОЖИДАР ИВАНОВ В ЗЕМЕДЕЛСКАТА НАУКА – МЕТОДИТЕ В ИЗСЛЕДВАНИЯТА МУ, УЧИТЕЛИТЕ МУ, ВРЪЗКАТА НА НАУКАТА С ПРАКТИКАТА, НЕГОВИТЕ СПЕЦИАЛИЗАЦИИ ПО СВЕТА

На 12 страница в „Успелите“  е срещата с доц.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика – ССА.

Статията взема повод още и от прецентацията на доц.д-р Божидар Иванов „Определяне на емисиите от парниковгазове при производство на различни култури в българското земеделие“ на състоялата се на 27-28 Осма международна научна конференция на Института по аграрна икономика – ССА, която събра авторитетни световни и наши учени, бизнес, браншовици и администрация в сериозен диалог за земеделието и аграраната политика.

Акценти от публикацията:

“Не се съпоставяй с колегите си тук, съобразявай се с най-високите стандарти и постижения в световната аграрна наука”. Това е съветът, който доц. д-р Божидар Иванов помни и следва още от постъпването му в Института по аграрна икономика. А образци от световно равнище не му липсват. Старта на научната си кариера поставя с докторантура в университета “Кюшу” във Фукуока – Япония. Следвал е и в Щатите, от първо лице е запознат и с научния напредък в Китай, Израел, страни от Европа. Още по-полезното е, че наученото, той внедрява у нас и поставя родната наука на ново стъпало. Как да пресметнеш бъдещето, да правиш сценарии, които дават важна и надеждна основа да бъдем по-подготвени и да вземаме информирани решения, е въпрос, с който често се обръщат към Института по аграрна икономика. Т.нар. проектно моделиране всъщност е школа, която се е налагала и утвърждавала с десетилетия в САЩ. В Европа подобни методи не са били популярни, но тяхната безспорна полезност и многостранна приложимост в последните 20-25 г. предопредели тяхното бързо навлизане.

Доц. Божидар Иванов е ръководител на десетки научни и приложни проекти в земеделието.

Моделирането е един от вълнуващите и полезни научни инструменти, с които работи Божидар Иванов и предава на младите си колеги от Института по аграрна икономика и на екипа на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – САРА към ИАИ. Него Иванов ръководи от създаването му през 2013 г.

Да вземеш най-доброто от най-добрите

За доц. Иванов има един основен принцип в науката – да се работи много, стъпвайки на съществуващото знание и взимайки най-доброто от всички. Науката никога не спира, експериментирането не трябва да бива прекъснато и стремежът към усъвършенстване на методологията и инструментариума трябва да бъдат водещи. Негови вдъхновители и учители са не един – проф. Храбрин Башев и проф. Румен Попов от ИАИ, преподавателите от студентските му години в УНСС – доц. Димитър Терзиев, проф. Пламен Мишев, проф. Дойчинова, проф. Кънчев, проф. Михайлов, проф. Трънков, проф. Масао Цуджи, негов ръководител от Кюшу, проф. Уилям Майерс от Университета в Мисури, където е специализирал. През всички академични години е черпил мъдрост и от много колеги и изявени учени в селскостопанската наука като акад. Атанас Атанасов, проф. Иван Станков от Тракийския университет, колегите му от Аграрен университет – Пловдив. Безспорен принос и заслуга в неговото развитие има работата му с практиката, с реалните хора и специалисти от земеделието, браншовите съюзи. Откриването на това колко важна е приложната страна на науката дължи на познанството си с Мила Бошнакова от Департамента по земеделие към американското посолство и Лин Дафт от борда на директорите на Фондация “Америка за България”.

Онова, което е особеното у нас обаче през последните десетилетия, е, че науката остава малко встрани от обществения живот. Все още тя не е най- привлекателното място за развитие и посвещение на младите хора. Една от причините е, че изисква много търпение и саможертва.

„Климат, емисии и между тях земеделие“

„XXI век бележи началото на нова икономическа епоха, която всички наричат Четвъртата технологична революция на човечеството – информационната. Индустриалният период вкара човечеството в остър конфликт с природата и климата. Тези предизвикателства ще трябва да бъдат решени по умен и интелигентен начин, а земеделието трябва да се трансформира. Световното земеделие допринася за около 10% от парниковите емисии и Европа иска да ги намали. Това може да стане само чрез много повече наука и иновации. В България екологичните проблеми в земеделието, за щастие, не са толкова големи, като ние се характеризираме с малък азотен отпечатък в почвите, както и ниско отлагане на химически средства в земеделската продукция. Парниковите емисии са по-малки, отколкото средното на единица площ в ЕС. В същото време изследването на доц. Иванов прогнозира, че целите, мерките и действията, които си поставя ЕС, ще засегнат много по-силно развитите и водещите в земеделско отношение страни в по-малка степен родния отрасъл.

Вижте цялата притурка „Успелите“ , в последния брой на „Български фермер“/ „24 часа“,съпътстващ  церемонията „Агробизнесмен на България” за 2021 г. на 09.11.21 година.