На 28 -29.09. в УНСС се проведе Третата международна научна конференция на тема „Иновативно развитие на аграрния бизнес и селските райони“.
Във форума участваха учени от Университета на Пелопонес – Гърция, Институт по аграрна икономика – Варшава, Полша, Аграрен университета, Нитра, Словакия, Университета в Ниш, Сърбия, Аграрния университет в Краков, Полша и Университета в Призрен, Косово, Стопанската академия „Д. А. Ценов“, гр. Свищов, Икономическия университет – Варна, Тракийския университет – Стара Загора, Института по лозарство и винарство на Селскостопанската академия, гр. Плевен, Института за икономически изследвания към БАН и Института по аграрна икономика към ССА.
В първия ден на конференцията, проф. дин Юлия Дойчинова, ръководител катедра „Икономика на природните ресурси” – УНСС представи доклад „Impact of demographic factors on economic activity in Bulgaria“, който предизвика оживена дискусия и интерес.
На 28.09.23 , в конференцията активно участваха и учени от Института по аграрна икономика:
В голямата конферентна зала на УНСС, доц. д-р Божидар Иванов, директор на ИАИ, представи пленарен доклад „ВЛИЯНИЕ НА МЕСТНИТЕ ФАКТОРИ ВЪРХУ ПРОМЕНИТЕ НА ВЛОЖЕНИЯ ТРУД И БРОЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА В БЪЛГАРИЯ“ в съавторство с доц. д-р Ангел Саров и гл. ас. д-р Даниела Димитрова.
Разработката е в съответствие с изпълнение на работната програма по Научен проект „Стохастичен анализ на перспективите и ефектите от Зелената сделка в българското земеделие – GREENBASE“ финансиран от Фонд „Научни изследвания“, „Фундаментални научни изследвания-2022“. „. Договор № КП-06-Н 66/3 – 13.12.2022 г., водеща организация Институт по аграрна икономика, с ръководител на проекта проф. д-р Румен Попов. В екипа на проекта участват изявени учени от УНСС, ИЖН Костинброд – ССА, ИЛВ Плевен – ССА, ИПАЗР „Н. Пушкаров“ – ССА и АУ Пловдив.
Целта на това изследване е да се анализира влиянието на местните фактори върху промените в работната сила и броя на стопанствата в България въз основа на последните две преброявания, проведени през 2010 г. и 2020 г. Местното ниво в това изследване е територията на общината, която е приета като единица за определяне на селските и неселските райони. За да се анализират местните специфики, се прилага анализът на териториалното изместване (TSSA).
Анализът показва, че установеният значителен спад в броя на стопанствата в България води до осезаемо намаляване на броя на годишните работни единици в селското стопанство, което в повечето случаи се дължи не само на неблагоприятни национални и регионални причини, но и на местни обстоятелства. Броят на стопанствата намалява в периода между двете преброявания от 2010 г. и 2020 г. най-вече за сметка на малките и самоиздържащи се домакинства, което по-скоро се обяснява не с местни и регионални фактори, а с макроикономически и секторни. Доц.д-р Иванов илюстрира, че селското производство в малките стопанства трудно може да осигури достатъчен доход на заетите в него в сравнение с други икономически алтернативи, което е основната причина за свиването на наблюдаваните показатели. В презентацията на доц.д-р Божидар Иванов се акцентира и на влиянието на непривлекателността на селскостопанското производство, особено за семейните ферми, където работната сила на семейството е ангажирана с много висок интензитет. Това също е причина за намаляване на работна сила, което означава, че трудно се привличат нови и трудно се задържат вече работещи в сектора.
От анализа се прави допълнителна констатация, че около 72% от намалението на стопанствата в страната се дължи на макроикономически и национално обвързани причини, около 19% са предимно с регионални корени и само около 9% от намаляването на броя на фермите са следствие на местни характеристики и фактори. Сходно е влиянието и върху структурата на работната сила. Това показва, че местните фактори също допринасят за намаляването на броя на стопанствата и работната сила в българското земеделие, което от своя страна води до извода, че почти липсва местна инициатива за допълнителна подкрепа на производството. Основният извод е, че регионалните фактори също имат известно влияние, макар и по-ограничено от макроикономическата и националната среда.
Възможностите за възстановяване на селските райони в Полша и България след войната в Украйна/Opportunities for revitalization of rural areas in Poland and Bulgaria after the war in Ukraine/ представиха в общ доклад полски учени и учени от ИАИ, които имат дългогодишно сътрудничество/ Chief Assistant Dr. Daniela Tsviatkova, Prof. Dsc Agnieszka Wrzochalska, eng. Dr. Sylwia Łaba/. В свойта презентация гл.ас.д-р Даниела Цвяткова от ИАИ анализира откритите възможности украйнците да се интергрират в селските райони у нас, въпреки желанието им да останат в големите градове. Учените констатират, че тази интерграция, на бежанците от Украйна, се случва по-лесно в районите с демографска криза. Те са посрещнатиса добре от българските предприемачи и от своя страна – миграционното предприемачество набира скорост.
Доц. д-р Ангел Саров от ИАИ представи доклад на тема „СЦЕНАРИИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КООПЕРАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ДО 2027 г.“
Резултатите показват, че земеделските кооперации в България ще продължават да намаляват до 2027 г., въпреки очакванията за общото увеличаване на използваната земеделска площ, обработваема земя и трайните насаждения като цяло. Прогнозата е да се ограничат трайно затревените площи. С една от най-високите оценки е песимистичният сценарий на земите с лозови насаждения, което индикира очакване да продължи съществуващия до момента тренд за намаляване на масивите с лозя.
Изследването е разработено в съответствие с изпълнението на работната програма по проект „Кооперативни модели за правене на бизнес в България и потенциалът им за прилагане на иновативни управленски решения“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, „Фундаментални научни изследвания-2022“ Договор № КП–06-Н65/1 -12.12.2022 г. с ръководител проф. д-р Тодорка Атанасова-Калайджиева. Водеща огранизация е Тракийски университет, Стара Загора в партньорство с Нов български университет
В рамките на същата работна трета секция, проф. д-р Тодорка Атанасова-Калайджиева от Тракийски университет, Стара Загора, представи доклад на тема „Кооперациите в България – минало и настояще“. Двете теми, изследващи различни аспекти на кооперативното дело, последвани от доклада на проф. дин Юлия Дойчинова, ръководител катедра „Икономика на природните ресурси” – УНСС, за влиянието на демографските фактори върху икономическата активност в България, предизвикаха оживена дискусия. Споделени бяха изследователски опит в други Европейски страни и отправни точки за бъдеща научна работа.
.
Гл. ас. д-р Росица Микова от Института по аграрна икономика участва с доклад на тема „Condition, problems and perspectives of the labor force in rural areas of Bulgaria“. В своето изследване учения представи динамиката на работната сила в селските райони на България, както и нейната структура по възраст, пол и образование за периода 2011-2021 г. Акцентът на изследването бе поставен на влиянието на промените във възрастовата структура на населението в трудоспособна възраст (застаряването) върху общото ниво на активност, както и степента на демографско и икономическо натоварване на работната сила през целия период на изследване. Гл. ас. д-р Микова очерта перспективите за възпроизводство на работната сила в краткосрочен план и даде своите препоръки.
Още от фотогалерията на Конференцията и участието на учените от ИАИ в нея:
