Тази подкатегория е посветена на Проекта GREENBASЕ към ФНИ към МОН. Тя проследява основни публикации и някои ключови моменти от дейността на колектива, с отзвук сред по-широка и специализирана в аграрния сектор публика. Целта е да разпространят по същество целите и резултатите на Проекта, като обзора ще бъде допълван. Колективът изразява благодарност към ФНИ за съдействието.
„СТОХАСТИЧЕН АНАЛИЗ НА ПЕРСПЕКТИВИТЕ И ЕФЕКТИТЕ ОТ ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА В БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ – GREENBASE“
Базова организация: Институт по аграрна икономика – Селскостопанска академия. Срок за изпълнение: 3 години. Първи отчетен период от 13.12.2022 г -13.06.2024 год.
Договор № КП – 06 – Н 66/3 от 13.12.2022 г. ФНИ-МОН
Ръководител на научния колектив: проф. д-р Румен Грозданов Попов
Изследването е фундаментално, с научно приложен характер за апробиране на количествени, иконометрични и метааналитични инструменти за оценка на перспективите и ефектите от Зелената сделка за българското земеделие. Научният колектив на проекта има интердисциплинарна експертиза, включва учени от авторитетни научни институти и университети: Институт по аграрна икономика, УНСС, Аграрен университет – Пловдив, НБУ, Институт по лозарство и винарство – Плевен, Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“, Институт по животновъдни науки, Костинброд.
Целта е да се разработи иконометричен модел за извеждането на стохастични анализи, с които да се измерват и оценяват перспективите и ефектите от Зелената сделка в българското земеделие в средносрочен 10 годишен период.
Чрез стохастичния анализ, произтичащ от моделните грешки, се цели да се наблюдава и измерва вероятността за поява на различните възможни сценарии и да се направи оценка.
На 23 януари 2023 г, в заседателната зала на ИАИ, се проведе първа работна среща на научния екип по проекта. Пред членовете на екипа бе предстявена предстоящата изследователска работа, целта, задачите и дейностите по работни пакети. Специално внимание бе обърнато на публикационната активност и участието на екипа в научни форуми, с цел популяризиране на резултатите от научноизследователската работа: публикации в реферирано издание в НРС, в Wеb of Science или Scopus.
Обсъдени и одобрени бяха основните насоки в целите, дейностите, организацията на работата, участниците, очакваните междинни резултати по отделните работни пакети.
В публикацията от Първата работна среща по Проекта може да прослудите ТУК, за да се запознаете и с целта, задачите и основните работни пакети по Проекта
Фото:ИАИ
Работата по проекта включи и участие в национални и международни конференции, семинари и др.научни форуми, които обсъждаха актуални проблеми на Зелената сделка в контекста на ОСП и нейното бъдеще. Някои от участията на учени от Базовата организация, ИАИ, и другите партньори, както и предизвиканите интервюта и новини, намират отзвук и сред по-широката общественост, с посредничеството на национални и специализирани земеделски медии.
Вижте публикациите:
Институтът по аграрна икономика-ССА, като базова организация, бе представен на 10.02.23 г. от директора на ИАИ доц.д-р Божидар Иванов на Конференцияна тема „Да изхраним Европа по време на криза – предизвикателства и възможности на Стратегията „От фермата до трапезата“. Събитието бе с международно участие на ниво ЦИЕ, евродепутати и български народни представители, членове на водещи браншови организации, европейски и наши експерти и учени. Конференцията бе по инициатива на европейските социалисти. Перспективите и предизвикателствата към земеделието и продоволствената сигурност бяха поставени в контекста на Ковид пандемията, войната в Украйна, кризата с горивата и други непредвидени световни събития. Очерта се нуждата от адекватна законодателна реформа на национално и европейско ниво. Особено при завишените изисквания към фермерите от Зелената сделка и настъплението на вноса на млечни и местни продукти, които ще поставят Европа пред трудности в конкуренцията в световен мащаб.
Повече за предизвикателствата в новите условия и завишените изисквания на Зелената сделка, дискутирани на форума, може да проследите в Публикацията в Уебсайта на Института по аграрна икономика, озаглавена „От фермата до трапезата -нерешени предизвикателства“,ТУК
„Влияние на местните фактори върху промените на вложения труд и броя на земеделските стопанства в България“ бе темата на доклада, представен от доц.д-р Божидар Иванов в съавторство с доц. д-р Ангел Саров и доц. д-р Даниела Димитрова, на 28 -29.09. в УНСС, на Третата международна научна конференция на тема „Иновативно развитие на аграрния бизнес и селските райони“.
Разработката е в съответствие с изпълнение на работната програма по Научен проект „Стохастичен анализ на перспективите и ефектите от Зелената сделка в българското земеделие – GREENBASE“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, „Фундаментални научни изследвания-2022“. Вижте отражението на събитието в публикация в Уебсайта на Института по аграрна икономика от 29 септември,23 г.ТУК
Фтогалерия:ИАИ
На 23 Март 2023 г. доц. д-р Ангел Саров изнесе доклад „Продуктова диверсификация в българските земеделски кооперации“ в Научна конференция на тема: „Ролята на фамилния бизнес за устойчиво развитие, с организатори: катедра Икономика на Аграрен университет – Пловдив и Център по предприемачество на ТУ-София, филиал Пловдив, с подкрепа на Фондация “Земята-източник на доходи” Пловдив. 23 Март 2023 г.
Докладът бе представен във връзка с дейности по научен проект „Стохастичен
анализ на перспективите и ефектите от Зелената сделка в българското земеделие –
GREENBASЕ» , базова организация: Институт по аграрна икономика – София, ССА и
ръководител на научния колектив: проф. д-р Румен Попов, Договор: КП – 06-Н66/3 с
ФНИ-МОН и срок на изпълнение: 13.12.2022 – 13.12.2025 г.
В доклада доц. д-р Саров представи обобщени данни за динамиката в
производствената структура на земеделските кооперации и засилващата се тенденция на
растениевъдното направление да доминира над животновъдния сектор. Анализирана бе
продуктовата диверсификация в земеделските кооперации след интеграцията на България
в ЕС (2007-2020). Отчетено бе, че въпреки негативните тенденции свързани с намаляване
на производството, обработваемата земя и заетостта в земеделските кооперации, то
схемите за подпомагане по линия на ОСП 2014-2020 имат положителен ефект върху
продуктовата диверсификация. Подробноситте за доклада могат да бъдат проследени в
публикация от 12.04.23 г. в Уебсайта на ИАИ:
На 22-23 юни 2023 в Тракийски университет, Стопански факултет, Стара Загора, проф. Румен Попов от ИАИ представи презентация / съавторство с Petar Marinov /“Развитие на българското земеделие в рамките на ОСП на ЕС2007-20 г. /В контекста на земеделските стопанства и заети лица спрямо индекс на локализация за селските райони, Южен централен район/. Докладът беше презентиран в рамките на Седмата международна научна конферениця „Бизнесът – развитието на регионите. Участието е отразено в Уебсайта на Седмата международна научна конференция, ТУК
На 20-22 септември 2023 г. в гр. Одрин, Турция, на международната научна конференция, членовете на научния колектив доц. д-р Ангел Саров и гл. ас. д-р Десислава Тотева, изнесоха доклад за сценариите за развитие на земеделието и селските райони в контекста на Зелената сделка. / Angel Sarov, Desislava Toteva (2023). Scenarios for the development of agriculture and rural areas in Bulgaria through the context of the Green Deal/,20-22 September, 2023, Edirne, Trakia university, Turkey
Сериозен дял в разпространението на резултатите от Проекта и поставяне на темата за Зелената сделка имаше и участието в двете Земеделски изложения Агра ,23 и Агра,24, на организираните от ССА щандове. Участието се изразяваше в наредбата на собствен щанд в Палата 6 / 6 и 7/с книги, моногрфии, брошури, постери на проекти на ИАИ, сред които и този на GREENBASE и други външни проекти към ФНИ, участия с интервюта за специализираните агромедии, представяне на YOUTUBE канала на ИАИ и други видеоматериали и мултимедиини изяви. Акцент бе поставен върху връзката на науката с с практиката, особено в контекста на последните световни предизвикателства към земеделието и икономиката, равномерното разпределение на цената на Зелените изисквания, търсенето на алтернативи, устойчивост и биохарактер на земеделието, оцеляването на селските райони и др.:
Институт по аграрна икономика към ССА
Силно присъствие на ССА на Агра,23. ИАИ представя нови книги и видеоилюстрации
.„Агротема“ по Агро.ТВ от Изложението Агра,23 – десетминутно видео обобщение на проектите и новите предизвикателства в земеделието, които са на фокус в работата на ИАИ./ 6.19 минута се споменава конкретно за Проекта GRRNBASE/:
В анонса към видеото се обобщава, че ИАИ работи по „Проекти, които предлагат анализи и сценарии и по най-серизоните предизвикателства в земеделието и агроикономиката. Напоследък – особено динамични: Ковид кризата, войната в Украйна, условията на Зелената сделка, състоянието на селските райони според спецификите на отделните страни, координацията на различните заинтересовани страни в управлението на земеделието.
Репортер:Мариела Спасова, оператор Георги Манолов
Публикация в YOUTUBE канала на Института по аграрна икономика, презентирана на Изложението Агра,24, и по проектите към ФНИ:
ТУК може да видите част от Фотогалерията, и в „Зелено“. Публикация в Уебсайта на Института по аграрна икономика, включена и във видеопрезентацията на Международната земеделско изложение Агра,24:
Публикация в Информационния сайт Агро.бг извежда в подзаглавие: „Анализите и проектите им са в контекста на търсената сигурност по хранителната верига, на логиката на преосмисляне на Общата селскостопанска политика на Европа и в частност – Зелената сделка“:
https://agro.bg/novini/nauka-i-obrazovanie/institutat-po-agrarna-ikonomika-predstavya-deynostta-si-i-na-agra-2024/
В Уебсайта на Института по аграрна икономика – ССА, обширна публикация за първия ден на Международния научен симпозиум,“АГРАРНАТА ИКОНОМИКА В ПОДКРЕПА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ“ запознава с метаанализа на водещи учени за ефекта от Зелената сделка и останалите презентации и поздравления към форума. Основни организатори на форума бяха доц.д-р Божидар Иванов, доц.д-р Ангел Саров, ас. Божура Фиданска. Партньор на традиционния форум е Европейската научна мрежа за развитие на селските райони /ЕRDN/:
Линк: https://www.iae-bg.com/%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B8/
Публикацията цитира проф.д-р Светлана Александрова – УНСС, която представи мултимедийно, на живо, метаанализ на екип от водещи български учени, сред които доц.д-р Божидар Иванов, ИАИ, доц.д-р Ангел Саров ИАИ и др. Изследвани са ефекти са върху селскостопанското производство, консумацията на храни, екологични ползи, социално благополучие, производителността на стопанството и др. Целта на тази презентация е да синтезира възможно най-много изследвания, направени и публикувани от изследователи и отговорни организации, в познати научни бази данни като Scopus, WoS и др. Някои от заключенията сочат, че повечето автори , от изследваните 32 разработки, определят резултата от Зелената сделка като умерен, нито категорично положителен, нито категорично отрицателен. Като положителен определят очаквания резултат 20 % от изследваните разработки. Тези, които не са сигурни са 30 %. А според 20% очакваният резултат ще е отрицателен.
Фотогалерия от Международния научен симпозиум „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието и развитието на селските райони“,23 , с учени от екипа на проекта GREENBASE:
В медиина пауза между пленарните сесии на Международния научен симпозиум, 23, организиран от Института по аграрна икономика, пред повече от пет специализирани земеделски медии/ Агро.тв, Агро.бг, БТА, Гласът на земеделеца и др./, доц.д-р . д-р Божидар Иванов представи ефекта на новите предизвикателства върху цените и пазарите, включително и в контекста зелените изискания към земеделските производители. Акцент бе и необходимостта да бъдат компенсирани за повишените разходи. Той посочи примери от практиката и анализа на учените, които се срещат по темата.
Публикация в Уебсайта и YOTUBE канала на ИАИ, „Доц.д-р Божидар Иванов, предизвикани отговори по актуални проблеми: цени, продоволствена сигурност, зелени изисквания“ натисти ТУК
Медиен отзвук от интервюто с доц.д-р Божидар Иванов в БТА :https://www.bta.bg/bg/news/economy/565053-golyama-chast-ot-problemite-s-povishavashtite-se-tseni-na-hranite-ne-sa-v-zemede
Други публикации за медииния отзвук на Симпозиума на ИАИ, ТУК
Учени от ИАИ, които участват в екипа на GREENBASE, съдействаха за научния обмен на занания и изследвания, представен в разработката на Европейската селска научна мрежа / ЕRDN /, в рамките на Международния научен симпозиум „Аграрната политика в подкрепа на земеделието и развитието на селските райони“, 23. Paweł Chmieliński, координатор на организацията, изрази благодарност за активността на Института по аграрна икономика -ССА, София. Той презентира в духа на анализ на състоянието, перспективите и стратегиите за действие по отношение развитието на селските райони в страни от Централна и Източна Европа;
Европейската селска научна мрежа на Симпозиума за земеделието и селските райони /ИАИ,23/
Новата 2024 година постави на фокус в работата на ИАИ в контекста на Зеланата сделка и предизвикателствата пред производителите и различните участници във веригата. Вестник „Български фермер“ публикува обзорно интервю с директора на ИАИ доц.д-р Божидар Иванов, който през 2024 година бе назначен на академичната длъжност „професор“. В това насочващо за новата година интервю директорът на Института извежда като основен акцент и очакваното отражение на Зелената сделка върху земеделието:
„В института протича обновление, смяна на поколения, което е едно от най-големите предизвикателства, именно с това да вдигаме нивото до степен, че да можем да отговорим на все по-растящите очаквания, както от практиката, така и на полето на световното знание в нашата област. Надяваме се Новата година да бъде още по-успешна в този наш път. Скоро учените от Института по аграрна икономика ще са готови с резултатите от изследване на конкурентоспособността на земеделието и жизнеспособността на селските райони. Те усилено работят и по темата за очакваното влияние на „Зелената сделка“ върху отрасъла… „Основното, върху което сме се съсредоточили, е да подобряваме и усвояваме ново знание, да се обогатяваме с методически инструментариум и да се опитаме да бъдем по-полезни на практиката и обществото“, твърди доц.д-р Божидар Иванов.
https://www.bgfermer.bg/Article/16773248
https://www.iae-bg.com/11808-2/
Интервю с проф. д-р Божидар Иванов, излъчено на 26.05.2024 г. в прадаването „БРЮКСЕЛ В ПРЕВОД“, Агро.ТВ.
Необходимостта от промяна на ОСП в контекста на новите предизвикателства и преосмисляне на Зелената сделка, ролята на аграрикономистите и техните анализи в този все по-категорично очертаващ се процес след протестите на земеделците от Европа. Това бе център на телевизионното участие на проф.д-р Божидар Иванов в предаването „Брюксел в превод“, с водещ Валя Спасова, което се излъчи в неделя, 26.05.24 г по AGRO.TV от 20.30 часа. В отговор на въпрос на водещата за агроикономическите изследвания за ОСП, Зелената сделка и ефектите и, директорът на Института по аграрна икономика – ССА, проф. д-р Божидар Иванов подчерта, че анализите и сериозните научни публикации сочат, че онова, което бе заложено като индикативни цели се реализира, би било с много тежки последици по отношение на цените, не само сред производителите, но и сред потребителите. Подобен шок за хранителната сигурност и цените на стоките / с 20-30 %/ би разширило непридвидимо протестната вълна и сред потребителите. И макар посоката на зеленото и екологично пренастройване на Европейското земеделие да е вярна, то пътя, сроковете и инструментариума трябва да се преосмислят с оглед цената, която ще платят производителите и другите участници. В противен случаи, при неразумен преходен период, неблагоприятните ефекти могат да се изразят в загубване на конкурентоспособността на европейското земеделие, сериозно повишение на цените на местните пазари, което е обратно на посоката „достатъчно храна на достъпни цени“. В отговор на въпрос на водещата Валя Спасова, какви трябва да са бъдещите нови фокуси на ОСП, проф.д-р Божидар Иванов очерта няколко основни посоки:
- необходимостта да се наблюдава и отразява управлението на риска;
- да бъдат защитени доходите, което е различно от управление на доходите;
- да се организира добре пазара, включително и на местно равнище, като се разпределя равномерно добавената стойност и печалбата по веригата, с оглед адекватно посрещане на цената на залегналите критерии, зелени и др. изисквания
Вижте цялото предаване „Брюксел в превод“ ТУК. Линк към предаването
и фототражението му в новините:
На 12.06.2024 г. от 13,00 ч. в заседателната зала на ИАИ, проф. д-р Божидар Иванов изнесе публична лекция на тема „Стохастично моделиране за измерване на ефектите от Зелената сделка в българското земеделие“, , във връзка с назначаването му на академичната длъжност „професор“. Публикация в Уебсайта на ИАИ: „Модел за измерване ефектите от зелената сделка“
Ретроспакция : Зелената сделка /основни изисквания и методи на проучване и оценка на ефектите/:
Европейската Зелена сделка е амбициозна политика на ЕС за климата, която има за цел Европа да стане първият климатично неутрален континент до 2050 година.
Като част от своята пътна карта за зелената сделка, Европейската комисия стартира „От фермата до вилицата (трапезата)“ (F2F) и Стратегии за биоразнообразие (BD) за справяне с предизвикателствата на околната среда и климата. Целите, които са поставени до 2030 г. са следните: намаляване с 50% употребата на химически пестициди и използването на по-опасни пестициди; съкращаване с 50% продажбите на антимикробни средства, предназначени за селскостопанските животни и за използване в аквакултурите, намаляване на употребата на торове с 20%, най-малко 25% от земеделската земя да се обработва по метода на биологичното земеделие и да се увеличи значително прилагането на агроекологични практики, както и поне 10% от земеделската земя да е с непроизводствени характеристики.
В момента все още не е сигурно какви могат да бъдат последиците от предложените цели за селското стопанство и хранителната система на ЕС. Проучванията на потенциалните последици обаче са жизненоважни за за заинтересованите страни – да има информиран дебат относно бъдещото производство на храни в ЕС.
Достъпни са разнообразни проучвания за оценка на ефектите от Зелената сделка. Например:моделиране на екологични и климатични цели в селскостопанския сектор, проучване за оценка на въздействието върху целите на Зелената сделка за 2030 г. на ЕК за устойчиво производство на храни; въздействие върху икономиката и продоволствената сигурност от намаляването на селскостопанските вложения съгласно Зелената сделка на Европейския съюз, стартегията „ От фермата до вилицата“ и стратегии за биоразнообразие; икономическо и екологично въздействие на Зелената сделка върху селскостопанската икономика; агроекологична Европа до 2050 г. Какво ще въздействието върху използването на земята, търговията и глобалната продоволствена сигурност? Прилагат се подходи за оценка като CAPRI; AGMEMOD; casestudiesatfarmlevel; GTAP-AEZandIFSA; CAPRIGlobAgri-AgT и др. В т. ч. модел на частично равновесие (отделно селско стопанство); модел на общото равновесие, модел на баланса на биомасата, сценариен модел с включени 2, 3 и 4 сценария, и пр., засягащи както всички селскостопански сектори, така и по отделно трайни и полски насаждения, животински продукти и полски култури, само зеленчукови култури, само трайни насаждения, животновъдни продукти, винопроизводство и др.
Въпроси, които остават /според обобщени проучвания в края на първия период на GREENBASE/:
Дали наистина ползите от Европейския зелен пакт през призмата на земеделието ще са тези, които са очаквани при приемането им? Дали наистина Европейският зелен пакт ще допринесе за подобряване на благосъстоянието и здравето на гражданите и идните поколения, като осигури: чист въздух, чиста вода, почва и биологично разнообразие в добро екологично състояние; здравословна храна на достъпни цени?Ако Европейската зелена сделка представлява алтернатива, тогава тя ще успее ли да даде приоритет на екологията, без загуба на благосъстоянието на хората?
Целите, заложени в европейската стратегия, трябва да се считат както за амбициозни, така и за необходими. Въпреки потенциалните бъдещи трудности при постигането им, от съществено значение е да се създадат решения, които подобряват текущото състояние, движейки се в желаната посока, т.е. към устойчиво развитие. Независимо от обхвата на прилагане на концепцията за Зелената сделка в Европа, тя трябва да доведе до подобряване на състоянието на околната среда и допринесе за стабилизирането на климата.
Според част от проучванията относно това дали въздействията върху околната среда и човешкото здраве ще бъдат достатъчни за компенсиран изчисленият спад на благосъстоянието, остават съмнения. А и също и относно логическата последователност на F2F цели и цели и връзки към EGD, и целите на nCAP. Спадът в земеделската продукция в рамките на ЕС може да доведе до ефекти на сериозни затруднения в региони извън ЕС.
Всички проучвания прогнозират намаляване на производството за ЕС и увеличение на цените на храните. Производство на селскостопански продукти като зърнени и други култури е изложен на по-високо ниво на производствени рискове, тъй като има по-малко стратегии, причинени от намаляване на употребата на пестициди за реагиране на биотичен и абиотичен стрес. Очаква да намаляване на продоволствената сигурност на домакинствата с ниски доходи в рамките на ЕС и намаляване на вноса на ЕС за продоволствената сигурност от трети страни. Трудно е да се оцени въздействието върху биоразнообразието на стратегията F2F. Различните форми на селско стопанство имат различен ефект върху биоразнообразието. Друго изследване използва индикатор за биоразнообразието и отчета положително въздействие върху биоразнообразието на ниво ферма. Обсъжданите последици се основават на предположението, че няма допълнителни драстични промени и се очакват технологични и институционални промени.
Друг доклад Jongeneel, R. Et al. (2021) обсъжда очакваните ефекти и компромиси от стратегиите на ЕС „От фермата до вилицата“ и „Биоразнообразие“ (части от Зелената сделка) за сектора на животновъдството в ЕС, с оглед на възможностите и предизвикателствата за постигане на целите. Въз основа на оценка на се стига до заключението, че постигането на целите на Зелената сделка на ЕС може да доведе до намаляване на животновъдната продукция от порядъка на 10 до 15%. Краткосрочните въздействия върху нетния доход на стопанството са различни (печеливши, както и губещи) и повлияни от различни фактори като цени, специфично за региона въздействие на екологични ограничения, промени в директните плащания на ОСП, развитие на разходите и субсидии, компенсиращи разходите, свързани с приемането на конкретни мерки.
Зелена фотогалерия, ИАИ:
