От Фонда на Централната селскостопанска библиотека /ССА/. Поглед към началото на горското и лесничейско дело у нас

Поздрав по повод Седмицата на гората – 5-11 април, 2021

 „Книга за българската гора”

Да, книгата е ценна. И е издадена по повод Седмицата на гората. Преди 87 години, през 1934-та. Напечатана в Държавната печатница, София, Издание на Министерството на народното стопанство.

„Българи, обичайте и пазете гората, пише под снимката си тогава Цар Борис. -„Тя е източник на богатство, здраве и сила”. Снимките, както и цялото издание – съкровище от Архива на Централната селскостопанска бибилиотека на България, вълнуват и учат на залесяване, на бащина грижа в името на бъдещите поколения, на дълготраен поглед в инвестирането в българската гора, на  прямота в устояването на народното богатство, срещу похабяването. И на икономически подход към гората :”Вече знаем, че горите в нашата страна, които покриват една трета от територията и, могат да бъдат източник на значителни доходи. Нашто горско стопанство може да играе първостепенна роля едноременно като средство за използване на горската земя, като поминък на голяма част от населението и като основа за значителна търговия и промишленост”, ще прочетете в предговора на „Книга за българската гора”,1934.

Книгата проследява и направено до 1934 година по горското и лесничейско дело и как се минава от практиката населението да  сече „там, където е искало“ към точно измерване и уредба на горите, което е и заглавие на една от подглавите: „Като единствена мярка за запазване на целостта на обществените гори в този начален период може да се сметне наредбата от 1880-та година – да се опишат границите на всички държавни и обществени гори.  Като първи наредба  от лесоустройствен характер може да се сметнат Окръжните на Финансовото министерство от 1884-та, с които се нарежда губернтските лесничеи да определят участъци за бране на шума и дърва за горене“. През 1883 година е издаден и първия Закон за горите. Челеновете  15 и 19  предвиждат специални комисии, които да отделят държавните от общинските и частни гори , както и да определят ежегодно  в държавните гори  участъци за сечене на дърва и дървени материали и места за горене на въглища, посочва изданието от 1934-та : „Истинското начало на лесоустройствена работа в горите на България се поставя с Окръжното на Бюрото на горите при Финансовото министерство под номер 15134 от 8 май 1890 година, с което се предписва на горските инспектори  да определят участъци  в горите,  въз основа на „хозайствени планове“, с които да се гарантира и естественото възобновяване  на насажденията. През 1894 бил издаден и специален  „Правилник за прилагане на Закона за горите“, според който държавните и общински гори трябвало да се стопанисват на основа на стопански планове, които трябвало да съдържат предвиждания не само за сечта, но и за горските култури, пътищата, промеждутъчните и второстепенни ползвания и други“, твърди изданието „Книга за гората“, 1934.

Днес темата за обществената значимост и устойчивото управление на горите не слиза от пожеланията и екраните. Подчерта я и в  поздравлението си инж. Мирослав Маринов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите по повод Седмицата на гората, 2021 г., от 5 до 11 април. В много аспекти,  учените търсят проекциите на агроекосистемните услуги върху почвите, горите, фермите. Включително и в най-новата /още под печат и  вече с елекронно битие/ книга на Института по аграрна икономика към ССА. Стратегиите за селските ни райони „се римуват“ с думата „Зелена”- сделка, грижа, програма. Пандемията „Ковид-19“ вдигна най-високо цената на чистия въздух и белите дробове на страната ни. Гората зае  безприкословно  полагащото и се царско място със  своята значимост за живот и бъдеще и ние и да искаме, не можем да не оценим короната на тази Царица. Разкрита в целия и блясък, като екосистема и икономически дар, в това архивно издание, от Фонда на ЦСБ -„Книга за българската гора” от 1934 година. Да погледнем към черно-белите фото-свидетелства, които заразяват с автентичност. Което си остава и основното  внушение  на самата гора:  пълен брой на „горско индустиралните заведения”- гатери, водни дъскорезници, скутери, обгрижване на горски пътища, обезопасяване и залесяване на силно поройни местности/напр. в Средна гора, серия Елховска, Казанлъшка секция и много други/, укрепване на скалисти местности.

Виж по-долу в галерия под публикацията някои от фотосите – източник ЦСБ към ССА.

„Книга за гората“ проследява и развитието на появилото се през 1919 година трудово горско кооперативно движение, което „силно се разраства след влизане в сила на Закона за горите от 1922 година. От 14 в края на 1922 година, горските производителни кооперации в края на  на 1923 година достигат до 55, в края на 1927 са 77, в 1930 – 14, и в края на 1930 – те са вече 215, от които обаче действат само 170 с 12 836 членове. Същите имат набран делови капитал  и фондове над 25 000 000 лева и преработват материалите си на  72 кооперативни дъскорезни заведения“ , пише в изданието. Надолу се изброяват целите на тези кооперации в пет подточки, от които последната категорично гласи: „Да развиват между членовете си любов към горите“.

В една от главите е изследвана трудовата обществена помощ в делото на залесяването, която датира от 1923 година. Нататък силно се акцентира на недостатъчната охрана на периметрите и се набелязват „Мерки, препоръки и бъдещи насоки за засилване дейността по залесяване, възобновяване и укрепване на поройните периметри”. Изчерпателно детайлен е списъкът с лесничействата към районните горски инспекции.

Днес още пеем „Хубава си моя горо,миришеш на младост”, което е  химнът на Копривщица.  А когато през 1875-та Любен Каравелов публикува стихотворението си в сп.„Знание”– то става нещо като химн на целия народ. Горските работници и лесничеите още  го припознават като свой. „Устойчиво мислене и грижа за гората днес, а и всякога – ще рече да инвестираш в нея и да я сечеш и възобновяваш така, че поколенията да могат да вземет и да се ползват от нея поне колкото ние – днес”, твърди Георги Костов, учен, преподавател в Лесотехническия университет, който  в три различни мандата е и зам.министър в МЗХГ, отговарящ за горите. И ни припомня, че гората е възобновяем световен ресурс за целия свят, защото усвоява трайно въглеродния двуокис чрез дървесината. Учените знаят, че с гората човечеството може да се пребори поне отчасти с климатичните проблеми и засушаването. И сигнализират, че напоследък тя настойчиво сменя поясите си. Други цитират, че  докато изричаме това изречение, всеки миг, умират по 12 дървета. И помнят, че гората не е за една седмица. Макар че мирише на младост.

Затова – Честита Седемдневка и Професионален празник на всички, за които ГОРАТА  е традиция и бъдеще, призвание и всеотдайност – лесовъди, горски  служители и работници. А и учени и експерти,  ангажирани с темата. Тази година се навършват и 142 години от Създаването на Централната горска служба.

Източник: ЦСБ – ССА

Текстът е обобщен от Ваня Манолова, ст.експерт, Уебстраницата на Института по аграрна икономика, ССА. Подбор на снимките: Мила Добрева – ЦСБ към ССА.