Настоящата колективна монография е част от научноизследователски проект АИ 5 (РД-05-133/21.07.2021 г.) към Института по аграрна икономика на тема „Перспективи пред българското земеделие и селските райони в контекста на ОСП 2021-2027 и Плана за възстановяване на ЕС”, с ръководител доц. д-р Божидар Иванов, финансиран от Селскостопанска академия, със срок на изпълнение 2021-2022 г.
Автори:
доц. д-р Божидар Иванов – ръководител,
проф. д-р Румен Попов, доц. д-р Диляна Митова, доц. д-р Цветана Харизанова-Методиева, гл. ас. д-р Десислава Тотева, гл. ас. д-р Ангел Саров, гл. ас. д-р Даниела Димитрова, гл. ас. д-р Росица Микова, гл. ас. д-р Петър Маринов, гл. ас. д-р Антон Митов, докт. Васил Стойчев, ас. Божура Фиданска, ас. Веселин Кръстев, докт. Румена Гандева и Даниел Петров.
Всички права запазени, 2023 г.
Издателство: Институт по аграрна икономика
1113, София, Бул. „Цариградско шосе“ 125, бл. 1.
office@iae-bg.com
Рецензенти
проф. д-р Нина Котева, ИАИ
проф. д-р Иван Боевски, НБУ

Акценти от Въведението/ доц.д-р Божидар Иванов, ръководител на проекта/:

Изследването използва количествения подход за измерване на евентуалните промени в ключови сектори на българското земеделие, агроекологията и селските райони. За да се направи това е избран сценариен начин за анализ и представяне на резултатите.

Той се  базира на разпознаване и отчитане на основни причинно-следствени връзки на вътрешното състояние и тенденции на развитието на разглежданите обекти и на средата, в която те функционират. Разработените и оценени сценарии позволяват да бъдат сревнени получените резултати, представени като основни индикатори и измерители. В същото време те предпоставят възможност да се търси обосновка за  въздействието от прилагането на политиката, средата и вътрешния потенциал. Като се стъпва  на различни проучвания и на избрани показатели, формиращи всеки от сценариите в определената област, както и на прогнозни разчети за количествените стойности, които наблюдаваните индикатори могат да имат към 2027 година, са разработени сценариите. Така чрез тях се дава оценка на  перспективата, влиянието на новата политика на подпомагане и регулиране и се стига до конструктивни изводи, както за причинно-следствените връзки, така и за значението  на резултатите. В изследването са използвани нови и адаптирани към конкретното изследване методи, което носи висока научна полза за разработката. Тези методи са имплантирани в цялостната оценка на резултата от сценариите и при измерване на тяхната вероятност.

Общата цел на настоящето изследване е да се анализират перспективите пред българското земеделие, агроекологичните аспекти и селските райони в контекста на предизвикателствата от множеството съвременни рискове.  Анализът на селското стопанство се простира върху основни сектори, които с оглед на наличните данни са оценени и като сектори и с отделни сценарии, като се стига до общи изводи, че рисковете и опасенията през следващия програмен период са осезаеми.

Оценките по направените сценарии, и с оглед естеството на методическия инструментариум, показват, че средната обобщена сценарийна оценка може да бъде определена като задоволителна. Същевременно в агроекологичен аспект от прогнозираните сценарии и тяхната оценка се вижда, че има много позитивни и обнадеждаващи очаквания. Средната обобщена сценарийна оценка попада в границите за средна класификация, но много близко до прага за добра перспектива. Това се обяснява както с балансираните изходни позиции, където българското земеделие се нарежда в сравнение с другите страни на ЕС, така и с нарасналите очаквания, че българското земеделие по-бързо и успешно ще се адаптира към новите условия и изисквания на политиката. В рамките на изследването на селските райони се вижда, на база на демографски и трудови показатели, че има тенденция да се прогнозира  подобряване положението по ключови показатели за качеството на живот в селските райони.  Независимо, че по отношение структурата и броя на населението, негативните процеси се предвижда да продължат. Това е причина  общата сценарийна оценка да бъде дефинирана като средна, със забавяне на по-неблагоприятно развитие.

Цялото изследване може да проследите ТУК:E-BOOK-Възможни сценарии за развитие на българското земеделие и селските райони до 2027 г. – 2023

Съдържанието по глави, които проследяват изследванията на отделните учени:

Глава първа
РАЗВИТИЕ И ТЕНДЕНЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ПОДХОДИ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Глава втора
СЦЕНАРИИ ЗА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ ПО СЕКТОРИ И ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА

/полски култури, зеленчукопроизводство, плодове, лозарство, млечно говедовъдство, месодаен сектор/

Глава трета
СЦЕНАРИИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕФЕКТИТЕ И ОЦЕНКА НА ВЛИЯНИЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ РАЗЛИЧНИТЕ СЦЕНАРИИ НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПОДПОМАГАНЕТО ПО ОСП ВЪРХУ АГРОЕКОЛОГИЯТА

Глава четвърта
ОЦЕНКА НА ОТРАЖЕНИЕТО НА РАЗЛИЧНИТЕ СЦЕНАРИИ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ