История

Исторически данни – от началото, преди близо 90 години:

Институтът по аграрна икономика (ИАИ) е създаден през 1935 г. като Служба за земеделско-стопански проучвания при Министерството на народното стопанство, която през 1936 г. (ДВ, бр. 16/ 23.01.1936 г.) се преименува в Институт за земеделско-стопански проучвания с директор проф. Янаки Моллов. Основната му цел е всестранно да проучва и подпомага земеделското стопанство в икономическо и социално отношение, с оглед подобряване условията на живот в българското село.

 През първия етап (1935-1944) от създаването на Института научните направления на изследване са свързани с: определяне насоките на развитие на земеделското производство, доходността на земеделските стопанства; земеделско-стопанското райониране; организацията и преустройството на земеделските стопанства; цени и пазари на земеделските произведения. Правят се проучвания върху условията на живот на българския селянин и на тази основа Министерството на земеделието разработва план за подобряване на жизненото равнище на селското население.

Директори на Института през периода: проф. Янаки Моллов (1935-1941), д-р Атанас Узунов (1941-1943), д-р Георги Калъпчиев (1944).

Втори етап (1944-1970): период на изграждане на кооперативни стопанства с цел пълно коопериране. Собствеността от частна се превръща в кооперативна и държавна, установява се централно-планово управление на икономиката; обединяват се ТКЗС и се изграждат Аграрно-промишлени комплекси (АПК).

Направления на научни изследвания:

• Социално-икономически проблеми на Трудово–кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) и Държавни земеделски стопанства (ДЗС)
• Проблеми, свързани с поземлената собственост
• Изграждане организация на труда
• Разработване принципите на стопанската и вътрешностопанската сметка
• Организация на Машинно-тракторни станции (МТС) като форма за развитие на кооперативното земеделие

Институтът разработва първото земеделско-стопанско райониране, което обхваща 5700 населени места; обособени са 5 групи земеделско-стопански райони с 18 под-района (1957).

През 1967 г. се извършва ново райониране, специализация и концентрация на селскостопанското производство. Това е мащабна разработка под ръководството на акад. Титко Черноколев и ст.н.с Боню Райчев, нов момент в методологията на районирането.

Направления на изследванията:

• Анализ на себестойността, плановото формиране и управление на цените на селскостопански продукти
• Критерии и система от показатели за оценка на ефективността на аграрния износ на международния пазар – бившия социалистически пазар (СИВ) и някои капиталистически страни
• Анализ на обема и структурата на хранително-вкусовата промишленост
• Начало на проучвания на социално-икономическите процеси в българското село
• Изследвания на организацията на производство и управление, системите на земеделие, нормирането на труда

Институтът участва в разработване на научно обосновани концепции, програми и перспективни планове за развитие на селското стопанство.

Негови директори са били видни учени като: Минко Казанджиев (1947-1950),  проф. Никола Попов, проф. Титко Черноколев (1952-1954), проф. Никола Палагачев (1955-1959), проф. Петко Кирев (1959-1962).

През третия етап (1971-1988) Институтът остава в рамките на Селскостопанска Академия като Институт по икономика и организация на селското стопанство.

Основни насоки на изследователска дейност:

• Интеграция на аграрно-промишленото производство (АПК)
• Теоретични и методически проблеми на себестойността, цените и ценообразуването
• Нов икономически подход и механизъм за организация и управление на аграрната икономика за повишаване качеството и ефективността на продукцията.
• Икономико-математическо моделиране и механизирана обработка на информация
• Селскостопанска ергономия

Важни постижения:

• Създадени са 8 бюра към Института в различни области на страната, които работят в сферата на нормиране, класификация и тарификация на труда, впоследствие преминали към САПИ
• Публикувани 22 сборника с норми за труд, производителност на машини, норми за разход на гориво и електроенергия, средни добиви и себестойност на основни култури и др., които се ползват и до днес
• Научно-учебно обединение по икономика, организация и управление на селското стопанство между Института като част от ССА и Факултет по аграрна икономика към ВИИ „Карл Маркс“ с директор Трифон Георгиев

Директори: проф. д-р Атанас Ганев (1968-1972), проф. д-р Трифон Георгиев (1973-1974), ст.н.с. I ст. д-р Кръстю Брусарски (1977-1989)

Четвърти етап (1989–2000 )

1989 – Институтът е преименуван в Институт по икономика на селското стопанство

2000 – Името на Института се трансформира в Институт по аграрна икономика (ИАИ)

Структури, формирани от Състава на Института:

• 1994- Система за агропазарна информация (САПИ), финансирана от ФАР – маркетингови проучвания, информация за движение на цените на земеделските продукти и земята
• 1995- Център за агробизнес и счетоводство по програма ФАР, прераснал в Национална служба за съвети в земеделието към МЗГ (2000)
• Група за аграрикономически анализи към Министерство на земеделието с ръководител проф. А. Бъкуел, Великобритания
• Съюз на аграрикономистите в България, по инициатива и под председателството на проф. Р. Трендафилов

Области на изследвания:

• Създава се направление „Пазарна ориентация на селскостопанските предприятия“; разработваните проекти са с насоченост към пазарната икономика
• Организационно и производствено преструктуриране с оглед пазарните изисквания
• Конкурентоспособност на селскостопански и хранителни продукти на вътрешния и международния пазар
• Икономика на труда, равнище и структура на доходите
• Математически методи в научните изследвания
• Пазар на земята, икономическа оценка на земеделската земя, методика за определяне поземлената аренда, категоризация на земята
• Социологически проблеми на труда и българското село, развитие на селските райони, аграрен туризъм

Важни постижения:

• Създаване на методика за преоценка на имуществото на държавните и кооперативни предприятия при ликвидирането на кооперативните стопанства
• Международна дейност: разработване на проекти по Европейски програми; провеждане на международни конференции, симпозиуми и срещи с участие на учени от Франция, Англия и други европейски държави; активизиране контактите с учени от чужбина с цел съвместна дейност
• Изградена конферентна зала в сградата на Института със система за симултанен превод
• Подготовка и обучение на научни кадри от страната и чужбина
• Изграден Научен съвет с право да присъжда научни звания – старши научен сътрудник и кандидат на науките (доктор)
• Нова организация на научната дейност – научните секции се заменят с колективи на проектен принцип; ръководителите на проекти се изберат на демократичен принцип от Научния съвет
• Стабилно финансово състояние на Института, благодарение на международните проекти, възможности за допълнително финансово стимулиране на служителите

Директор: проф .дин Рангел Трендафилов (1989-2000)