След направената презентация, проф.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика – ССА, се възползва от поканата за дискусия и коментари, като отбеляза, че в САРА към ИАИ от 2013 година работят с проектно моделиране. Той предположи, че прилаганите модели са сходни като принцип на работа, но естествено в глобалните модели принципът на моделните функции е постигане на „общо равновесие“ между глобалното търсене и предлагане, докато в САРА моделирането принципът е на „частично равновесие“, където международните цени са външна променлива.
Проф. д-р Божидар Иванов прояви интерес към начина за извеждане на аджестиращите променливи, като стана ясно, че и в моделите на ИОСР-ФАО основна е експертната преценка. Дискутиран беше и въпросът с грешката в моделите, като и от лекторите беше отбелязано, че основната цел на моделите е да покаже най-вече тренда на развитие и съотношението на изменение, отколкото да се прогнозират конкретните стойности. Именно действието на множество неопределености на външната среда, като природните явления, международната обстановка, както и регулаторните изменения и др., правят много трудно осъществимо точното проектиране на резултатите. На въпроса как Зелената сделка на ЕС намира отражение в представените модели , стана ясно, че са направени редица допитвания за ефектите и промените, които са настъпили в резултат на Зелената сделка на ЕС, но до момента не са отчетени конкретни тенденции и категорични последствия.
От Министерство на земеделието и храните/Република България/благодариха за информативната презентация, която представя важни данни, анализи и препоръки. Изразено бе мнение, че перспективите могат да бъдат много полезни за България в различни аспекти, като подпомагат формирането на политики за устойчиво развитие на аграрния отрасъл и неговото адаптиране към глобалните тенденции. Анализите като начало подобряват нашите знания относно тенденциите на международните пазари на основни селскостопански продукти и техното развитие.
Допълнителна информация за очертаната от OECD и FAO перспектива до 2033 г.: Тя е в продължение на 20 години, в сътрудничество с експерти и членове на международни стокови организации. Представя анализ за 10 -годишен период за пазарите на селскостопански стоки и риба на национално, регионално и глобално ниво и служи като структурирана справка за политиката на планиране, особено в контекста на неотдавнашната глобална пандемия от COVID-19, нарастващото геополитическо напрежение и въздействие на изменението на климата. Тази 20-та съвместна селскостопанска перспектива отразява еволюцията на глобалното селско стопанство през последните две десетилетия и предоставя прогнози до 2033 г.
Някои от очертаните в Outlook тенденции до 2033 г.: Нововъзникващите икономики ще бъдат централни за оформянето на глобален земеделски пейзаж, като се очаква Индия да изпревари Китай като водещ играч. И все пак, ръстът на приемане на калории в страните с ниски доходи се очаква да бъде само 4%. В глобален план в селското стопанство интензитетът на газа се очаква да намалее, въпреки че преките емисии от селското стопанство вероятно ще се увеличат с 5%. Ако се намали загубата на храна и отпадъците наполовина обаче, ще се отвори потенциал да намалеят и двете глобалните селскостопански емисии на ПГ с 4% , броят на недохранените хора – със 153 милиона, до 2030 г.
Добре функциониращите международни пазари на селскостопански стоки ще останат жизненоважни за глобалната храна, сигурност и поминък в селските райони. Очакваното развитие трябва да запази реалните международни референтни цени с леко намаляваща тенденция през следващите десет години, въпреки че екологичните, социалните, геополитическите иикономическите фактори биха могли значително да променят тези прогнози, очертава анализът до 2033.
Фотогалерия с някои от представените графики на Уебинара на 30 септември, 24 г.: