На 22 и 23 ктомври,24 г. в Хисаря се състоя поредна заключителна работна среща преди приключването на втория етап и целия проект AGRO-GOVERNANCE , „Механизми и форми на аграрното управление в България“, който обединява усилията на учени, изследователи в областта на Новата институционална икономика от водещи български и американски изследователски центрове – Институт по аграрна икономика, София, Университета в Мисури, САЩ, УНСС София, Нов български университет, София, и Аграрен университет Пловдив.
Проектът е финансиран и осъществен със съдействието на от Фонд научни изследвания /ФНИ към МО/. Ръководител на проекта е проф.д-р Храбрин Башев, ИАИ. В работната среща участва и проф.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика-ССА.
(Административен договор № КП-06-Н56/
Прецентациите и дискусиите бяха осъществени присъствено и ZOOM онлайн, което даде възможност за по-широко коопериране на бъдещите изследвания и отзвук на зададените въпроси и отговори сред участниците. Те засегнаха важни въпроси на съвременната институционална икономика и приложението и в изследването на аграрното управление и отделни аспекти на икономическото и земеделско развитие. Срещата и разговора с чуждестранните партньори бе водена от проф.д-р Храбрин Башев /ИАИ/, ръководител на проекта.
Объсъдени беха и организационни въпроси и срокове по дейностите за окончателното приключване на проекта.
Една от посоките на последвалата дискусия даде първата презентация, на проф. Иван Боевски „GOVERNENCE структурите в кооперациите“. Проф. д-р Иван Боевски представи широк обзор на развитието на кооперациите и тяхното управление в исторически аспект, в България / до и след 1947 г./и в световен мащаб, от самото им възникване. Основна отправна точка в последвалата оживена дискусия бяха основополагащите принципи, ценности и структурата, в която кооперациите и кооперативното дело и управление е възможно да продължат да съществуват при новите усливия и предизвикателства, в икономиката, социалната среда и земеделието. Още първите два слайда събудиха оживена дискусия. Те представиха участниците в кооперациите като гребци в една обща лодка, в която всички гребат, но с различна тежест и роля на различните места в плавателния съд. Подчертани бяха актуалните ценности, чрез които и върху които кооперациите и кооперативното дело се конструират и утвърждават: „Актуалност 1“: солидарност, взаимопомощ, самоуправление, самоконтрол, самоотговорност, справедливост, откритост и самоорганизираност. Специално внимание бе отделено на динамиката на контролните органи на управлението на кооперациите през годините.
Проф. д-р Иван Боевски, работна среща, Хисаря
Сравнете по-долу модел на вътрешна и външна кооперативна govornence структура/структура на управление/ в България,съответно до 1947 и в периода 1947-91 г.
Професор Майкъл Сикута (Университет на Мисури) се включи с онлайн прецентация, която предизвика голям интерес в залата и в онлайн участията. В началото той предостави информация за текущите си изследвания в Университета на Мисури, главно по отношение на влиянието на прецизното земеделие върху земеделските структури. Лекторът изрично подчерта, че проектът е вдъхновен от предишна работа върху транзакционните разходи в селското стопанство Целта е да се проучи как напредъкът в технологиите може да промени динамиката на семейните ферми и кооперативните организации. За него важен въпрос е как ще продължат да съществуват семейните ферми, при възможностите на големите да се обединяват и влиаят на цените на суровините. Бяха дадени примери то отделни страни, например Бразилия.
Последвалата конферентна дискусия постави ключови въпроси за уместността ви еволюцията на новата институционална икономика /(NIE) /и нейната приложимост в съвременните изследвания /главно в земеделието /.
Проф. д-р Храбрин Башев /ИАИ/, ръководител на проекта, попита Майкъл Сикута за бъдещото развитие на новата институционална икономика, особено в сектора на хранително-вкусовата промишленост. Проф. Сикута отбеляза, че докато новата институционална икономика губи своята отличителна идентичност в САЩ, тя остава уместна в развиващите се икономики, които преминават през институционален преход, като например България. Американският лектор акцентира на много високата си оценка в това отношение за приноса на проф. д-р Храбрин Башев и екипа за интегрирането на различни аспекти на управлението в един общ модел. Той предположи, че това може да е водещо предимство за изследванията.
Ретроспекция, Приносът: В хода на общата дискусия и на тази работна среща бяха припомнени и сериозния брой научни публикации и резултати на проекта AGRO-GOVERNANCE/15/, които по същество представят цитрания принос: общ модел модел, конструиран с цел да отговори на няколко важни академични и практически (бизнес и политики) въпроса: как да се дефинира управлението, какви са компонентите на системата на аграрно управление и как да се измери колко добро е аграрното управление. За да се осъществи това, бе предложена, придобилата вече научен отзвук, холистична рамка GAMPOS. Според нея Аграрното управление се изучава като сложна система, която включва пет основни компонента: (1) аграрни и сродни агенти, участващи във вземането на управленски решения; (2) средства (правила, форми и механизми), които управляват поведението, дейностите и взаимоотношенията на аграрии-хранителни агенти; (3) процеси и дейности, свързани с вземането на управленски решения в аграрния сектор; (4) специфичен социален ред, произтичащ от процеса на управление; и (5) резултати от функционирането на системата по отношение на поддържане на устойчивост и реализиране на целите за устойчиво развитие.
Предложената рамка на GAMPOS е адаптирана към специфичните (социално-икономически, институционални, природни и др.) условия на българската аграрна система.
Фотогалерия, ИАИ:
Проф. д-р Храбрин Башев, ръководител на Проекта и проф.д-р Божидар Иванов,
/работна среща по проекта AGRO-GOVERNANCE октомври 24 г., Хисаря/
Проф.д-р Майкъл Сикута (Университет, Мисури)
Проф.д-р Храбрин Башев обяви и подготовката на нова публикаця, насочена към управлението на транзакциите в българското земеделие и покани проф.Майкъл Сакута за съвместни бъдещи изследвания и публикации, които да предложат нови посоки на научно сътрудничество и приложение на формулираната вече рамка за добро аграрно управление.
В хода на конферентната връзка американският учен получи официална покана от директора на Института по аграрна икономика – София, доц.д-р Божидар Иванов и проф. д-р Храбрин Башев за участие в юбилейната международна научна конференция на Института през 2025 г./повод 90-та му годишнина/, като ключов ректор. Поканата бе приета с благодарност.
Предизвикани в конферентния разговор теми на дискусията и основни въпроси/ Обобщение/:
–Как смятате, че използването на интелигентни технологии ще промени структурата на земеделието в САЩ?
– Какви прогнози могат да бъдат споделени за за бъдещото развитие на новата институционална икономика в сектора на хранително-вкусовата промишленост?
– Ролята на дигитализацията за промяна на структурите на земеделските стопанства и повишаване на конкурентоспособността на малките стопанства.Какви изследвания са направени за очакваното влияние върху тяхното поведение и конкурентната им позиция?
– Влиянието на новите технологии върху структурата на земеделието и земеделските кооперации.
– Текущи изследователски проекти в Университета на Мисури, главно в селското стопанство и енергийните услуги.
В хода на разговора:
Проф.д-р Иван Пенов и проф.д-р Иван Боевски поставиха важни въпроси за ролята и възможното бъдеще на земеделските кооперации и малките ферми и примери как в САЩ те се адаптират към новите цифровите промени. В отговор проф.Майкъл Сикута отбеляза, че че кооперациите успяват да се включат, като предлагат услуги като пръскане с дронове и картографиране на земята в подкрепа на своите членове.
Проф.д-р Иван Пенов обсъди с американския лектор и аудиторията продължаващите усилия за дигитализация в малките земеделски стопанства, особено в управлението на оранжерии и попита за изследванията за влиянието им върху структурата на стопанствата и конкурентоспособността. Майкъл Сикута отговори, че малките ферми могат да използват цифрови инструменти за повишаване на производителността и ефективността на управлението, което потенциално им позволява да растат, без да разчитат на външни инвеститори. Американският учен също така уточни, че Университетът на Мисури провежда ранни изпитания на технологии за цифрово селско стопанство.
Проф.д-р Храбрин Башев обобщи бъдещи посоки за за научно коопериране и съвместни публикации и сроковете за предстоящи дейности по приключване на проекта:
-От българска страна партньорите се ангажират да осигурят своевременна информация за напредъка на проекта и бъдещите публикации.
-Проф.д-р Храбрин Башев и екипът от ИАИ се ангажират да проучат възможностите за сравнителни изследвания с колеги в Македония и Полша, като страни със сходни условия
-Проф. Майкъл Сикута ще представи принос за предстоящата книга до края на януари,25 г.
-проф. д-р Храбрин Бачев ще се координира с членовете на екипа, за да гарантира, че книгата ще бъде завършена до крайния срок.
Дискусията в залата продължи и след включването на американския учен. Проф.д-р Димитър Терзиев очерта своята позиция за понятието съвременна аграрна икономика и нейната приложимост и се спря на важни аспекти на транцакциите в аграрното управление.
Доц.д-р Минко Георгиев иницира продължение на разискванията по темата за договорните отношения в контекста на съвременната институционална икономика.
Фотогалерия, Хисаря: работна среща по проакта „Агрогавърнънс“/22 октомври,24/
Проектът има активно разработен Уебсайт
На работната среща в Хисаря, 22 октомври,24 г., проф.д-р Храбрин Башев представи и по-младите учени, участниците в проекта, които допринасят с изследванията си .
Архив от предишни работни срещи с тяхно участие:
