Започна 10-та Международната научна конференция на „Устойчиво земеделие и селските райони в контекста на климатичните промени“, организирана от Института по аграрна икономика към ССА

Тази година Десетата/ 2024 / традиционната Международна научна конференция, организирана от Института по аграрна икономика – ССА „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието“ 24 г. е с  насоченост:

„Устойчиво земеделие и селските райони в контекста на климатичните промени“

29-30.10.24г. в Хотел Експо /София,бул. Цариградско шосе 149, п.к. 1784, гр. София/

Основни тематични акценти на конференцията са :

1. Производство и пазарна перспектива в земеделието
2. Обзор на управленските практики в развитието на земеделието и селските райони
3. Устойчивост на селските райони в земеделието в условията на климатичните промени

Тук може да намерите ПРОГРАМАТА/ЕN/: IAE Symposium Program_29-30.10 (1) /с посочен линк за онлайн участие в двата дни на конференцията/.

ПРОГРАМА/БГ/:Bg.Agenda 29-30.10.2024

Конференцията бе открита от директорът на Института по аграрна икономика проф.д-р Божидар Иванов

Форумът  започна с  поздравителни адреси и слова от министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов, представен от зам.министърът  на земеделието доц.д-р Деян Стратев,  от председателя на ССА проф.д-р Виолета Божанова и директорът на Института по аграрна икономика – ССА проф.д-р Божидар Иванов. /Очаквайте видео репортажни моменти и текст от поздравителните слова/.

Поздравителният адрес на министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов се посочва, че темата на конференцията е с актуална значимост с оглед основната функция  на земеделските стопани към промените в природната среда. От тях се изисква да намалят емисиите на парникови газове и да подобрят екологичните показатели на селското стопанство. Планирането на действия в този контекст е в синхрон с поддържане на конкурентоспособността на селското стопанство в ЕС, така че то да продължи да играе ролята си на производител на висококачествени храни, екологични и ландшафтни услуги.

Заместник министърът на земеделието доц.д-р Деян Стратев подчерта, че климатичните промени и предизвикателства и екологичната деградация са сред най-сериозните заплахи пред продоволствената сигурност и света. В Стратегическия план за развитие са разработени редица интервенции, които основни цели са пазване на околната среда и справяне с предизвикателствата на климатичните промени. С помощта на компесаторните интервенции със средствата на Стратегическия план,  земеделците се насърчават да използват култури и сортове, устойчиви на климатичните промени.

Проф.д-р Виолета Божанова, председател на ССА, заяви, че по отношение на климатичните промени ние трябва не просто да дискутираме, а да предлагаме сценарии, които са достатъчно ефективни. Защото както бяхме в сценарии на прогноза какво може да се случи в българското  земеделие в резултат на климатичните промени, сега те вече са в настоящето. И тъй като нямаме специални инструменти за справяне с климатичните промени, подчерта тя / част от наличните инструменти са финансови, други – организационни, трети – свързани със застраховките или с някои инструменти, например на FAO – за отглеждане на устойчиви на климатичните промени култури/, ролята на аграрикономистите и на науката е да калибрира и прецени каква комбинация от тези инструменти би била най-ефективна,  за да продължим да се развиваме устойчиво. Нужно е да се направи асоциация между устойчивите природни модели, които съществуват и винаги са в баланс, и доколко нашите социални практики се доближават до тях. Проф.д-р Виолета Божанова подчерта колко важно е, учените да продължат да възпитават обществото какво значи  устойчивост. Тя завърши с пожеланието, че конференцията може да е прекрасна   платформа за развиването на идеи и предложения.

БТА също публикува позравителната реч на Председателя на ССА проф.д-р Виолета Божанова. ТУК

В поздрава си към Конференцията проф.д-р Божидар Иванов благодари за присъствието в залата на  бившия министър на земеделието и храните Кирил Вътев, авторитетни представители на  научните среди, практици ,  браншови организации,  медии които участват и отразяват конференцията.Това може да генерира не само въпроси, но и идеи и предложения за ефективни резултати по тематичните направления на форума, заяви той.

Ключови лектори и теми във входната сесия, с модератор проф.д-р Виолета Божанова, председател на ССА, бяха:

–Прозрения за развитието на българското земеделие, акад. Атанас Атанасов

-Еволюция и тенденции в структурата на българското земеделие, проф.д-р Божидар Иванов

-Зелената сделка на ЕС – Стоян Чуканов,  Европейски икономически и социален комитет. Стоян Чуканов направи преглед на историята на създаването и структурата на функциониране на Европейския комитет и работната група, която представлява. По думите на проф.д-р Виолата Божанова това е било много необходимо за повишаване на гражданската информираност и култура затова как се вземат решенията и се задвижва законодателната инициатива в ЕК. Втората част на прецентацията на Стоян Чуканов бе посветена на необходимостта да се реформира ОСП, за да не се засегне конкурентната способност на ЕС във време, когато устойчивостта на стопанствата става приоритет в световен план.  Приоритетен за диалога става и въпроса как досегашните плащания по СЕПП биха могли да бъдат заменени с нов вид подкрепа, за да са посилни разходите от бюджета на ЕС, предвидени за ОСП. Ако досега бюджетът на Европейския съюз заделяше значителен дял за аграрния сектор, след планираното разширяване на Европейския съюз и присъединяването на Украйна, може да се очаква, че е основното плащане на хектар постепенно ще отпадне. Лекторът акцентира върху липсата на яснота засега и че предстоят преговори с европейските институциции, а науката и статистиката имат роля в започналия дебат с широко отворени врати. Той посоче, че икономическото оздравяване на аграрния сектор предполага да се мисли за финансиране не само със субсидии, а и с кредити и други начини, особено при малките и средните производители. Във всички случай дебатът предстои.

Последвалата основна и  ключова презентация на проф.д-р Божидар Иванов, в първата пленарна сесия „Еволюция и тенденции в структурата на фермите и развитието на земеделието “ може да проследите ТУК:BI_Farm structure and development_Outlook_10.2024

Слайд от презентацията на проф.д-р Божидар Иванов,  илюстрация за броя на стопанствата у нас, според размера им:

Някои от заключенията в нея сочат, че на  прага на членството в ЕС българските стопанства се характеризират с дуалистична структура на стопанствата, слаб достъп до капитал и инвестиции и по-слаба пазарна ориентация. Директните плащания и друга подкрепа значително са повишили  доходите и разполагаемите ресурси във фермите, SAPS засилва търсенето на земеделска земя, което повишава цената на наема около 4 пъти и цената на земята около 6 пъти между 2007-2022 г. Ефективността води до преобладаваща специализация на стопанствата в отглеждането на полски култури, докато разходоемките производства намаляват. А високите регулации и стандарти затрудняват съществуването на всички ферми, най-засегнатите са малките и средните.

В своята ключова презентация акад. Атанас Атанасов илюстрира свои обобщения и слайдове в стратегически план: Как аграрният сектор у нас да стане действителен, а не пожелателен национален приоритет за изграждането на устойчива агрохранителна система и продоволствена независимост на България, чрез привличане на научния потенциал в и извън България. Той представи поглед за основни негативни тенденции в деографски план и в подчертано  намаляващо и със сериозни здравословни проблеми население; продоволствена несигурност – 80% внос; виска конкурентна способност и ниска добавена стойност на земеделската продукция /на който бе акцентирано и в  презентацията на проф.д-р Божидар Иванов/, загубени пазари и двуполюсно земеделие. И в тази разработка, и в последвалата  включова лекцшя на  на Стоян Чуканов бе отделено място на тежестта на Брюкселската администрация и то във време на серизни геополитически предизвикателства и засилваща се световна конкуренция. Това застрашава Еворпа от загубването на позици.  Което от своя страна предполага вбъдеще прередактиране на ОСП и Зелената сделка, Според акад. Атанасов  национална гордост на родните семена е забравена, с тяхното намаляване от  от 100 % до под 10 %.

Цялата предложена разработка на визия за българското земеделие  на българския академик Атанасов Атанасов може да проследите ТУК: Визия за развитие на БГ земеделие ААА 2

Слайд от презентацията:

В пленарната сесия от 11.00  „Земеделие и устойчивост на селските райони в контекста на климатичните промени“,  с модератор проф.д-р Храбрин Башев участваха  авторитетни водещи учени от Китай / Shengquan Che и Yifeng Qin – Shanghai Jiao Tong University, Shanghai, China и от Полша / Paweł Chmieliński, Barbara Wieliczko, Zbigniew Floriańczyk/. Аудиторията се запозна  с оценка на 20 годишното членство на Полша в ЕС и бъдещите предизвикателства пред ОСП в Полша.

Румънски агроикономисти оцениха  в сесията с модератор  на земеделието в северната ни съседка чрез инструмент на FAO : глобален индекс на хранителната сигурност. Целта на този подход е да направят предложения за устойчивост на селскостопанския сектор и  стопанствата и затова как да се повиши  икономическия и жизнен стандарт за населението в селските райони.

Слайд от презентацията на полския учан Paweł Chmieliński в сесията с модератор проф.д-р Храбрин Башев

В своята онлайн презентация „МНОГОЦЕЛЕВИ КОМПРОМИСИ И СТРАТЕГИИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ ЗА АДАПТИВНОСТ КЪМ СЕЛСКИЯ КЛИМАТ  проф.  Shen gquan Che & Yifeng Qin – Shanghai Jiao Tong University, Шанхай, Китай обобщи как климатичните промени създават различни рискове: за селското стопанство (топлинен стрес и стрес от сушата/, екосистемите (загуба на биоразнообразие и смъртност на горите), условията за живот (повишени наводнения) и човешкото здраве. Тези рискове подчертават необходимостта от адаптация в селските райони. Лекторът представи модел за оценка на климатичната устойчивост Pressure-State-Response-Prediction (PSRP), насочен към това как  с оглед на много цели да се оптимизира адаптирането на селските райони към климатичните промени. Моделът се фокусира върху идентифицирането на пространствено- времеви промени в селските райони.

Основни аспекти на модела PSRP. 

• State (Състояние): Текущото състояние на селските райони и екосистемите, засегнати от факторите  на натиск.
• Response (Отговор): Адаптивни действия, предприети от общностите или властите за смекчаване на въздействията.
• Prediction (Прогноза): Прогнозиране на бъдещи климатични въздействия на базата на наблюдавани тенденции и ефективност на отговорите.

Илюстрирано бе как  моделът на учените може да помогне в практиката, например при картографиране и прогнозиране на климатичната устойчивост.

Интересно е, че Моделът се фокусира върху „Симулация на климатичните въздействия“  като основа за разработването на стратегии за адаптиране.

Презентацията на полския учен Paweł Chmieliński, Barbara Wieliczko, Zbigniew Floriańczyk бе представена онлайн и  направи оценка на 20-годишното членство на Полша в ЕС и последиците  от ОСП за развитието на селските райони.

 От присъединяването си към ЕС през 2004 г., Полша е получила 76,1 милиарда евро по ОСП, като
48,2 милиарда евро са насочени към директни плащания и 24,7 милиарда евро за развитие на селските райони. Тези средства значително допринасят за селскостопанските и екологичните инициативи. Полша разполага с 14,9 милиона хектара обработваема земя, което представлява 9% от общата обработваема площ на ЕС, като основно се управлява от индивидуални фермери. Въпреки намалението с 15% на броя на земеделските стопанства от 2005 до 2020, тя остава страна с висок брой стопанства. При присъединяването към ЕС, първоначално фермерите са били скептични относно възможни негативни последици, като увеличена конкуренция и чуждестранна собственост върху земята. Въпреки това, много от тези страхове не се материализирали. До 2021 г. подкрепата за ЕС остава силна сред жителите на селските райони, въпреки че опасенията относно Европейската зелена сделка доведоха до протести.

Структурните промени в полското земеделие показват бавна тенденция към концентрация на земята, като се наблюдава увеличение на дела на фермите над 50 хектара. Делът на земеделската земя, използвана от по-големи ферми, е нараснал от 26,2% на 35,2%, което показва постепенна консолидация.

Презентацията завърши с обобщения от Европейската мрежа за развитие на селските райони (ERDN) и прогноза за бъдещите предизвикателства пред земеделския сектор на Полша, особено в светлината на развиващите се политики на ЕС и целите за устойчивост.

Заплахите:

Секторът Селско стопанство в Полша е изправен пред няколко предизвикателства. Промените в Общата селскостопанска политика (ОСП) и новите политики на ЕС, особено Европейската зелена сделка, създават допълнителен натиск върху полското селско стопанство. Климатичните промени, особено недостигът на вода, допълнително усложняват способността на сектора да остане
конкурентоспособен. Ограничените инвестиции в модерни агротехнологии, като прецизно земеделие, органични практики и интегрирано управление на вредителите, възпрепятстват напредъка към устойчиви  селскостопански практики. За да отговори на тези предизвикателства, Полша приоритизира устойчивото развитие.

Основните тези на анализа и заключенията в полската научна разработка са обобщени в отделна публикация в Уебсайта на ИАИ:Акценти от Конференцията на ИАИ: Изследванията на учените от Китай за климата, от Полша – за предизвикателства на ОСП, от България- за зелените инвестиции, /проф. д-р Светлана Александрова – УНСС/, която включва и отделни слайдове от презентациите.

Изследването разглежда икономическото и социалното развитие на селските райони под въздействието на зелените инвестиции.
Лекгорката запозна аудиторията с анализ на икономическите динамики и предизвикателства в селските райони на България. Тя се концентрира върху тенденциите в производителността на предприятията, капиталовите инвестиции и факторите за икономическо развитие на селските райони.
Икономическите показатели показват, че въпреки относителната стабилност в броя на селските предприятия, стойността на продукцията в селските райони постоянно се увеличава, понякога дори надвишава  темповете на растеж в градските райони.

Интересно е, че според изследването капиталовите инвестиции в селските райони са значително по-високи от тези в градските (15-20% спрямо 10-12%), но същевременно те са по-нестабилни. Селските икономики са по-уязвими към макроикономически промени, а местните бюджети на общинско ниво нямат гъвкавост. Това увеличава риска, свързан с капиталовите инвестиции. Линк към фотогалерията и още за презентацията на проф.д-р Светлана Александрова

Ключови акценти от резюметата на всички румънски и др.участия в двата дни може да намерите в предишна публикация „Всичко за Международната научна конференция на ИАИ“. 

Резюметата на докладите /EN/ от двата дни са ТУК

Следобяд на Първия ден на Международната научна конференция на ИАИ бе открит  основния пленарен панел

“ ЗЕМЕДЕЛСКОТО ПРОИЗВОДСТВО И ПЕРСПЕКТИВИ НА ПАЗАРА“, с модератор доц.д-р Божидар Иванов.

В своята презентация ПРОГНОЗИ ЗА ГЛОБАЛНИЯ СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПАЗАР – Джулиан Бинфийлд – Университет на Мисури, FAPRI, прогнозира в перспективата до  2027  и до 2030 г. цените на различните земеделски култури:

Цените при зърнените достигнаха своя връх през 2022 г., паднаха през 2023 г., и тенденцията се запази 2024 г. Прогнозите  са продължаващо падане  на  цените.  Скорошният ръст на площите с глобални култури се задържа като цяло на по-ниските цени. Причина е и че ситуацията в Украйна е много несигурна. Цените на маслодайните култури  следват модела на цените на зърнените култури. Развитието в сектора е свързано с биогоривата – пазар, ръководен предимно от политики . Разширяването на електрическите превозни средства може да намали търсенето на петрол. Но устойчивото въздушно гориво от своя страна ще задвижи сектора, ако бъдат постигнати амбициозни цели по отношение на производството. Цените на слънчогледовите култури и  маслото в момента са по-високи.

Слайд от презентацията: Прогнози за цените на месото:

Част от фотогалерията от първия работен ден: