СОVID пандемията без съмнение ще има своето отражение в секторите на земеделските производства. Те тепърва ще се анализират, включително и в научните прогнози.  Но анализът на всяка промяна се  нуждае от добра база . Как ще се развият сценариите на политика и промени в световното търсене и предлагане. Да надникнем  отново в САРА предвижданията  за различните сектори, направени преди време с по-дългосрочна перспектива, до 2023 г., като започнем със зеленчукопроизводството.

С важното уточнение, направено в в сайта на CAPA /Център за икономически анализи на селското стопанство/, а именно:  В краткосрочен аспект предвижданията носят значителна пазарна информация, докато средносрочните проекции показват вероятните тенденции.

И още: Предвиждането се различава съществено от прогнозата, защото целта е не да се даде точна картина на следените индикатори за един краткосрочен хоризонт, а да се очертае тенденцията на развитие при определени, известни допускания и предположения за бъдещето, откъдето по-късно да се разработят сценарии. Това предоставя възможност за извършване на анализ на въздействието и сравнителен анализ при различни сценарии на политика и промени на световното търсене и предлагане. По този начин моделирането осигурява инструмент за сравнение на различни сценарии и оценка на ефектите от тях, както и измеримост на необходимите ресурси, нужни за постигне на поставената цел.

И така, САРА предвижданията в сектор „Зеленчукопроизводство” включват трите основни
видове отглеждани в страната: домати, пипер и краставици. Те имат най-голямо производствено и потребителско значение. В доклада се прави анализ на състоянието и развитието на световното зеленчукопроизводство с акцент върху разглежданите 3 култури и изследване на настоящата ситуация и предвиждания в средносрочен хоризонт за вътрешно производство, потребление, преработка и търговия. Представени са  количествените и стойностните предвиждания за базовите индикатори, които характеризират тези сектори,основните тенденции и посоки на развитие. Настоящият доклад е 4-ят поред, посветен на този сектор, като неговото разработване следва общата методика използвана от САРА за моделиране на подотрасловия четириъгълник – „зърно и маслодайни култури”, „мляко”, „месо” и „зеленчуци”.

Моделът на САРА работи с около 10 ключови макроикономически показатели, чиито стойности се вземат от различни външни източници. Тези макроикономически променливи са в много  голяма степен зависими от състоянието и динамичните процеси в световната икономика и пряко и косвено се отразяват на българското зеленчукопроизводство.
Българската икономика е малка и отворена, като зависимостта от външни ресурси е
голяма, както по отношение на основния капитал, така и за осигуряване на междинното
потребление. Макроикономическите показатели, които са интегрирани в САРА моделите
са: валутните курсове, икономическият растеж, инфлация, доходи, население и др. Заради увеличаване на доходите и у нас и в световен мащаб нараства потреблението и търсенето и то най-вече на качествени и здравословни
храни, такива каквито са зеленчуците.

Кликни върху подчертаното и Виж целия доклад, публикуван на сайта на CAPA, който може да се посети и чрез Категория „Полезни връзки“ на този сайт: