Позесин – учени от ИАИ и партньори изследват поземлените отношения и европейската политика за перспективно земеделие

В изпълнението на проекта партньори на ИАИ към Селскостопанската академия са Аграрният университет в Пловдив и Икономическият университет във Варна. ПОЗЕСИН се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд научни изследвания, договор КП-06-Н35/2 от 18.12.2019 г. и дейностите по него продължават до 2022 г.

Това е първото комплексно изследване на влиянието на Общата селскостопанска политика (ОСП) върху селското стопанство, с възможности да представи реалните ползи за земеделските стопани, коментира проф. Йовчевска.

Ръководителят на екипа от Аграрния университет в Пловдив, проф. Иван Пенов, акцентира върху факта, че изследването ще обхване четири нива на анализ: традиции, институционална среда, управленска структура и пазар.

Доц. Мария Станимирова, водеща на колектива от Икономическия университет във Варна, характеризира изключително широкия обхват на изследванията по проекта. По думите й, едва ли има област, каквато е финансирането, структурата на собствеността и земеползването, с толкова много различни аспекти. Те съдържат в себе си както отговори и възможности за институционални решения, така и необходимост от сътрудничество между всички заинтересовани среди в отрасъла. Това на практика са както земеделските производители, така и осъществяващите аграрната политика на местно и национално ниво, така и научните институции, работещи за сектора. Затова реалната полза от проекта е, че частично анализираните и реализирани до момента изследвания биха могли да се предоставят на вниманието на вземащите институционалните решения. Нужно е да се проследят за по-дълъг период от време и да се направят изводи, отнасящи се за цялата система на земеделското производство у нас.

Във фокуса на водещите проблеми на земеделието ни, фиксирани от научния екип на базата на изследванията му по проекта, са поставени малките земеделски терени с много собственици, изчезващите дребни стопани, късите вериги на доставки, фермерските пазари и не на последно място – пропиляването на национален доход за внос на плодове, зеленчуци и храни.

В този аспект ценен партньор на учените по проекта е земеделският производител Красимир Кумчев. От позицията на богатия си опит, на пресконференцията той защити убедително тезата си, че живеем върху златна земя и трябва да сме продоволствено независими. По думите му, през изминалите две години в рамките на проекта са проведени много срещи. Водещата им цел е била да се изработят препоръки към административните органи на държавата ни за съчетаване на европейската политика с националните дадености и предпоставки. Кумчев алармира, че българинът консумира само 15 на сто от плодовете, зеленчуците и месото, които са произведени у нас. По думите му, трябва да се търсят начини и форми на организация на земеделското ни производство чрез ефективно използване на земята и този проблем трябва да се реши спешно. Продоволственият проблем е част от националната сигурност на всяка една държава, припомни Кумчев. На пресконференцията той щрихира собствената си разработена методика за индивидуално изчисляване на субсидиите за земеделския производител, която според него, може да бъде част от решаването на проблема с неравенствата в селското ни стопанство. Методиката му се състои в това „субсидиите да се дават не на декар, не на брой животни и т.н., а за произведена и продадена продукция“.

Проф. Йовчевска благодари за благоприятната атмосфера за научни изследвания, която Министерството на образованието и науката, в частност ФНИ, подобрява всяка година, за оказаната от МЗХГ логистична подкрепа за осъществяване на теренната работа по проекта, както и за пълното доверие на ръководството на Селскостопанска академия към изследванията на екипа на ПОЗЕСИН, фокусирани върху ролята на фактора земя в променящата се институционална среда за селското стопанство на България. Зададените въпроси от проф. Тодоровска и проф. Божанова за виждането на колектива относно съотношението мужду малки-средни и големи стопанства, както и за ролята на дребните земеделски стопанства, показа, че научният проблем, който е във фокуса на изследователския проект е формулиран коректно и е в унисон с интересите на обществото.“